МРАВКОЛЪВ 700 МРАВУЧКА
лазят по гърба ти, когато гледаш тая трагична сцена от средновековната руска история. А. Карал иичев, С, 117. Вътре [в мазето] беше тъмно,.. Аз се отдръпнах да не ми бръкне някой в очите и мравки полазиха по гърба ми. К. Калчев, ПИЖ, 39. — Бре, свато, та толкова ли са големи [оръдията] ? — Круп е това, свато! — натърти Ангел Милев. — Аз само като ги видях, мравки ми попълзяха. Г. Караславов, ОХ, 78. Не настъпвам / настъпя мравка. Разг. Много съм кротък, добродушен, незлобив и отстъпчив. Правя от мравката слон. Разг. \ Правя от мравката аслан. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда.
МРАВКОЛЪВ, -ът, -а, мн. -ове, м.
1. Мрежокрило насекомо, чиито хищни ларви, живеещи в пясък или разпратени почви, се хранят обикн. с мравки. Мугтесо1еошс1ае Гоггтсагшв. Над удълженото му тяло бяха сгънати покривообразно прозрачни крила, кръстосани от много жилки. Това мрежокрило насекомо бе възрастното на мравко-лъва, както са нарекли този вид заради неговата ларва. М. Йосифов, НСН, 18.
2. Само мн. Зоол. Семейство мрежокрили насекоми, чиито ларви се хранят обикн. с мравки. Мугтесо1еотс1ае.
МРАВЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е изяден, прояден от мравки. Ми лю-ляйте моето любе високо, / че дрво мрав-ливо, / че е вуже ванзаливо, / ке да падне. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ, 1240.
МРАВОЯД м. 1. Едър бозайник без зъби, с четинеста козина и дълга муцуна, подобна на хобот, който живее в Централна и Южна Америка и се храни главно с мравки и термити, полепващи по дългия му и тънък език. МуппесорЬа§а Цтс1ас1у1а. Около Амазонка,.., обикалят леопарди, ягуари, мраво-яди, тапири, носорози. Ен. Николов, П, 34. Аз видях едно смешно наглед животно,.. На едина край имаше дълга, рунтава опашка, а на другия слоноподобен хобот,.. Това бе мравояд. ПН, 1932, кн. 1, 11.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разреда малозъби, които стигат до 2-3 метра дължина, нямат зъби и се хранят с мравки и термити. Мугтесор1^1с1ае.
МРАВУЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мравуля.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВУЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., не-прех. Диал. Обикн. за множество от хора — мърдам, движа се, шавам като в мравуляк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВУЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Мравуняк; мравиняк, мравиня, мравунище, мравялник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВУНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Мравуняк; мравиняк, мравиня, мравуляк, мравялник. Зимата ще бъде рано, ако у юля мравките подвигат мравунищата си по-високо отколкото друг път. Лет., 1872, 11.
МРАВУНКА ж. Диал. Мравка; мрава, мравя, мравия, мравей, мравинка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк. Виж тая бара: ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е. Ив. Вазов, Сьч. VIII, 10. Други животни са любопитни по общините, които си съставят и живеят. Такива са касторите, пчелите, осите, мравунките и пр. Н, 1881, кн. 2,
128.
МРАВУНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мравешки, мравчен, мравчи; мрави. Сравняваха осязателний напредък на тия народи [гърците и турците] с мравунските стъпки на наший, който нямаше нито едно периодическо списание. Ч, 1871, бр. 22, 674.
МРАВУНЧИЦА ж. Диал. Умал. от мравунка; мравчица, мравица. При първата ош/е крачка /детето — ангел благ — /за радост, за играчка/мравунчицата мачка/със мънич-кий си крак. Ив. Вазов, Съч. III, 14.
МРАВУНЯК, мн. -ци, м. след числ. -ка, м. 1. Надземна част от жилището на мравки, която представлява купчина от пръст, парченца от листа и други растителни остатъци. Пдсред церовата гора стърчеше мравуняк. Й. Радичков, ЧП, 78. Той [Борю] забеляза една малка мравка, която тътреше едва-едва едно зърно,., към мравуняка в нивата. К. Константинов, СЧЗ, 93. Всяка сутрин Косъо ходел до близкия мравуняк да хвърли трохи от тутманик на мравките. Й. Попов, БНО, 107. Най-универсалните „санитари“ на гората са., червените горски мравки. Техните големи мравуняци представляват купчини, изградени от листата на иглолистни дървета, различни други растителни остатъци и почвени частици. М. Йосифов, НСН, 8. Тя [лисицата] .. понякога разравя мравуняците и изяжда какавидите им. П. Петков, СП, 26.
2. Събир. Мравките, които живеят в такова жилище. Войниците пълнеха двора, като простираха нечисти одеяла, трупаха се и бързаха като мравунрк, който изнася ларвите си на слънце. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5473,2.
3. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Голямо множество от хора в движение. Всеки час, ден и нощ сновяха под прозорците му коли, автобуси, тролеи, течеше пълноводен човешки мравуняк. А. Гуляшки, ДМС, 65. Пашата вдигаше стана си. Човешкият мравуняк плъзна в сивата дрезгавина на утрото. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Мравунякът от хора де раздвижи и се насъбра около каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 119. Какъв е този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, търкалят колички,.. и хвърлят във въздуха цели канари? А. Каралийчев, СР, 82.
— Друга (диал.) форма: мравйняк.
МРАВУЧКА ж. Диал. Мравка; мрава, мравия, мравя, мравей, мравинка, мравунка,
