МОЧКА 695 МОШЕНИК
ча и от моча се; уриниране, пикаене, моча-не, мочкане, мочание.
— От Н. Геров Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЧКА ж. Диал. Урина, пикоч, пикня; моч. Огледал се на магаричина мочка. По-гов., П. Р. Славейков, БП II, 5. Магаричина мочка да пие. Погов., СбНУ VIII, 245.
МОЧКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Уринирам, пикая; моча, мочам. Прела баба чункичка, / клала га на бочвичка. / Дошло ере, какало; / дошла коза, мочкала. Нар. пес., СбНУ VIII, 45. мочкам се страд.
МОЧКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мочкам и от мочкам се. Уриниране, пикаене; мочане, мочене, мочание.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЧКО, -то, мн. -овци, м. Диал. Пик-льо; мочльо. Хм! Я ги гледай ти! Даскалче-та! Той презираше още голобрадите им лица, градското им облекло в тая зима тук, на село,.. Комитет. Началство. Мочковци. Д. Талев, ГС, 210-211.
МОЧЛА ж. Диал. Пикла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЧЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пикльо;
МОЧКО.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
мочник1, мн. -ци, м. Диал. Цепка на потури, гащи за пикаене през нея.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
мочник2, мн. -ци, м. Диал. Пикочен мехур. Още оставям .. на двора,.., защото ми проби мочникът и ме направи да се на-пикая на одъра. ВУХБ (превод), 88.
МОЧУГА ж. Диал. Тояга с надебелен топ-чест край. Хергеледжията посяга и откача от седлото мочугата. Тя е къса, здрава тоя-гр, с топка на края, същински боздуган. И. Йовков, АМГ, 144. Като е дума за добри ездачи, добър ездач беше той, Медара, както препуска конят, можеше да де наведе и да вземе мочугата от земята. Й. Йовков, АМГ, 133.
— От рум. шасшса. Друга форма: м а ч у г а.
МОЧУР м. Мочурище. Полето ставаше каменисто и безплодно. Тук-таме се виждаха мочури с блатна растителност. Д. Димов, Т, 443. Вървяха дълго по ливадите и нагазиха в някакви мочури. М. Грубе-шлиева, ПИГ, 116. Като вървяха из мочура, виждаха да се придвижват в тревата най-различни птици, прилични на бозайниците. Ем. Станев, ПГВ, 52. Сред мочура се бяха събрали всички щъркели от околността. П. Бобев, ГЕ, 109. Вадички и горски потоци,.., блата и гьолища, бари и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин, Съч. I, 73.
— Друга (диал.) форма: мочур.
МОЧУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до мочур, свързан е с мочур. Остатъци от тези езера имаше и досега в лицето на Радомирското мочурно блато и езерата Бутковско и Тахино. П. Делирадев, В, 116. Мочурна вода. Мочурна миризма. Мочурна трева.
МОЧУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Мочурлив. Оттатък земята хлътваше в широка падина, по чието дъно течеше плитка, мо-чуреста рекичка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 203. Мочуреста ливада.
МОЧУРИЩЕ, мн. -а, ср. Място, което е покрито с тънък слой застояла вода или е с плитка подпочвена вода и обикн. е обрасло с трева и друга растителност; мочур. Преди да се влее в морето, рекичката образуваше мочурища, обрасли с тръстика. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 50. През пролетта или след проливни дъждове поляната представлява обширно мочурище. М. Гловня и др., Р, 138. Добитъкът беше изкаран в балкана. Зажаднял за зеленинка, той кротуваше по сенчестите полянки всред гората и особено по мочурищата, където тревата беше най-буйна и най-сочна. Сл. Трънски, Н, 147. Въздухът стана по-топъл, но някак тежък, наситен с дъх на миязми от блата и мочурища. Д. Димов, Т, 573. Някъде откъм чешмата, където имаше голямо зеленясало мочурище, непрекъснато се надвикваха жаби. К. Калчев, ЖП, 126.
МОЧУР ЛАК, мн. -ци, м. Диал. Мочурище, мочур; млака, млакище, азмак, глиб. Тя [птицата] прави гнездото си в земята или между тръстта по мочурлаците. ИЗ 1874-1881,178.
МОЧУРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. По който има мочури, мочурища; мочурест. Белият щъркел си търси храната по влажни и мочурливи местности и ние сме свикнали да го срещаме край блата, мочури, тресавища. Ст. Дончев, ПНД, 29. Ние потеглихме по тясното, мочурливо усое. Там, където то свършваше, имаше дълга, бяла чешма с каменни корита. П. Вежинов, ЗНН,
151. Преди много години,.., мястото на сегашната гора било гола и мочурлива равнина. И. Петров, MB, 80. Сега реката се разливаше сред мочурливи долини, покрити с буйна трева и тръстика. Гр. Угаров, ПСЗ, 637.
МОЧУРЛЙВОСТ, -тт&, мн. няма, ж. Качество на мочурлив.
МОЧУРЯСАМ. Вж. мочурясвам.
МОЧУРЯСВАМ, -аш, несв. \ мочурясам,
-аш, св., непрех. За земя, почва — задържам вода, влага и подгизвам, образувам мочурище. Коги горнята земя е глиняна, а долня-та песковита, тогава е най-полезна, защото долнята песковита земя процежда през пясъка водата от дъжда и не оставя да мочурясва земята и да изгниват корените на растенията. Ц. Гинчев, УЗ, 14.11 Овлажнявам се, ставам влажен. Подът в зимни-ка е мочурясал.
МОЧУРЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от мочурясвам.
МОШЕНИК, мн. -ци, м. Лице, което лъ-
