МОХАМЕДАНСТВО 694 МОЧЕНЕ
диета е израилтянина, атеиста е верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. Според мохамеданския рамазан добрият осман-лия от изгрев до залез нищо не може да тури в уста. Т. Харманджиев, КЕД, 207. Според правния режим на вакъфите имотите като свещена и неприкосновена собственост на мохамеданското духовенство не могли да бъдат частно владение. Ив. Унд-жиев, ВЛ, 21. Християнските църкви ся преобърнали в мохамедански джамии. Г. Иошев, КВИ (превод), 231. Мохамеданска вяра. Мохамеданско население. Мохамеданска молитва. Мохамедански обичаи.
— Други (диал.) форми: могамотйнски, мого-метански.
МОХАМЕДАНСТВО, мн. няма, ср. Ислям, мюсюлманство. Турската госпооству-ваща класа имала своя идеология — моха-меданството, което било враждебно на християнството. Ист. X и XI кл, 109. Приели мохамеданството, тия българи станали фанатически привърженици на исляма и останали българи по език, обичаи, песни и кръв. Ив. Вазов, Съч. XVII, 67. На тоя съвет присъствува Ахмед Пехливан. Неговия-т български род беше приел мохамеданството. Г. Караиванов, П, 64.
МОХАР м. Спец. Едногодишно тревисто фуражно растение от рода кощрява на семейство житни, което у нас се отглежда на сравнително малки площи за сено, за паша или за зърно; лудо просо. Setaria italica ssp. mocharicum. Где ще сеем люцерна и мохар за кравата и овцете? Б. Обретенов, С, 56. От зърнените култури трябва да се използват: овесът, мохарът (лудото просо), царевицата и ечемикът. ЛР, 19/1, бр. 5,12. Засяването на царевицата,.., суданка, мохар и други като втори култури може да се извърши веднага след жътвата на есенниците.
МОХЕР м. 1. Вълна с дълги влакна от ангорска коза. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина, наречена мо-хер. Кр. Генджев, Ж, 78.
2. Прежда от такава вълна. За изплитането на голям мъжки пуловер са нужни 8 чилета мохер.
3. Плат от такава прежда. Балтон от черен мохер.
— От араб. през англ. mohair.
МОХИКАН м. Лице от индианско племе в Северна Америка, което е почти на изчезване.
о Последният мохикан (съкр. мохнкан). Книж. Представител на някаква изчезваща група хора, на измиращо поколение. Пред входа на управлението се трупа народ, някои са източили шии да видят през шапките и каскетите последния мохикан на организираната класова съпротива. Др. Асенов, ТКНП, 303. И [Славейков] става един от мо-хиканите на българската възрожденска политика и възрожденски идеи. Т. Жечев, БВ, 399.
— От индиан. mohican.
MOXMKÀHKA ж. Рядко. Жена от индианско племе в Северна Америка, което е почти на изчезване.
О Последната мохиканка (съкр. мохикан-ка). Книж. Представителка на някаква изчезваща група хора, на измиращо поколение. Една от ловешките влахини беше казала на баба Хаджийка да не шъпне по черновата „Господи, помилуй“, а да казва „Домну мишуещу“, защото било срамота. Сирота баба Хаджийка! Тази добра женица може да се нарече последната мохиканка в нашия чисто български град. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 478.
моц м. Диал. Коса на дете, събрана отзад на тила подобно на плитка и превързана с ши-ритче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЧ ж. Диал. Урина, пикоч, пикня; мочка. Ако няколко дена след напластяването на материалите в парника няма още затоплюване, то в такъв счучай препоръчва се торът да се наръси с топла вода или моч. Гр, 1906, бр. 19-20, 304.
О Со моч правен. Диал. Слаб, неиздръжлив физически; кекав.
МОЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. Диал. Уринирам, пикая; мочам, мочкам. Децата не бива да мочат (пикаят) във водата, защото кравите няма да имат мляко. СбНУ VI, 90. На криво баба мочила.
Н. Геров, РБЯIII, 84. моча се страд.
МОЧА СЕ несв., непрех. Диал. Напикавам се; мочам се. Това, що се святка по небото, що падаа тиа стрели, това cè змейове го вършаа..: ага гърми, да се скриеш и да се не мочиш. СбНУ XLVIII, 38.
МОЧАВА ж. Диал. Виелица, фъртуна, лапавица; виявица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОЧАМ, -аш и -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. и прех. Диал. Уринирам, пикая; моча, мочкам, мочам се страд.
МОЧАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пикая, из-пикавам се; мочам, моча, моча се. Ете от той себеп магаринята, коа да прегазуат не-коа река ке се мочат в реката, за да се на-големеит реката, за да може да го удаит самарджията. СбНУ XIV, 124.
МОЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мочам и от мочам се; уриниране, пикаене, мо-чене, мочкане, мочание.
М0ЧАНИЕ, мн. -ия, ср. Диал. Уриниране, пикаене; мочане, мочене мочкане. Кой ке им [на злите духове] осквернил местото (жилището) со мочание (пикаение) или софрата, кога да вечерале, на него се нахвърляле и му нанесвеле най-неизцерими болести. СбКИГ, 13.
МОЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мо-
