МОТОРИЗИРАМ 692 МОТОЦИКЛЕТЕН
МОТОРИЗИРАМ, -аш, несв. и се., прех. Широко въвеждам и използувам моторни превозни средства в дадена област (транспорт, армия и др.); механизирам. Техническият напредък осигури пълно моторизиране на армията. моторизирам се страд.
— От нем. motorisieren.
МОТОРИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от моторизирам като прил.
1. Който използува моторни превозни средства. По изровените кални пътища на България,.., денонощно вървяха моторизираните ешелони на германските войски. Мл. Исаев, Н, 294. Из уличките, които водеха към доковете, нахлуха моторизирани полицейски части. Ал. Бабек, МЕ, 271. Моторизирана милиция. Моторизирана пехота.
2. Рядко. Който е снабден с мотор (в 1 знач.); моторен. Към флотата принадлежаха две здрави моторизирани въдичарски ладии,.. Как искаха да ловят акули с тези орехови черупки? К, 1963, кн. 2, 32.
МОТОРИЗИРАНЕ ср. Отгл. същ. от моторизирам и от моторизирам се; моторизация. Моторизиране на армията.
МОТОРИКА ж. Мед. Двигателна активност на организма, на отделни негови органи или части. За цялостното развитие на детето, особено за неговата моторика и емоционален тонус, голямо значение имат игрите и играчките. К. Рашков и др., ДБ, 106. Моторика на храносмилателните органи. Жлъчна моторика.
— От нем. Motorik.
МОТОРИСТ м. 1.Лице, което е специалист по поддържане и ремонт на мотори. Мотористът скоро поправи аварията, но моторът продължваше да задавя.. Цели два часа момъкът прекара над моторчето. П. Вежи-нов, ДБ, 7.
2. Лице, което обслужва някакъв мотор. Самоотвержените мотористи стояха неуморно на вахта и отговорното плаване не бе нарушено нито за миг по тяхна вина. НА, 1963, бр. 4617, 2.
3. Разг. Мотоциклетист. Пред вратата на болницата Гергин освободи моториста, който го беше докарал, и тръгна пеш за центъра на града. Ем. Манов, ДСР, 59. Единствените клиенти — семейство мотористи, в прашни кожени якета и панталони — седяха до една маса и вечеряха с пъстърва. Г. Мишев, ЕП, 156.
МОТОРИСТКА ж. Жена моторист.
МОТОРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до моторика, свързан е с моторика. Силният шум .. изменя дори обема на вътрешните органи и техните моторични качества, ускорява пулса и дишането, повишава кръвното налягане. Пр, 1952, кн. 6, 31.
МОТОРНИЦА ж. Лодка, която се движи с мотор; моторна лодка. Късно вечерта моторницата ги понесе към презокеанския параход. Ал. Бабек, МЕ, 50. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10.
МОТОРОЛЕР м. Моторно превозно средство, подобно на мотоциклет, но с по-масивна конструкция и с по-малки колела. Никога той няма да се пренесе в земеделския град. Предпочита всекидневно да минава километри с моторолера, за да отива на работа. К, 1963, кн. 2, 6.
— Нем. Motorroller.
МОТОРЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от мотор; малък мотор. Лодката беше до кейчето, все още вързана, но моторчето й вече леко бръмчеше. П. Вежинов, ДБ, 51. Беше Пищя-лов, книжарят, който отскоро на колелото си беше турил малко моторче. И. Йовков, ПГ, 222. Само един човек в селото има вода. Това е чорбаджи Съби, който е купил газово моторче, ратаите са изкопали дълбок кладенец и поливат градината му. Кр. Григоров, ОНУ, 184.
МОТОСПОРТ, мн. няма, м. Мотоциклетен спорт; мотоциклетизъм.
МОТОСТАДЙОН м. Стадион за мотоциклетни състезания.
МОТОСГРЕЛКОВЙ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който е снабден с автоматично оръжие и бронирани машини с голяма проходимост. Бях на 17 години, когато отидох доброволец на фронта.. От първия ден на войната и до последния аз бях разузнавач в мотострелкова част, РД, 1950, бр. 225, 2. Мотострелкова батальон. Мотострелкова рота.
— От рус. мотострелковый.
МОТОСЪСГЕЗАНИЕ, мн. -ия, ср. Мотоциклетно състезание.
МОТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което се състезава с мотоциклет. Школа за мотосъстезатели.
МОТОЦИКЛЕТ м. Моторно превозно средство с две колела, подобно на велосипед, което се привежда в движение от двигател с вътрешно горене. Из улиците на София се появили и други две нови транспортни средства: велосипедът и двутактовият мотоциклет. НТМ, 1962, кн. 3, 13. По цял ден пукаха припряните мотори на мотоциклетите, бучаха мощно камионните ешалони. П. Вежинов, ВР, 82. Остатъкът от деня той прекара в коша на мотоциклета. Цели шест часа се друсаше и гълташе прах из неравните междуселски пътища. Ем. Манов, ДСР, 74.
— От фр. motocyclette.
МОТОЦИКЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е на мотоциклет или е предназначен за мотоциклет. Мотоциклетен двигател. Мотоциклетна гума. Мотоциклетно кормило. Мотоциклетно огледало. И Който се използува при каране на мотоциклет. Той тръгна към завоя самичък и
