мостов 684 моею
дил боляринът им. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 170-1/1. Йоан Александър — най-едрият феодал,., дарява на своите боляри „пронии“ с всичко, що припада към тези пронии, като париците, живущи на тия земи, и броднина-та, имостнината. Г. Цанев, СИБЛ, 582-583.
МОСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с мост, отнася се до мост. Върху дървения мост на Горнобанския път спряха два-мина момци,.. И двамата се наведоха над мостовата преграда и загледаха шоколадената стремителна вода. А. Каралийчев, НЧ, 17. Трънчани,.., свличат букови греди. Ама инженерите разправят, че направата на кофраж с букови греди не било съвсем по правилата на мостовото дело! Г. Караславов, ПМ, 30. Мостова конструкция. Мостово строителство. Мостови основи. Мостови перила.
2. Прен. Който свързва едно нещо с друго по-добно на мост. Верила служи още за вододелна линия между двата басейна и за планинска мостова връзка, от една страна, между Витоша и Рила и, от други, между тези две планини и Голо Бърдо и Конявската планина. П. Делирадев, В, 20. Осъдените излязоха вън и свиха към мостовия коридор, който водеше от административното отделение към зданието с килиите. Г. Караславов, Т, 120.
О Мостов кран. Техн. Подемно-транспортна машина, с помощта на която товарът може да се придвижва както вертикално, така и в хоризонтално направление на малки разстояния. Един стотонов мостов кран непрекъснато подава за монтиране машинни части, металически кофражи, брони. ВН, 1961, бр. 2940,1. Чехословашките инженери са създали прототип на мостов кран, който се командува от разстояние с помощта на кибернетичен уред. НТМ, 1962, кн. 4, 18.
МОСТОВАК, мн. -ци, м. Нов. Строител на мост. Мостоваците работеха и нощем, за да излеят водостоците в изкопаните от предната смяна легла. От. Даскалов, СД, 454. — Мостоваци поправят моста. Вероятно той е бил хвърлен във въздуха от немците при тяхното отстъпление. Ив. Мартинов, ДТ, 39.
МОСТОВИ, —à, -Ô, мн. -й, прил. Рядко. Мостов. Стотонният мостови кран непрекъснато снове в турбинната зала и прекарва тежките съоръжения на мястото на монтажа. РД, 1961, бр. 44,1.
— От рус. мостовой.
МОСТРА ж. 1. Малка част или малко количество от някаква стока, която се предлага преди продажбата, обикн. безплатно, за да покаже качествата и вида й. Докато трае кризата, ангросистите спряха поръчките си в чужбина и със съжалителна, но твърда усмивка връщаха търговските пътници, които все още ги посещаваха с пълните си с мостри чанти и куфарчета. П. Спасов, ХлХ, 164. —Аз го [влаха] пращам оня ден до борсата за мостра от италианския ориз, той да вземе да го плати! Сг. Дичев, ЗСII, 157.
2. Образец, модел на нещо. Той настояваше мелницата да му се даде на изплащане и глав-но като мостра, за да бъде за пример и да сложи начало на нови доставки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 442. Гръмкият смях продължаваше да оглушава ехлупения дюкян и да люлее чак тънките стрехи на покачените за мостра сламени шапки. Ст. Чилингиров, ПЖ, 49.
3. Парче плат, което се зашива на предници на дрехи или при отвор на джоб, за да не се вижда подплатата. Когато се поставя отделна мостра по линията на закопчаването, при изрязването се оставя само за шев. Т. Кръстев и др., ТГДО, 112.
4. Остар. Предна част на обувки. От казармите почнаха да се пренисат кола след кола вехти подметки, галовки, мостри, юфтове, кон-джове и др. Сг. Чилингиров, ХНН, 168. Тате се опита да залови пак работа, но явно беше, че не му спори. Па и нямаше сърце да работи.
— Можеш ли закърпи тия мостри? Аз поех обувката... Ст. Чилингиров, ХНН, 120.
— Ит. mostra.
МОСТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мостра, образец, модел. В комбината има .. мострена тъкачница за изработване на нови десени ВН, 1958, бр. 1997,1.
О Мострен панаир. Периодически устройвано голямо изложение, на което се показват образци от най-новите и усъвършенст-вувани произведения на местната и чуждестранната промишленост, техника и земеделие и се сключват търговски договори. Бързаме за Лайпциг, дето .., ще бъде открит прочутият Лайпцигски мострен панаир. Г. Караславов, Избр. съч. III, 349. Пловдивски международен мострен панаир.
МОСТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от мост; малък мост. Кольо обърна глава и тръгна към дървеното мостче на малката селска река. к. Петканов, ОБ, 202. Едно извито каменно мостче ни отведе през дерето до първите къщи. Л. Александрова, ИЕЩ, 94. Хубава е Витоша... Приятна гледка са декоративните мостчета от бели брези и бор. Л. Мелнишки, ПП, 11-12.
2. Подвижно съоръжение на кораб, което се спуща на брега и служи за качване на кораб или за слизане от него на сушата. Ето всички се качват на парахода,.. Моряците вече се канят да вдигнат мостчето. Сп. Кралевски, ВО, 7. Целунах Токо по челцето и припнах .., дорде не са махнале подвижното мостче. Параходът изрева и зе да се обръща. Т. Влайков, Съч. II, 54. Последен се зададе бай Гроздан Преди да стъпи на мостчето, той се спря на брега, подви колене, свали калпака сиис треперещ глас заговори: — Прощавай, родино, бащина земице! Ал. Бабек, МЕ, 14.
МОСЮ неизм., м. Учтиво назоваване или обръщение към мъж от страни, говорещи френски; господин. • В миналото при назоваване или обръщение към чужденец.
