открай време има. /.. / А мъж на морячка... дали е мислимо? Е. Багряна, ПЗ, 108.
МОРЯШКИ
681
москович
МОРЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на моряк, отнася се до моряк1. Спасов постъпи в морското училище във Варна — от любов към лъскавите пагони,.., към романтиката на суровия моряшки живот. М. Марчевски, П, 138. Той закрачи по асфалтовата алея към изложбената палата. Крачеше самоуверено, с ши-ока моряшка походка. П. Незнакомое, ТС, . И в същий миг раздраха се платната / и мачтите паднаха с трясък глух, / по-ярос-тно земята се вълнува, / но кат скала оста моряшкий дух. К. Христов, ПВ, 23.
2. Който се състои от моряци. На площадката пред бара нямаше вече басейн. В тоя час там се танцува и се пие под звуците на моряшкия оркестър, който свири танго. Св. Минков, ДА, 45. Моряшки взвод.
3. За облекло или част от него (костюм, фланелка, шапка, яка и др.) — който е на моряк. В писмото имаше и портрет. Какъв хубав беше станал техният син! Пораснал, облечен в бяла моряшка униформа. Елин Пелин, ЯБЛ, 36. // Който е като на моряк. За двадесет дни той [Петьо] стана черен като арапче. Цял ден ходи само по къси гащета.. Едва привечер облича фланелката си. Не каква да е фланелка, а моряшка, на сини и бели черти. Л. Галина, Л, 123. — Та-тенце, татенце — завика детето, хубаво и спретнато в своето синьо моряшко кос-тюмче. Д. Калфов, Избр. разк., 359. Тя се върна в родния си градец с коса, направена на кок, и със синя копринена моряшка блуза. Ив. Вазов, Съч. XI, 129. —Дай ми нещо за момчето. Костюмче ли .. нещо за обличане, ама хубаво.. Тя свали от редицата тъмносиньо костюмче с широка моряшка яка, обточена по краищата с бели кантове. Б. Несторов, АР, 272.
О Моряшки възел. Вид възел, който много трудно се развързва, използуван обикн. при връзване на корабни въжета, в алпинизма и др. Андрей,.., владее по-добре и от стар моряк .. всички моряшки възли, разсъдлив и въобще учено момче — сигурно ще стане корабостроител. С. Чернишев, ВМ, 6.
МОРЯШКИ. Нареч. от прил. моряшки. Обикн. в съчет. По моряшки. — Юнга Ви-лямс! — викам аз от капитанското мостче,.. — Ест, сър! — отговаря по моряшки юнга Вилямс. П. Незнакомое, МА, 40.
МОСКВЕ, мн. -та, ср. Разг. Москвич1. Два бона на книжка, москвето, вторият етаж от къщата и въобще. А откъде? Толкова., не дават. Д. Цончев, JTM, 35.
МОСКВИЧ м. Лека кола, произведена в московския автомобилен завод. Цяло село се изпревърви да види москвича на учителя Пенев. Той първи в селото стана собственик на лека кола. Ст. Даскалов, ЕС, 193. Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето. Под оскъдните сенки блестяха москвичи и рена. Ем. Манов, БГ, 35. — Това е „Рено“ и моторът му е отзад. Отпред мотори имат москвичите и волги-те. С. Северняк, ВСД, 119.
— От рус. москвич. — Друга (простонар.) форма:
МОСКВИЧ.
МОСКИТ1 м. 1. Малко насекомо от рода на двукрилите, причиняващо болезнени ухапвания, което се среща в страни с топъл климат; папатак. Phlebotomus papatasii. Жилеха ни комари и москити. Ал. Гетман, ВС,
188. Той не можа да мигне .. от досадните москити, които стръвно го нападаха. Гр. Угаров, ПСЗ, 391. Осем милиона хора, седем милиона плъхове и милиарди щурци, москити и водни кончета — това е живото население на японската столица през време на Втората световна война. Св. Минков, Избр. пр, 399.
2. Само мн. Зоол. Род малки двукрили насекоми, чиито женски смучат кръв от животни и хора и пренасят болести (папатачна треска и др.); папатаци. Phlebotomus.
— От исп. mosquito.
москит2 обикн. мн., м. Спец. Малък бързоходен военен кораб или самолет, който участвува в бойни действия не самостоятелно, а на големи групи.
— От исп. mosquito.
МОСКИТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до москит1, свързан е с москит1; папатачен. Москитна треска.
МОСКИТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до москит2, свързан е с москит2. Москитна флота.
МОСКОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. 1. Московчанин. Ние сме в кабинета на главния редактор. „Литературна газета“ или „Литера-турката“, както я наричат галено московци, ни покани на вечеря. А. Каралийчев, С, 162.
2. Разш. Разг. Русин, руснак. При първата битка турците не нападнали от един път, защото се бояли, че имат работа с московци или със сърби. 3. Стоянов, ЗБВ II, 157. Кога ни псуваше тиранът, / „московци“ викаше ни с гняв. Ив. Вазов, Съч. I, 68. Я из-ляз, изляз, Яно мари, / на висок чердак, / .. / Та да си видиш, / де ми се бият / турци с московци. Нар. пес., СбВСтТ, 777. // Само ед. Събир. Русия или руските войски като една общност. — Говори се, че московецът щял да отвори пак война на султана. Л. Стоянов, Б, 52. Турците треперят като чуят за московеца! А казаците яздят едни големи коне! Д. Марчевски, ДВ, 142. — А като чуем, че московецът прегазил Дунава, ще речем и ние „ела, Боже помози“, па ще започнем. И. Йовков, CЛ, 146. — Имате право: песента е френска, на Наполеона, който заедно със султан Меджида разби московеца в Севастопол. 3. Стоянов, ЗБВ III, 83.
МОСКОВИЧ м. Остар. Книж. Московча
