МОРЯК1 680 МОРЯЧКА
немотия ни мори. Д. Рачев, СС, 14. Препълня се с рибари механата /../ И пеят да олекне на душата: / те пият, не досада ги мори. К. Христов, Избр. ст, 54. моря се страд. МОРЯ СЕ несв., непрех. Правя значителни физически усилия, напрягам се и губя, загубвам силите си; изморявам се, уморявам се. — Ще ида да донеса друга кошница от кораба. — Дядо, аз ще ида, ти не се мори! К. Петканов, СВ, 186. Вечерта идва тате. Сърдит е .. Нахока мама.. Че била слаба, че не могла да се справи с работата, че все пъшкала и се моряла. В. Бончева, АП, 9-10. Докато Айа [кобилата] се бъхтеиле и мореше, цяла покрита с пот, черната кобила се покоряваше. И. Йовков, AMT, 53-54. Н Прен. Проявявам усилие, напрягам се, за да постигна нещо. Тирани, всуе се морите! / Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. II, 58.
МОРЯК1, мн. -ци, м. 1. Лице, което има специална подготовка да работи на плавателен съд и прекарва значителна част от живота си в пътуване по море. Корабите са леки и здрави, а корабниците са опитни гръцки моряци. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Десетгодишното чиракуване у холандците го направило [Петър Велики] добър моряк. Ив. Вазов, Съч. XVI, 179. Далеч над мъглявия хоризонт се виждаше самотна гемия,.., с която вълните си играехц.. Не беше лека участта на тия моряци. Й. Йовков, Разк. II, 39. По улицата отдолу се задава бате Наско. Висок, широк,.. За нас той беше най-големият моряк на света. Б. Трайков, ВО, 6. Зидарят иска суша .. — / морякът ветрове. Ст. Михайловски, ЖС, 18.
2. Лице, което служи във флота (военен, търговски, граждански). Аз мечтая. Дълго, дълго... После един неочакван сигнал от постовия моряк на предната мачта ме стряска. Б. Шивачев, ПЮА, 45. Моряците от строения екипаж гледаха упорито към града и церемонията по посреицтето малко ги uumepecyeauie. Д. Добревски, БКН, 37. Пор-тугалский цар заповяда да приготвят една цяла флота,.., и за адмирал определи един моряк Каврал на име. П. Кисимов, ОАI (превод), 116-117. Вахтен моряк. Военен моряк.
3. Лице, което има най-нисш чин във флота. Колективът на „Бачо Киро“ е от 46 мъже. Професионално-служебно той се дели на капитани, механици, радисти, палубни моряци, камериери, готвачи, лекари. Б. Трайков, ВО, 14.
МОРЯК2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа откъм морето; морянин, морения. Морякът вилня цяла нощ. На разсъмване.., вятърът утихна и вълните на медовските хълми замръзнаха в неподвижност, тъмнозелени, без белия гребен на довчерашния сняг. Н. Стефанова, РП, 34. Ако не е дяволитият вятър [в Добруджа], който иде откъм морето, носи име „моряка“ и разх-лажда равнината, храните и дърветата ще бъдат изгорени от „черноръкия“ топъл вятър. А. Клралийчев, НЗ, 204-205. Ветровете.. българските селяне и овчарите наричат тъй:..; пърли-коза или старий вятър (западний); моряк (източний). Ч. 1872, бр. 16,750.
МОРЯКЙНЯ ж. Остар. Жена моряк; морячка. Госпожицата уверявала, че ако се приеме нейното предложение, тя първа ще напусне професията си и ще постъпи като морякиня. БД, 1909, бр. 19, 2.
МОРЯКЛЪК, мн. няма, ср. Простонар. Морячество. — Не ви завиждам — продължи Харалан по-тихо. — Като бяха рекли моряклък, та моряклък! Какво му харесват!.. Лашнат те тук, лашнат те там, отиваш, връщаш се. Н. Антонов, ВОМ, 91.
— Но и моряклъкът ви сега моряклък ли е? Хората едно време се качваха на гемиите човеци, за да станат моряци. Н. Антонов, ВОМ, 143.
МОРЯКУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Работя като моряк.
МОРЯКУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от морякувам. — Ето ни вече и сред гръцките острови.. — Мирчев говори бав-но, годините и дългото морякуване дават тежест на думите му. Б. Трайков, ВО, 21.
МОРЯНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Човек, който живее край море; крайморец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОРЯНИН, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа откъм морето; моряк2, морения. Стягат се за работа, че ей я вече пролетта — нали видиш — задуха морянинът! Н. Стефанова, РП, 33.
МОРЯНКА ж. Жена, която живее край море.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОРЯЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от моряк1; млад моряк. Бе виждал по филмите как пъргави морячета въртят насочващите уреди на оръдията. Г. Мишев, ЕП, 121. Като видя [Франтишек], че наблизо няма хора, започна да им разказва, че испанците били комунисти, също и морячето, което при нашето влизане напусна каютата. Г. Белев, КВА, 389.
МОРЯЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Моряшки. В жилите на детето видя-ше ся да има датска моряческа кръв. И. Груев, СП (превод), 129. Дружина ся сдружи, чиновници ся нарядиха,.. Тая нарядоя последи една друга моряческа дружина. Й. Груев, СП (превод), 153-154.
МОРЯЧЕСТВО, мн. няма, ср. Служба, професия на моряк. — Ще ви го докарам [Сашо] жив и здрав и даже с орден.. Орден за морячество. С. Чернишев, ВМ, 17.
МОРЯЧКА ж. Рядко. Жена моряк; морякиня. Омръзне ли ми трасето — ще постъпя на ледоразбивача като морячка. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 103. Жени на моряци
