московски 682 мост
нин, московец (в 1 знач.). Както вънкашно, така и вътрешно московичът е завардил руската си природа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 140.
МОСКОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до гр. Москва, свързан е с гр. Москва (столица на Русия). Московското благочестие буквално е насеяло Москва с богомолни домове. Ив. Вазов, Съч. XVI,
136. Сичките Хаджи Генчови книги бяха из Киев, защото той не обичаше московския печат. Л. Каравелов, Съч. II, 3. През.. 1830 година ний виждаме Пушкина женен за знаменитата по него време московска хубавица Наталия Гончарова. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 82. Московски художествен театър. Московски съвет на работническите депутати.
2. Разш. О стар. Руски. Той [Деяна] разказваше навсякъде, че Пантов е подкупен с московско злато и че съюзът навреме би трябвало да се чисти от такива безчестници. Г. Караславов, СИ, 88. Той е само на 14 години, когато по калдъръмите на Пирдоп се понася тропотът на московските бойове с турците, той ходил с московците във Влашко. Л. Каравелов, Съч. II, 7.
3. Като същ. московски м. Остар. Руски език; руски. Щях да те моля да ме научиш московски, та като изляза пред Черняева да не стоя като тонко. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 104.
— Друга (остар. и диал.) форма: м о с к 6 с к и.
МОСКОВЧАНИН, мн. московчёни, м. Мъж, който е роден или живее в Москва. Пред Москва храбрите съветски войски, подпомогнати от хиляди и хиляди доброволци — московчани, разгромяват в края на 1941 г. Хит-леровите пълчшца. Ист. X кл, 234.
MOCKOB4ÀHKA ж. Жена, която е родена или живее в Москва.
МОСТ, мостът, моста, мн. мостове и (диал.) мости, мостёве, след числ. моста, м.
1. Съоръжение, построено от дървен материал, къмък, железобетон, желязо и др., по което се преминава над река, канал, пропаст, шосе, железопътна линия и др. Тоя мост, дървен, на четире каменни подпорки, висеше над реката. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Колата се заизкачва по някакво сенчесто възвишение, мина по един каменен мост, под който течеше пенлив планински поток. Ал. Бабек, МЕ, 218-219. Те [партизаните] вдигат във въздуха цели влакове и ешелони,.., разрушават железопътни мостове. П. Михайлов, МП, 108. Мостът беше построен над дълбоко, скалисто и стръм-но дере. Д. Ангелов, ЖС, 255. По римския мост, извит като подкова над потока, жълтееше прегоряла трева. X. Русев, ПЗ,
5. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мости заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ XLVI, 438. Не пита Стана селяне, / .. / Какво да прави, да гради — / дали вов гора манастир / или вов село черкова, / или над вода мостове? Нар. пес., СбНУ XL IV, 184.
На душманин, който бяга, направи му злат мост. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 283. Стани на дявол брат (ортак), доде минеш моста. Погов., П. Р. Славейков, БР II, 129. Висящ мост. Въжен мост. Подвижен мост.
2. Прен. Нещо, което служи като връзка или преход към друго нещо. Запушихме. — Първата обща цигара е най-прекият мост между двама непознати — продължи да сипе простосърдечните си мъдрости събеседникът ни. О. Василев, ЖБ, 194. Никакъв мост не води от тая негова книга към втората. П. П. Славейков, Събр. съч. IV,
57. Балканът е дал името на цяла Югоиз-точна Европа .. Последният е мост между три континента и е привличал интересите на много държави. О, 1978, кн. 3, 19.
3. В зъботехниката — изкуствен зъб или зъби, изработени от метал, обикн. злато, сребро и др. материали, които запълват празнината между два зъба, за които са прикрепени. В порпгфейла имаше три вехти, но грижливо изгладени хилядарки, няколко пръстена и дори един златен зъболекарски мост, заграбени навярно през някоя от наказателните акции. П. Вежинов, ВП, 130. В лабораторията към стоматологичната клиника се изработват коронки, мостове и изкуствени челюсти. А Падна му мостът и трудно се храни.
4. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тялото заема дъгообразно положение с гърдите нагоре, като се опира на земята с дланите и ходилата.
5. Спорт. Обикн. с предл. Вид хватка в спортната дисциплина борба, при която един от партньорите хвърля противника зад себе си. Една сполучлива хватка, едно пренасяне през мост и Ходж взимаше златния медал. Той напрягаше всичките си сили, но българинът сякаш се бе залепил за тепиха, не помръдваше от него. П. Вежинов, ДМ,
60. Голяма борба беше! Аз успях да изпълня тактическия си план и пратих три пъти противника си на мост. НС, 1971, бр. 99, 4.
О Капитански мост. Издигнато място при носа на кораб с кабина, на което стои капитанът; мостик. Той реши, че като капитан на кораб, застрашен от потъване, той трябва да остане на капитанския мост до последния момент. Л. Стоянов, Б, 152. Тях-ната гибел [на моряците] е по-ясна и по-действителна от собственото им битие и на капитанския мост, наред със своя шеф, те виждат призрака на смъртта. И. Йовков, Разк. III, 116. Понтонен мост. Плаващо съоръжение, построено от понтони, което се използува във военното дело за преминаване на водно пространство.
О Запъвам се / запъна се (опъвам се/опъна се, дърпам се, тегля се) като магаре на мост. Раз г. Проявявам много голямо упорство, инат; инатя се. Войната сме загубили, само лудия Радославов още не е проумял това. Като магаре на мост се е запънал и не ще да сключи примирие. Мл. Исаев, Н,
