МОРФОЛОЖКИ 679 МОРЯ2
зиката, биохимията, генетиката, морфологията и други се обединяват в т. н. молекулярна биология. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Нов метод за ранна диагноза на туберкулозните заболявания е разработен в Института по морфология. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Морфология на клетката. Морфология на микроор ганизмите.
2. Биол. Строеж и форми на животинския и човешкия организъм. По своята морфология (строеж на тялото, анатомично устройство, вътрешни и външни отличителни белези) и по своята биология .., тази чинка е твърде интересен случай на конвергенция .. при птиците. Н. Боев, Г, 96
3. Бот. Наука, която изучава външния и вътрешния строеж на растенията и техните органи.
4. Бот. Строеж и форми на растенията и техните органи. Морфологията на растенията в широк смисъл изучава разнообразието от форми и структури, като се стреми да намери закономерностите на тяхната поява и развитие. М. Воденичаров и др., ЕБ, 85.
5. Грам. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта, техните форми и свързаните с тях граматически значения и функции. Онзи дял от науката за езика, който се занимава с различните видове думи и техните форми, се нарича морфология. Л. Андрейчин и др., БГ, 57.
6. Грам. Строеж на думите. Славейков наистина е господар в сферата на българския език, защото .. владееше както неговата етимоло-гия и морфология, тъй и неизчерпаемото съкровище на богатия му речник. М. Кремен, РЯ, 417.
7. Спец. Дял от физическата география, който изучава вида, произхода и развитието на земния релеф и изменението му под действие на външните и вътрешните сили; геоморфология.
8. Спец. Релеф и строеж на терена на дадена област; геоморфология.
9. Всяка от тези науки като учебен предмет. Студентите медици слушаха курс по морфология на човека.
10. Учебник по този предмет.
— От гр. рорфт! 'форма' + А.оуо£ 'наука'.
МОРФОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Морфологичен (в 4 знач.); морфологически. Гористият пояс [в Рила] започва над подножието и свършва към 2000 м височина. В зависимост от изложението и морфоложките особености на склоновете на север той достига до 2300 м, а на юг едва 1900 м. М. Гловня и др., Р, 32.
О Морфоложки цикъл. Геол. Последователно развитие на земния релеф от силно разчленена повърхност до почти равнинна.
МОРФОЛОЖКИ. Рядко. Нареч. от прил. морфоложки; морфологично, морфологически.
МОРФОНОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до морфонология. Морфонологично изследване.
МОРФОНОЛОГИЯ, мн няма, ж Езикозн Дял от езикознанието, който се занимава с връзката между морфология и фонология, с фонетичните промени при комбинацията на морфемите; фономорфология.
— От англ. тогрИопо!"^, фр. тогЯопою^е или нем. МогрЬопою^е.
МОРЯ1, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. несв. деят. морял, -а, -о, мн. морели, несв., прех. Причинявам смърт, отнемам живота на човек или животно; убивам, умъртвявам, уморявам1. В селото завърлува неверна болест — тежката болест — и зареди да мо-и от къща на къща. Елин Пелин, Съч. I,
1. Врачки и баячки, билкарки и правци лекуваха .., както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 137. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35. По Европа се радват на паяците в оборите и никога не снемат тяхната паяжина, защото .. морят вредните за добитъка мухи и дават на последний почивка. Т. Икономов, ЧПГ, 69. Чер арапин се не седи, /редом пътища обходи, / кого срещне коли, мори. Нар. пес., СбВСт, 154. В дворе бурене да растат — / черна ми чума да влезе, / да мори, мамо, юмори / до девет братя левенти. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 46. Градобитнината мори конете, гои свинете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 105. • Обр. Проклятие! Обичам, а в сърцето /съмнене чисти радости мори... К. Христов, Избр. ст, 32.
МОРЯ2, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. несв. деят. морял, -а, -о, мн. морели, несв., прех. 1. Правя някой да загуби физическите си сили; изморявам, уморявам2. Никога консулът не беще морил тъй немилостиво конете си. И. Йовков, ЖС, 164. „Офицерът е най-културният гражданин в държавата“
— често споменаваше той,., и мореше орди-нарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37.
— Никола, Никола, /..,/ не мори аргате, / ке не са аргате /за днескя, за утре, / току са аргате / за година време. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 48. — Ой та тебе, дооар юнак, / не си мори ранен коня, / не съм елен за ловене, / я съм сукол девет майки. Нар. пес., СбНУ XII, 4.
2. Причинявам страдание, мъка на някого; мъча, измъчвам, гнетя. Мореше ни августовското слънце, изгаряхме от жажда, а турците настъпваха вълна след вълна. Д. Спространов, ОП, 100. — А как е жена ти? Мори ли я още кашлицата? Д. Кисьов, Щ, 37. И цялата тая душна атмосфера ме мори. Аз станах подозрителен — и никога не мога да се отдам на себе си. Ив. Кирилов, Ж, 76. — Да речеш да ми пребъркаш кесията, пукната пара няма да намериш. — Така е,.. Кога нямаме, всинца нямаме... Голяма
