мощност 698 MPÀBA
вам дочут от вис, се вият мощнокрили, / в мракът на дебрите пронизен поглед впили. П. П. Славейков, КП ч. III, 82. „Аз виждам, аз чувствувам как времето лети, лети по-бързо от мощнокрилия орел.“ К. Величков, ПССъч. VIII, 243. Слънцето вече западна зад скалисти вършини, вечерникът зашумя надолу из върбите и мощнокрил орел с вис се завъртя над свряното си горе в скалите гнездо. П. Тодоров, ИII, 47.
МОЩНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от мощен (в 1 знач.). Мощност на глас.
2. Спец. В механиката — отношение между количеството работа и времето, за което тя е извършена. За да може да се направи точна преценка за работоспособността на работните машини, въведена е особена величина, наречена мощност. Физ IX кл, 1965, 98. Ако една машина извършва работа 75 килограмометра за една секунда, казва се, че тая машина има мощност една конска сила. Г. Томалевски, АН, 231. Непознатият сеньор се интересува за най-новите коли.., пита за мощността на моторите им. Св. Минков, ДА, 96. Мощност на локомотив.
3. Обикн. мн. За заводи, фабрики, предприятия — възможности, капацитет на производство за определен период от време. Обогатителната фабрика има производствена мощност за едно денонощие 750 т руда. II Самите машини, технологии и начина на организиране на труда, чрез които се постига този капацитет. Въвеждане на нови производствени мощности.
4. Спец. Дебелина на пласт (на каменни въглища, рудни находища и др.). Дебелината на пласта [на полезни изкопаеми] понякога се нарича мощност на пласта. Това е вертикалното разстояние между долнището и горнището му. X. Попйорданов и др., ПИ, 17.
МОЯ. Вж. мой.
МРА, мреш, мин. св. мрях, прич. мин. св. деят. мрял, -а, -о, мн. мрели, несв., непрех.
1. Умирам. Чу се, че в долните села,.., дошла чумата и хората там мрели толкозимного, че не сварвали да ги погребват. Й. Йовков, CЛ, 164. Баща му легна на постеля, ще мре вече. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. В Тракия пресъхвали реки и кладенци,.., добитъкът мре от болести и глад, целият народ гладува. Й. Вълчев, СКН, 362. Кажи, дядо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни; / от чер облак ли са плашиш / или мрат ти деца дребни? Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 47. • В сравн. Войниците .. мрат като мухи. К. Петканов, МЗК, 234. Като мухи сме мрели есен, /жените вили по задушница, / изкарвали плача на песен, / но само бурена ги слушал. Н. Вапцаров, Йзбр. ст 194о,45. // С предл. за. Жертвувам живота си в името на някаква висша цел, идеал.
Най-сетне войводата се отнасяше към него [Левски] така, както подобаваше между мъже, тръгнали да мрат за едно общо дело: с доверие и по братски. Ст. Дичев, ЗС I, 474. —Я гледайте, бе брате? Как вразуми-телно, как чистичко и скромно пищят сиромасите селяни! Как да не отиваш да мреш за mue хорица? 3. Стоянов, ЗБВ I, 394. • Обр. Напразно чакате!... Така, / в надежда тихо безнадеждни, / вий мрете — болни теменуги. П. К. Яворов, Съч. I, 79.
2. Прен. Разг. Обикн. с предл. за. Проявявам силно пристрастие, желание да се занимавам с нещо, да върша нещо или да притежавам нещо. Имам другари, които тука [в Париж] живеят, а умът им е в България. Току чакат вестниците... Политика! Мрат за политика. Ив. Вазов, Съч. XXV, 161. Да си я туриш [лисицата] на яката. Мра да прегръщам жена с лисица. Н. Русев, П, 131 .Хванал кози в сеченака, отвързал на еркичите звънците, а козарите как да си вземат звънците, как (те пък за такива звънци мрат)! — изпреварили го, пречукали го с една-две сопи — затрили го. Н. Хайтов, ДР, 44.
3. Прен. Обикн. с предл. за или от. Изпитвам силно чувство на любов, обич, привързаност към някого. Аз мрях от любов към Сара. Ив. Вазов, Съч. XX, 123. УДичовата задруга всяко едно на друго блага дума ще каже,.., женско на мъжко път не минава, едно друго у всичко отменява, едно за друго мре! М. Георгиев, Избр. разк., 47. Отговаря бравий Кракра: / "Ой те тебе, цар Василий, /.. /вярна люба не отстъпвам, / венчило си не потъпквам, / люба водя, мра за нея. " П. Р. Славейков, Йзбр. пр I, 352-353. мре се безл. Страх ме е от смърт., от смърт-мърцина! А сега е време да се мре мърцина само. Ив. Вазов, Р, 6. Старият воденичар.., започна да охка, прибра се в къщи и легна.. Простинал ли беше, що ли, но той знаеше, че на неговите години бързо се мре. Г. Караславов, ОХ, 443. — Зле ми е, много ми е зле, момчета!.. Ще се мре. Елин Пелин, Съч. I, 205.
МРЕ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да умра. — Ох не ми се мре! Във пръстта студена/не ми се ляга. Ив. Вазов, Съч. Ш, 71.
О Мра <си> на своето. Ра§г. Държа много на собственото си желание, мнение, разбиране и не съм склонен да отстъпя от него. Сега ще иде из село да си изкара яда на някой друг. Такъв му е нравът. На своето си мре. Г. Крънзов, Избр. пр, 155.
МРАВА, мн. мрйви, мравя, ж. Диал. Мравка; мравия, мравя, мравей, мравунка, мравинка, мравучка, мравяк, бробинец, бро-биняк. На, гледаш мравята и си мислиш.. И те си имат царщина, и те си имат закони. Ст. Чилингиров, ПЖ, 79. През зимата мра-вите си вадеха жито от житниците и яде-ха. П. Берон, БРП, 51. Най-голям комат, что мрава носи. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 84. Ядем като здрави, работим като мра-
