MOTÀEHE 685 МОТАЯ
Когато и да ме видеше [Нурри Гей], пораз-говарваше се с мене, а често изгърмяваше гласът му от стаята му: „Моею!“ и ме викаше да му разкажа нещо ново от вестниците. Св. Миларов, СЦТ, 18. Сега вече нищо не може да стори нито моею Кожевников, нито техният [на русите] посланик! Ст. Дичев, ЗС I, 468. • моею, -то, мн. -та, м. и ср. Разг. Шег. или ирон. Днес ще се появи нашият моею с нов костюм.
— От фр. monsieur. — Друга (остар.) форма: м о с ô.
MOTÀEHE ср. Отгл. същ. от мотая и от мотая се. Мотаене на прежда.А Омръзна ми това мотаене из пазара.
МОТАЛКА ж. Диал. Мотовилка. За Тошо все има еглендже.., или ще постъкми на майка си разбоя:., или пък.., моталки две — три ще ù приготви. М. Георгиев, Избр. разк., 129.
МОТАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Мотая; моткам. Шаро ту изчезваше някъде из двора, ту се втурваше в градината.., моташе дългите си нозе по влажните буци пръст. Д. Талев, ЖС, 53. Оттук-оттам схванах конди-ката, че не специализирва, както ме мота в писмата си, ами се е цанил за сервитьор в една шкембеджийница, че му се ставало софиянец. Тарас, ТМ, 134-135. Моташ ме да гоним муете [мухите]. Нар. пес., СбНУ XLIX, 780. МОТАМ СЕ несв., непрех. Мотая се; моткам се. "Мардирос, гледаш ли къде отнасят балите? Какво се моташ, иди, поискай от майстор Стефан работници. Да прати денкчиите. Това не е шега работа. " Ст. Мо-крев, ПСН, 104. — Понекога ми се чини, че я [шарката на килима] виждам ясно пред очите ми — ето, с ръка да я уловиш, а понекога сичко ми се разбърква и се върти, мота се на сички страни и е мъгла пред очите ми. Д. Талев, ПК, 107.
MÔTAMÔ нареч. Разг. При предаване или заучаване на текст, реч — дума по дума; бук-вално. Плюха си, дето се вика, в пазвата и решиха да се преборят с призрака.., но мъртвешки глас потвърдил всичко мотамо. Чере-мухин, Сг, 1970, бр. 1263, 2. Целият урок научил мотамо. А Предаде ми разговора мотамо.
— От фр. mot à mot.
МОТАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ от мотам и от мотам се; мотаене, моткане. Пешо напълни и последния вагон и едва тогава проговори за пръв път след започването на смяната: — Никакво мотане за в бъдеще!.. Всичко да е готово още на път за тунела. Т. Монов, СМ, 121. Мотане на прежда.
МОТАЯ, -àeui, мин. ce. -àx, несв., прех.
1. Навивам прежда, конци и др., обикн. на мотовилка. На майка си, която мотаеше прежда на язлъка, можа да каже откъслечно,..: — Тате ще ме пребие. Т. Харманджи-ев, КЕД, 159. И все нещо работи: или мотае, седнал до пещта, или бързо върти че-кръчето и суче цеви. Т. Влайков, Пр I, 136. Ела да видиш сега жътва как се жъне...
Мирчо доби нови сили , а Пенка като да мотаеше прежда от вретеното, тъй бързаха ръцете й. Кр. Григоров, Н, 37. Когато мотаят с мотовилка, пазят да не докачат с върха й някой неженен (..), защото не и{ял да се ожени. СбНУ VI, 89.
2. Движа ту в една, ту в друга посока (ръце, глава и др.), обикн. поради силна възбуда, смущение, заболяване и др.; моткам. Беше малко приведен напред, с много дълги, силни ръце, не можеше да се заседи спокойно на едно място и току мотаеше по всички посоки дългите си ръце. Д. Талев, ЖС, 224. „Недостоен съм, в смрад съм потънал, нап-разно се мъча за изцерение и не вярвам, не бива да бъда простен...“ — пъшка и мотае глава. Ем. Станев, А, 88. Сакакушев мяташе дългите си ръце,.. Митруш подсвиркваше с гордо вдигната глава. Третият мотаеше крака. Д. Добревски, БКН, 107. Върви рунтав козел с голяма брада, рогове си мотае, брада си тръси. Д. Манчев, БЕ II, 34.
3. За вятър — правя нещо да се движи в различни посоки, в кръг; въртя. Острият северен ветрец мотаеше по улиците снежен прах. X. Русев, ПЗ, 124. В покрайнините / мотае вятър снежните кълба. Бл. Димитрова, Л, 187. Вятърът мотае / бял снежец отвред. Под снежеца — лед. Т. Харманджи-ев, Луд. СI (превод), 480.
4. Прен. Разг. С крат. форма на лич. место-им. във вин. Ненужно, обикн. нарочно бавя някого, губя времето му и преча да му се уреди, свърши някаква работа; въртя, разтакавам, моткам. — Виновен съм! Мислех да ви мотая с тази инсталация барем една седмица. ВН, 1960, бр. 2704, 4. Тръгнаха по странични улички; свиха по една,.. — Слушай, Тони — поде морякът, — стига си ме мотал. ВН, 1960, бр. 2667, 4. // Ненужно, обикн. нарочно бавя, забавям или отлагам извършването на някаква работа; протакам. Рекоха [гушанци] преди няколко години, че ще направят кооперация и я направиха. Колко разкарвания — .., мотаха преписката с месеци, докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов, БМ, 29.
5. Прен. Разг. С кратка форма на лич. место-им. във вин. Не казвам истината, съзнателно заблуждавам някого; лъжа, разигравам, играя, моткам. Игра ме той, лъга ме, мотд. м% на воденицата, колкото си искаше я! И. Йовков, А, 141. Искам да знам дали действително вината е в строителите или Талимкова нарочно ме мотае. ВН, 1960, бр. 2633,4.
6. Непрех. Диал. С предл. по. Ходя безцелно, скитам, шляя се; мотая се, моткам се. — Чорбаджийката нам де била излязла — чунким тя май не си гледа къщата, обича май да мотай по сокаците. Д. Войников, КЦ, 57. — Язък за парите. Сега ми е дошел учен, че защо ми е, кога не кабули нито на чорбаджия да отиде, нито на дюгеня ми да седне. — Той са учи, аз харчих с ниет, че че-ляк же стане, а той... хаймана и половина:
