целий ден мотай по улиците с френцките напкъни. Д. Войников, КЦ, 3. мотая се страд. от мотая (в 1 знач.).
МОТАЯ СЕ несв., непрех. Разг. Неодобр.
1. Ходя, движа се някъде, обикн. без определена цел; моткам се, размотавам се, разтакавам се, шляя се. Искам от вас да спазвате дисциплината и да не се мотаете из казармения двор без работа. Ем. Станев, ИК III, 183. Дечурлигата и жените, които се мотаеха из харманите, помислиха, че това е реквизиционна команда. Г. Караславов, ОХ II, 143. Аз се мотая известно време край витрините и тайно се радвам, че тук не са изложени разни дразнещи неща за ядене. Б. Райнов, ДВ, 172. От двайсетина съдебни кандидати, които се мотаеха из безбройните зали и коридори на съда, тоя младеж беше наистина най-стегнатият, най-ра-ботливият. Д. Калфов, Избр. разк., 275.
2. Движа се непосредствено пред нещо или някого и преча на движението му; моткам се, пречкам се. Кученцето весело припкаше наоколо и се мотаеше из краката на старицата. К. Калчев, ДНГ, 126. — Не се мотай из краката ми... Какво зяпаш? К. Калчев, ПИЖ, 23. Томов караше бърже, настигаше Минчо Жеков и щеше да го изпревари, ако колелото на Жеката не се мотаеше пред тях и не му отнемаше пистата. Ст. Попто-нев, НСС, 110. Той каза нещо грубо по адрес на един моторист, който се мотаеше пред колата. Ст. Христозова, ДТСВ, 134.
3. За мисъл, идея — изпълвам съзнанието, мисленето на някого, обикн. натрапчиво или хаотично. Когато нещо непрестанно се мотае в главата ти и когато имаш до себе си готов слушател, трудно е да устоиш докрай. Б. Райнов, ДВ, 8. Борис излезе като замаян. В неговото съзнание се мотаеха различни мисли, различни предположения, различни проекти. Г. Караславов, ОХ I, 265.
4. Неодобр. Бавя се, губя време, без да свърша, направя нещо полезно или това, което е нужно; моткам се, мотая се. Времето вървеше бае но, проточено, лениво. Иван и Пете-то се бавеха в кухнята, стягаха се,.. Старата взе да се безпокои. Ето пладнина ще стане, а те още се мотаеха. Г. Караславов, Тат., 251. Надзирателят вече чукаше с ключа по железните перила и викаше: — Влизай по килиите! Не се мотай, че ще намериш карцера. Ем. Манов, ПЯ, 22.
МОТАЕ МИ СЕ несв., непрех. Разг. Повръща ми се, повдига ми се, бърка ми се.
О Главата ми се мотае. Разг. Имам световъртеж, губя равновесие и ми е лошо. Когато вечерта късно си отиде дома, Панчо усещаше, че главата му се мотае повече, отколкото вчерашния ден. Т. Влайков, Съч. II, 138. Мотае се в главата (ума) ми нещо', мотае ми се в главата (ума) нещо. Разг. Спомням си частично, не съвсем ясно, смът-но нещо. Мотае се на езика ми (в устата) ми; мотае ми се на езика (в устата). Разг.
Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. Мотая език. Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение или в следствие на някакво заболяване. Изпи две-три ракии и започна да мотае език.
МОТВАМ, -аш, несв.\ мотна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мотнат, св., прех. Диал. 1. Врътвам вретено. Йеднъж го [вретеното] майка мотнала, / двесте са възли вързали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 204.
2. Гаврътвам, обръщам (чаша, шише, обикн. с алкохол). Ракийката му се много вслади. — Аз обичам тая ваджия, много я обичам, да й се не види макар! — продължи Яловара, като мотна още една. Т. Влайков, Съч. II, 131. Когато ставаше дума за вечеря, той обикновено казваше.„Аз изобщо не вечерям. Правя така: изяждам в долната саламджийница четвърт шунка, мотна в съседната кръчма две шишета вино.“ Т. Харманджиев, КВ, 125.
3. С крат. форма на лич. местоим. във вин. Из-лъгвам. Веднъж искаше да ме мотне с гнездата за бостан. — Колко си изкарал, кака. — Триста петдесет и пет, како! — Добре, ще ги проверя, па тогава. Ст. Даскалов, СД, 578-579. — От Винпром съм — улесних го аз. — Ето с тая фуния идвам да меря вината. — Не можете да ме мотнете! Сг, 1964, бр. 940, 2. мотвам се, мотна се страд.
МОТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мотвам и от мотвам се.
МОТЕЛ м. Нов. Неголям хотел с обширен паркинг край междуселищен път с интензивно движение, който е предназначен за туристи със собствени моторни превозни средства. Когато стигнаха един от хубавите мотели край пътя, инженер Денчев отби своя бял вартбург и спря в паркинга. Д. Цончев, ЧС, 98. Ние пестим средства, за да се оженим и да наемем един по-скромен мотел в курортните райони. Др. Асенов, ГНА, 163.
— От англ. motel.
MOTET м. Муз. Вокално многогласно произведение, първоначално по библейски или псалмов текст, в което се съчетават няколко самостоятелни мелодии, понякога с различен текст. Хоровата капела изпълни мотет от Бах.
— От ит. motetto през фр. motet.
МОТИВ м. 1. Съображение, обстоятелство или факт, с който се обяснява извършването на някакво действие, постъпка; основание, повод, подбуда. Матьо не се съмняваше и в искреността на Евгени, в мотивите на неговите постъпки. Д. Ангелов, ЖС, 338. Стамболов не бе още в това време посветен в задкулисните мотиви на европейската политика; но той знаеше добре нейните основни направления. С. Радев, ССБ II, 69. Прекрасно разбирах мотивите, които накараха Балканджиева да вземе своето
