МОТОЦИКЛЕТИЗЪМ 693 МОХАМЕДАНСКИ
отдалече видя как две момчета с мотоциклетни каски брулят ябълката. Развика се и затича. Л. Михайлова, Г, 129-130.
2. Който се извършва, осъществява с мотоциклет. Най-разпространеният индивидуален транспорт е мотоциклетният. Мотоциклетът има двигател с вътрешно горене със сравнително малка мощност. А. Атанасов и др., Маш. IX кл, 172. Мотоциклетен спорт. Мотоциклетни състезания.
3. Който е предназначен за производството на мотоциклети. Мотоциклетна промишленост. Мотоциклетен завод.
МОТОЦИКЛЕТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Вид спорт, в който участниците се състезават в езда на мотоциклети; мотоциклетен спорт. Шампион по мотоциклетизъм. Международна федерация по мотоциклетизъм.
МОТОЦИКЛЕТЙСТ м. Лице, което язди, кара мотоциклет; моторист. По булеварда прелитаха бързо мотоциклетисти и военни коли с червени флагчета. Д. Димов, Т, 672. Изведнъж зад завоя се показаха мотоциклетисти с ниско нахлупени кълбовидни шлемове. П. Вежинов, ВР, 21.
МОТОЦИКЛЕТЙСТКА ж. Жена мотоциклетист; мотористка. — Аз щях да стигна още по видело — бърбореше мотоцикле-тистката, — но останах за малко в Сокол-ските гори. К. Калчев, СТ, 30.
МОТОЦЙКЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. Разг. Мотоциклет. — Оня ден привечер дойдоха от града с мотоцикъл и го [Линко] арестуваха. Ем. Манов, ДСР, 207. По шосето за селото летял с голяма скорост мотоцикъл с кош. Сл. Трънски, Н, 249. Вън на улицата изпращя мотоцикъл. Кл. Цачев, В, 37. Книжка за управление на мотоцикъл.
— От фр. motocycle.
MÔT04ÀCT, -ттй, мн. -и, ж. Съставна част на мотор. Магазин за продажба на авто и моточасти.
МОТРИСА ж. Самодвижещ се по релсов път вагон, който тегли други вагони (ремаркета), снабден с електрически двигател или с двигател с вътрешно горене, използуван главно за превозване на пътници. В съвременния железопътен транспорт се употребяват все по-голям брой мотриси, които се оказват не само удобни, но и много икономични. К, 1963, кн. 9, 33. Евлоги се усмихна .. и тръгна бавно по смълчаната улица.. Качи се на княжевския трамвай, после се прехвърли на мотрисата за Бояна. А. Гуляшки, Л, 72-73. Трамвайна мотриса. И Влак, който се тегли от такъв вагон обикн. по теснолинеен път в планински район. Няколко спирки,., и Mqmpùcama навлезе вече в Тревненския балкан. И. Радичков и др., ГСП,
118. От гара Септември до Велинград пътувах с мотриса.
— От фр. motrice.
МОТРИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до мотриса, свързан е с мотриса. За две години и три месеца героите на труда опнаха мост [над Дунава],.., за да хукнат първите мотрисни влакове по железопътната линия. С. Северняк, ОТК, 29-
30. Мотрисно дело.
МОФЕТ м. Геол. Хим. Място, пукнатина на земята във вулканични области, откъдето се отделя въглероден двуокис; мофета. С течение на времето тяхната [на вулканите] дейност още повече отслабва и преминава в стадия на така наречените мофети. Това са естествени извори на газ от въгледвуокис (СО ), който като по-тежък се събира на дъ-Honio на някои пещери или в ниските части на някои долини Геол. IX кл, 93.
— От фр. mofette.
МОФЕТА ж. Геол. Хим. Мофет. Други следвулкански явления са мофетите — места около изгаснали вулкани, в които извира въглероден двуокис. Мофета е „Кучешката пещера“ при Неапол. Ар. Тилев, В, 24.
— От ит. mofeta.
МОХАМЕДАНЕЦ, -нци, м. Остар. Мохамеданин. Известно е, че в Каменица и Белово няма никак мохамеданци. Ив. Вазов, HP, 47. Хайдете да идеме в черкова, говореше Танчо, и да са помолиме за здравето на нашите храбри московци и за успокоението на ония наши братия, които са паднале в честният и в христиенският бой с мохаме-данците. С, 1872, бр. 31, 243. Занапред мо-хамеданците и християните ще имат равни правдини. НБ, 1876, бр. 57, 223.
— Друга (диал.) форма: могомет à н е ц, мотаме т à н е ц.
МОХАМЕДАНИН, мн. MoxaMeflàHH, м. Мъж, който изповядва исляма; мюсюлманин. — Не давах да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахряните остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, ВР, 70. Мохамеданите — както всекий, който помни и е забелязял, знае, че кога ядат, нищо не говорят. Ц. Гинчев, ГК, 32.
— От араб. собств. — Други (диал.) форми: мога-м етàн и н, могометйнин.
МОХАМЕДАНКА ж. Жена, която изповядва исляма; мюсюлманка. Той [Дикий Ба-рин] е кръстил още четири туркини... Той е един вид православен мисионерин между моха-меданките, младите, в тоя град. Ив. Вазов, НЗ, 142. Ако вземеха жена друговерка, тя приемаше вярата на мъжа — ставаше мохамедан-ка. Б. Несторов, АР, 182.
— Други (диал.) форми: могаметйнка, мого-метанка.
МОХАМЕДАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мохамеданин и до моха-меданство. Великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамедан-ския ходжа с православния свещеник, като-лишкото кюре с протестантския поп, бу-
