МРАВЕЙ 699 МРАВКА
ви. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 225. о Мрави ме олазиха по кожата; мрави пропълзяват по снагата ми. Диал. Усещам кръпки, потрепервам от студ или от силна уплаха или вълнение. Мрави пропълзяха по снагата на суровия старши. Не са ли това видения... души на мъртъвци? А. Ограши-миров, УШ, 27. Мрави ме полазиха по кожата, като чух, че викате; .., гледам, вие лежите. Н. Бончев, Р (превод), 84.
МРАВЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Диал. Мравка; мрава, мравия, мравя, мравинка, мравунка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на мравка, принадлежи на мравка; мравчен, мравчи. Две шимпанзета разравяха едър мравуняк, да се гощават с мравешки яйца. П. Бобев, ГЕ, 64. В топлите летни дни стотици мравки пълзят върху купчините. Едни пристигат, други се отправят към близката околност по мравешките пътеки, които водят от гнездото в различни посоки. М. Йосифов, НСН, 8-9. Най-изгледно .. в мравешкия живот е това, що тия имат роби и стада. Ив. Богоров, СИНЕ, 47.
2. Който се състои от мравки; мравчен, мравчи. Една дребна тревичка с листенца на детелина изведнъж откри истинска стрелба по мравките. Малките й семена излитаха като куршумчета от кутийките си и биеха мравешките редици П. Бобев, ЗП, 20-21.
3. Прен. Обикн. за работа, труд — който се извършва с търпение, упоритост, постоянство. Той погледна баща си с ненавист и видя познатите старешки, горчиво-подиграва-телни очи, у които бедността и педантиз-мът бяха убили всяка надежда за съществуване по друг начин, освен чрез жалък и раболепен мравешки труд. Д. Димов, Т, 67-68. Ще се намерят и други, които с мравешко трудолюбие ще затарашуват из книгата и ще писнат до бога за всяка пропусната запетайчица. Р, 1926, бр. 229, 2. Той работеше с мравешка настойчивост. Новите му произведения зрееха и натежаваха, А. Каралийчев, С, 249.
4. Прен. За начин на движение — който е много бавен. Поглеждах с тревога плътния кордон, който с мравешка скорост се движеше към входовете. А. Мандаджиев, ОШ, 28.
МРАВИ, -я, -е, лен. -и, прил. Диал. Мравешки, мравчи, мравчен, мравунски. Мрави крак.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВИНКА ж. Диал. Мравка; мрава, мравия, мравя, мравей, мравунка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк. За внутреш-ността на нашата земля ние знаем толкова, колкото някоя мравинка знае за дълбочината на дъба, на когото по корена она пълзи. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 95.
МРАВЙНЯ ж. Диал. Мравуняк; мрави-няк, мравуляк, мравялник, мравунище. Работниците [мравки] биват пълни с внимание към майките и ги водят или носят по синките отделения на мравинята. Т. Икономов, ЧПГ, 108.
МРАВЙНЯК, мн. -ци, м. Диал. Мравуняк; мравиня, мравуляк, мравялник, мравунище. Много пати человеците развалиха мравиняци, за да видят как са направени. П. Берон, БРП, 122. Мравите биват много видове и живеят в гнезда, наречени мравиняци. Т. Икономов, ЧПГ, 108.
МРАВИЦА ж. Диал. Умал. от мрава; мравчица, мравунчица.
МРАВИЯ ж. Диал. Мравка; мрава, мра-вй, мравей, мравинка, мравунка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МРАВКА ж. 1. Дребно черно или червеникаво насекомо от семейство ципокрили, живеещо на големи колонии, в които има специализирана сложна дейност. Formica. Из жълтеникавата хралупа на черницата излизаха мравки, щъкаха, докато да си намерят удобно място в някоя пукнатина. Ив. Давидков, КХ, 18. Всяка сутрин Косъо ходел до близкия^ мравуняк да хвърли трохи., на мравките. Й. Попов, БНО, 10/. По едно време започнах да се дразня, още повече, че ме бяха налетели някакви грамадни червени мравки, които здравата щипеха. П. Вежинов, ЗНН,
144. Я мравките бяха се разбързали да събират зимнина. К. Петканов, ДЧ, 43.
Прен. За много трудолюбив и тих човек. — Нали го знаеш какъв е — мравка, работи горе в кабинета си. Д. Спространов, С, 200.
2. Зоол. Семейство ципокрили насекоми, обхващащо около 5 000 вида, които живеят в големи колонии в гнезда (мравуняци) със сложно устройство. Formicidae.
О <И> на мравката път не минавам; <и> на мравката път правя (сторвам). Разг. Много съм кротък, добър, незлоблив и отстъпчив. Тихчев се родил хрисимо дете, на мравката път не минавал. А и сега бил чудо човек, но от добрината си страдал. Сп. Йончев, ЩД,
22. На мравката пъгр, сторвал, зелена клонка не откъсвал. П. Йорданова, СЕ, 50. Като мравка. 1. Разг. В съчет. с работя. Много, неуморно (работя). Цял живот като мравка съм работила, чужда нишка съм прела, но сладък хляб съм яла! К. Петканов, СВ, 158.
2. В съчет с вървя, ходя. Много бавно, едва-едва (вървя, ходя). Мравки лазят (полазват / полазят) по гърба (кожата, тялото) ми; мравки ме лазят; мравки ми попълзя-ват / попълзят. Разг. 1. Усещам тръпки, потрепервам от студ. — Бре, другарю, я се наметни, че като те гледам, мравки ме лазят. Или си се затоплил с нещо отвътре, а? Ем. Манов, ДСР, 453. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас. Заковани и потресени замръзнахме пред Репиновата картина „Иван Грозни и синът му Иван“.. Мравки
