МОСТЕ 683 МОСТНИНА
30. Изгарям / изгоря (събарям / съборя, разрушавам / разруша) всички мостове <зад себе си>. Книж. Унищожавам всяка възможност за възобновяване на връзките си с някого или за връщане към нещо.
— Знам аз какво правя — не се предаваше Луканчето, а дълбоко в себе си съжаляваше, че се забърка и увлече в тази каша. Сега не виждаше никакъв изход. Сякаш всички мостове бяха изгорени и той, ще не ще, трябваше да следва пътя, по който беше вече тръгнал. В. Нешков, Н, 343-344. Това не ти било балканджийското влизане и излизане из закона; равнинният българин го [включването в хайдушката борба] правел веднъж завинаги, като изгарял всички мостове. В. Мутафчиева, ИКЛ, 34. Минавам / мина моста. Разг. Преодолявам най-трудно-то, най-опасното. Тя [инфлуенцата] е отслабнала и почти се е изродила, докато стигне у нас! — .. — Нали нямаме досега смъртен случай — то се вика: минали сме моста! Д. Калфов, Избр. разк., 162. Ставам / стана мост на някого. Разг.\ Сторвам се / сторя се на мост на някого. Диал. Покорявам се безропотно на някого, търпя неговата власт, тирания и др. Както всички умни хора / аз не ритам тръна бос, / с големците се не бора /и им ставам сявга мост. Ив. Вазов, Съч. II, 194. Дешка наистина я беше яд на това, дето девер й беше мекушав и тя го водеше за носа. Че му била донесла имот, та сега и той, и баща му, и майка му
— всичките на мост й се били сторили. Не смеят дума да й повърнат... Ст. Даскалов, БМ, 21. Хвърлям / хвърля мост между две лица (неща). Книж. Създавам възможност, условия да се установи някаква връзка, контакт между две лица, групировки или неща. Получавах указания за работа, получавах и нелегални материали,.. Запрян беше хвърлил мост помежду ни. П. Илиев, ЛВ, 42. Макс-веловата теория хвърляла мост между светлинните и електрически явления, за които по-преди се смятало, че нямат нищо Ьбщо помежду си. Вл. Харалампиев, ПСС, 37.
МОСТЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от мост; мостче, мостец, мостле, мостенце. Ще минем през реката, там под чарковете, по тясно мосте.. Минаваме мостето. Т. Влайков, Пр I, 203.
МОСТЕНЦЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мост; мостче, мосте, мостле, мостец. Два часа време може да са измина, докато сляза до бреговете на реката, което място в бя-ганието си от мостенцето в десятина минути можах да премина. 3. Стоянов, ЗБВ II, 319.
МОСТЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от мост; мостче, мосте, мостле, мостенце. Вар-ви старик през мостец, тиква носи на га-зец. А. Дювернуа, СБЯ, 1329.
МОСТИК, мн. няма, м. 1. Високо разположена лека палуба на кораб, където се намират приборите за неговото управление и откъдето се комакдува; капитански мостик. На четвъртия, най-горен етаж [на парахода] беше мостикът, някои канцеларии и радиотелеграфната служба. Г. Белев, КВА,
322. Горе, от корабния мостик, се вижда градът. Там някъде зад катедралата е моята родна къща. Б. Трайков, ВО, 5. Гръмо-ве, вятър и пороен дъжд затъмниха извед-наж слънцето и разбунтуваха морето.. Пътниците мигом се изпокриха в кабините си. Капитанът се качи неспокоен на мостика, мрачен като черните води на морето. Ив. Планински, БС, 60. Сам капитанът ,.., стоеше неотстъпно на командния мостик. Гр. Угаров, ПСЗ, 17. Виждали ли сте кораб и капитана на мостика с дълга далекогледа тръба? 3. Сребров, МСП, 11.
2. Рядко. Дървено или желязно съоръжение, подобно на мост, което се вдава от брега навътре в езеро, море или река, край което спират лодки и други малки плавателни съдове; кей. Настана тишина. Командата гледаше нататък към рибарския мостик, където товареха труповете на лодка, за да ги хвърлят в морето. Д. Добревски, БКН, 165. Вляво от щръкналите като огромен букет зелени корони на високите дървета се протяга мостик, завършващ навътре в езерото с пристанище. ВН, 1961, бр. 2998, 2. Мостикът и брегът на езерото бяха почернели от хора, дошли да наблюдават подборните състезания по ветроходство. П. Льочев, ПБП, 3. Пенчович .. потъна всред множеството пътници, които се блъскаха към мостика. Ст. Дичев, ЗС1,577.
О Капитански мостик. 1. Мор. Мостик (в 1 знач.). Към тях се движеше параход, който влачеше високи празни шлепове и на палубата му, при капитанския мостик, ясно се вихсдаше моряк, който равномерно развяваше едно синьо знаме. П. Спасов, ХлХ, 307.
— Ляво на бо-о-рд! Пълен ход! — Тези команди долитат от капитанския мостик. ВН, 1955, бр. 183, 1.2. Прен. Място, пост, откъдето се ръководи, направлява някаква дейност, нещо. Постепенно вестникът доби своя физиономия, свое право на съществувание.. А неспокойният поглед на Стра-шимиров беше неотлъчно на капитанския мостик: направляваше, водеше, чертаеше перспективи. СбАСЕП, 130.
— Рус. мостик.
МОСТЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мост; мостче, мосте, мостец, мостенце. Рибарят отмина с нескривано доволство по дъската, поставена за мостле над водата. Ст. Даскалов, СД, 243.
МОСТНИНА ж. Истор. През средновековието — налог, вземан от държавата или от феодал при преминаване на мост. Веднъж керванът бе спрян пред моста на една придошла река от група селяни, въоръжени със сопи и самоделни копия. Селяните поискаха „мостнина“, защото така бил наре
