МОШЁНИЦА 696 мощ
же, краде или постъпва нечестно, за да се облагодетелствува; измамник. — Този Бра-длов е арестуван днес като мошеник и обирник. Ив. Вазов, Съч. XXV, 175. Двайсет и пет хиляди лева само им взе адвокатът. Как не го беше грях да остърже джобовете им до стотинка! Мошеник! Г. Ка-раславов, Т, 57. — Обиколих аз целия пазар
— навсякъде все едни и същи боклуци про-‘ дават. Брей че мошеници са се навъдили! Св. Минков, РТК, 113. — Баща му е черно-борсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото. В. Неш-ков, Н, 91. Зя да поразят въображението на клиентите си, врачките, които са в голямата част мошеници или самовярващи си болни хора, си служат с предмети, които вълнуват силно въображението на простия човек. Ив. Хаджийски, БДНН1,147.
— От рус. мошенник. — Друга (осгар.) форма: мошенник. — П. Р. Славейков, Цариградски потайности, ч. Ш, 1875.
МОШЁНИЦА ж. Жена мошеник; измамница, мошеничка. Разбра, че е мошени-ца и прекъсна връзките си с нея.
— От рус. мошенница.
МОШЕНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Мошеничествувам, измамнича. На него не му се работи, дай му само да мо-шеничи.
МОШЕНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мошеник и до мошеничество; измамнически. Стотици хиляди долари подкуп, спекулантски и мошенически доставки на бойни припаси — това стресна сенатс-ката комисия. Т. Генов, Избр. пр, 179. Забогатя бързо по мошенически начин.
— Друга(остар.)форма: мошенически.
МОШЕНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. мошенически; измамнически. — Той реди картите — посочи към Никодимов побледнелият от вълнение Стоянчо. — Той играе мошенически С очите си го видях. П. Незнакомое, ТС, 63.
— Друга (остар.) форма: мош&йнически.
МОШЕНИЧЕСТВАМ, -аш, несв., непрех. Мошеничествувам.
МОШЕНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество, присъщо на мошеник; измамничест-во.
2. Постъпка, проява на мошеник; измамни-чество. Не искаше да разбере, че Манол нарочно му събори воденичката, за да дигне цената на тяхната воденица в боаза, и че това е мошеничество. Ем. Станев, ИК III и IV, 398. — А ти,.., би ли позволил Кирил Матев да бъде отговорник на продажбите, когато е доказано, че миналата година е вършил мошеничества? Ст. Марков, ДБ, 117. Обиколи света, никъде не се задържаше дълго, защото мошеничествата му скоро се откриваха и той трябваше да напуска страната. П. Спасов, ХлХ, 334. — Уж си юрист някакъв... а в мошеничество да съу-частвуваш, изглежда, винаги си готов! А. Гуляшки, СВ, 23. Вулгарно мошеничество. Хитро скроено мошеничество. Заподозрян в мошеничество.
— Друга (остар.) форма: мошеничество.
МОШЕНИЧЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Постъпвам, проявявам се като мошеник; мошенича, измамнича. „Що за човек беше това хлапе — чудак или хитрец? Може би бъдещ поет или бъдещ мошеник от най-рафинираните, от ония, които мошеничест-вуват с душевни спекулации, дъновист или друг бъдещ сектант.“ Ем. Станев, ИК П1,78.
МОШЕНИЧКА ж. Жена мошеник; измамница, мошеница. Говорят, че продавачката е мошеничка и надписва при сметките.
МОШЙЕР м. Остар. Лице, което притежава мошия; земевладелец, чифликчия.
— Рум. mosier.
МОШИЯ ж. 1. Голямо земеделско стопанство в Румъния; чифлик, имение. Арба-нашките боляри още от старо време имаха у Влашко мошии, на които лятно време живееха мъжете и зиме си дохождаха в Арбанаси при децата и жените си. Ц. Гинчев, ГК, 333. Аз имам чича във Влашко. Леля Куна разправя, че е отишел гол като тояга, а пък сега имал голямо богатство, някакви мошии имал. Т. Влайков, Съч. I, 1941,
143. От седмица вече [народният войвода] не можеше да напуска леглото, а при това живееше настрана от Букурещ, в мошията на някакъв приятел. Сг. Даскалов, ЗС1,488.
2. Прен. Разг. Собствен имот, бащиния.
— Мен ми казваха последния път, че превърнал списанието в своя мошия: назначил преводача си, съавтора си, с който пишел статии. Ст. Даскалов, ЕС, 229. Разпореждат се с общината като с бащина мошия. Т. Влайков, Съч. III, 90.
— От рум. mosie.
МОЩ, мощта, мн. няма, ж. Книж. 1. Голяма, изключителна сила; могъщество. Целта на тайния съзаклятнически комитет е възстановяването на българската държава с всичкото й великолепие и мощ! Ст. Дичев, ЗС I, 416. Пред самия праг на зимата, руската войска отново показа своята мощ. Плевен бе превзет, започнато бе стремително настъпление по целия фронт. Д. Та-лев, ПК, 639. Трябва да се признае, че упадъкът на турската мощ е тясно свързан с численото намаляване на турското население. Б. Пенев, НБВ, 40. Политическа мощ. Отбранителна мощ.
2. Голяма, изключителна възможност, спо-собнност, сила да се постигне или извърши нещо; могъщество. Той [Раковски] е велик за нас по мощта на своя дух и по влиянието, което е упражнил на съвременното поколение. К. Величков, ПССъч. VIII, 16. Език свещен на моите деди, /.. / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта
