МОЩЕН 697 МОЩНОКРЙЛ
ти гъвкава, звънлива. Ив. Вазов, Съч. II, 47. Творческа мощ. Нравствена мощ.
МОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил.
1. Който има мощ, извънредно голяма сила; силен, могъщ. Мощна армия.
2. За звук, глас и под. — който се проявява с голяма мощ, сила. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощна, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, ВР, 107. Людете наоколо се умълчаха. Тогава Никитич дръпна едрата си глава назад,.., и се разля нашироко мощен глас — кънтящ издълбоко, плътен, мина стремително през сгъстилата се наоколо тишина. Д. Талев, ПК, 399.
3. Който има мощност (във 2 и 3 знач.). На другия ден пред вилата спря мощна военна кола с червено флагче до единия фар. Д. Димов, Т, 657. Мощен двигател.
4. Прен. Който превишава във висока степен обикновените, средните размери на нещо; едър, голям, огромен. Тия думи бяха казани към друг един мощен пътник,.. Той беше Иван Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXV, 226. — А там онази енергична другарка е техническа отговорничка на цеха за писалки! — посочи председателят с ръка мощна, зряла жена с огромен бюст. Тарас, ТМ, 68. А Пройчо .. беше истински мъжага. Мощни гърди и ръце, къс врат, силни челюсти. Б. Болгар, Б, 140. Пред нас се изправиха първите мощни алпийски склонове с побелели снежни върхове. Ив. Мирски, ПДЗ, 115.
МОЩЕНИЦА ж. Диал. Айрян, мътеница, бърканица; бутаница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЩИ мн. 1. Рел. Останки от тяло на човек (обикн. признат за светец), изсъхнали и естествено мумифицирани, които се съхраняват в черква или манастир и се почитат като свети. Прочул се той [св. Иван Рилски] по всички славянски земи. И мощите му станали светиня. Ламар, ПР, 69. От всички краища на Балканския полуостров идели богомолци да се поклонят на мощите [на св. Иван Рилски] и болни — да получат от тях изцеление. Ив. Вазов, Съч. XV; 25. Навалицата пълнеше храма .., проникваше силом в подземните костници до раклите с мощи. Сг. Загорчинов, ЛСС, 120-121. И обикалят [отците] по котленските къилли с мощите на разни святци и чудотворни икони, които набожните овчари цалуват с голямо благоговение. 3. Стоянов, ЗБВ I, 26. Богомилите не почитаха и святиите и запрещаваха на своите последователи да се молят на мощите им. Р. Каролев, УБЧИ, 117. Чудотворни мощи. Нетленни мощи. Свети мощи.
2. Прен. Много отслабнало тяло на човек. Дълго старицата трепера, отваря широко очи, гърчи се, мята се въз тази, въз онази страна — дано задържи душа в съсухрени-те си мощи. П. Тодоров, И I, 44.
3. Остар., сега рядко. Тленни останки на покойник; труп. — На, тая Лалка умря, сега е мощи, утре е прах. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 105. Може би и тя [баба Костадинка] щеше да офейка, ако не страдаше от предразсъдъци, които й позволяваха да си отиде, без да хвърли бучка пръст върху мощите ми. Тонич, ББК, 135.
О Живи мощи. Съвсем слаб, изтощен, приличен на смъртник човек. Я се виж, на какво си заприличала. Живи мощи. Ще умориш и себе си, и детето от глад. Ст. Чилингиров, РК, 279-280. Три деня лежа той в постеля, като смъртник. Свит, притворил очи, сковал челюсти — нито храна приемаше, нито дума продумваше.. Идва чичо му,.. Говори му, утешава го и най-сетне на четвъртия ден той се дигна — живи мощи. Г. Райчев, ЗК, 125. Като <живи> мощи слаб, изсъхнал. Извънредно, много (слаб, изсъхнал). Лазарчо лежеше в стаичката към улицата, дето рядко го огряваше зъбатото зимно слънце — със старчески извехна-ло лице, изсъхнал като мощи под големия юрган. Ем. Станев, ИК III, 143. Един монах, стар, изсъхнал като мощи, ни отваря вратата. Ив. Вазов, Съч. XV, 76.
МОЩНЕ нареч. Диал. Извънредно много; мощно. — Мощне ми са мили, сестро, модри теменужки! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. Полята ни родни са мощне далеч — / време е назад да си ходим. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 18.
мощник, мн. -ци, м. Индив. Юмрук. Сетне човек съгледва една малка пъпка в слабината. Тая пъпка скоро порастнува колкото един орех, едно яйце или един мощник. Ив. Богоров, СЛ, 101. Бивалицата ни е увардила имената на трима боряци,.. Евтим от Локрес, който отличил в бойта с мощниците (юмруците) и е надминувал с похватност синките си противници. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 30.
МОЩНО нареч. 1. С мощ, сила; могъщо. Ревът звучеше глухо, но дълбоко и мощно. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Още по-много радва взора величественият смръч,.. Как мощно, как мъжествено, изтака той своя могуществен ствол. Ив. Вазов, Съч. XV, 55. Тя [Витоша] се издига мощно и сияйно, закрила от очите си с море от мъгли или облаци мра-чната, покрита с дим, София. П. Делирадев, В, 107. Аз съм роден /в един есенен ден. /Ден, / в който лъхала мрачна унилост. / И затова съм / тъй мощно пленен / на пролетта / от кипящата сила. Хр. Радевски, П, 79.
2. Диал. Извънредно много; мощне. Мощно ми са мили българските моми. Цял ден mue жънат под яркото слънце. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Едно многолетно пребивание с нашите противници беше ни помогнало да познаваме мощно добре и точно техните слабости и мечтания. Ч, 1871, бр. 13, 392.
МОЩНОКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е с мощни, силни криле. Орли, примамени от стръвен мирис, с грак / ед-
