3. Прен. Обикн. с предл. на или от. Обшир-но, безкрайно пространство, изпълнено с нещо. Мъгляво и светло сияние здлянеобо-зримото море на узрелите ниви. И. Йовков, Ж 1945, 259. Накъдето и да погледнеш — море от хълмове и лесове, сивозелено море, което няма край. С. Северняк, ИРЕ,
321. Оттам нататък се издигаха към небесата Повиенските планини — застинало море от възвишения, на които краят се губеше в мъглявината на хоризонта. М. Кремен, Б, 108-109. Гледката е величествена, необикновена! Неизбродимо море от пясъци. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Точно пред носа на лодката все така мигаше силният созо-полски фар, а зад кърмата оставаха дълбочините на Бургаския залив — море от мрак. П. Вежинов, ДБ, 71. Вървя край смълчаните хижи, / в море непрогледна мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. // Голямо пространство, в което трудно може да се открие, намери нещо. — Слушай, шегата настрана. Сам разбра, че не е толкова лесно да го открием. София е море. К. Кюлюмов, ПШ, 71.
4. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. от. Голямо количество от нещо. Войниците нетърпеливо се изсипват на перона. А срещу тях се раздвижва огромното човешко море от посрещани. В. Нешков, Н, 252-253. Как ще премина през това море от мъки и ужас? Гледам напред и виждам купища листи, които трябва да напълня с разкази за човешко страдание. А. Дончев, ВР, 226. Зелени ели, подобни на тесни пирамиди, стоят милиони една до друга. Те са море, океан, из който извива, или по-добре, блуждае пътеката. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Тия чисти Калинкини сълзи го изненадаха. Те като че му откриха едно море от потайна мъка, грижливо крита от хорски погледи. Ц. Церковски, Съч. III, 22. Да спрат фабричните комини/и всеки черен труд да спре, /и туй намръщено море/от морни роби и ро-бини / да озари и приласкай / усмивката на първи май! Хр. Смирненски, Съч. 1,113.
5. Спец. Обикн. мн. Тъмни петна, които се наблюдават по повърхността на Луната и Марс, представляващи ниски равнини. Тъмните петна, които са били забелязани на лунната повърхност още във времето на Галилей, са били наречени морета, макар че в тях няма нито капка вода. Астр. XI кл, 1964, 63. Скоро след изобретяването на телескопа било установено, че лунните морета не представляват водни пространства, а само площи, които са по-ниски от останалите части на лунната повърхност.
Н. Николов и др., СС, 34. Колкото се касае до марсиански морета .. то те по всяка вероятност са понижения в релефа, малко повече овлажнени и може би покрити с някаква съвършено своеобразна растителност. НТМ, 1962, кн. 1, 13.
О Вътрешно (затворено) море. Геогр. Море, което се намира дълбоко в някой от континентите и се свързва с океана чрез проток. Черно море е вътрешно море. Разположено е между Балканския полуостров, Руската равнина и Мала Азия. Геогр. VII кл, 88. Атлантическият океан се е врязал дълбоко в територията на Европа и е образувал много вътрешни морета, заливи, полуострови и острови. Геогр. VI кл, 3. В затворените морета, например в Черно море, приливната вълна е толкова малка, че почти не се забелязва. По крайбрежията на океаните височината й е 3-4 метра. Д. Славчев и др., БМ, 25.
О Акъл — море, <и> ум — бръснач. Разг. Подигр.', Акъл — море, ум — брич. Диал. Подигр. Употребява се за подчертаване, че дадена постъпка, проява е много глупава, неразумна. В морето с лъжица вода да притуриш. Диал. Беден съм, а помагам на богаташ. Да не <би да> са ти потънали (изгорели, пропаднали) гемиите в морето (Черно море); Гемиите ли са ти потънали (изгорели, пропаднали) в морето (Черно море). Са-мост. или със следв. изр. със съюз че, та. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. Дупка в морето. Разг. Нищо съществено, без значение, последици, резултат. В о й н о в: — А-е! Ти си се изплашил? Ти нямаш смелост да си кажеш мнението! Милко: — Все едно, моето мнение ще бъде дупка в морето. Г. Джагаров, П,
56. И в морето да влеза, па сух ще излеза. Диал. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан. И морето да се излее на него, па нема <да> му стигне. Диал. Неодобр. Ненаситен човек. Капка в море<то>. Разг. Нещо съвсем малко, незначително, недостатъчно. Децата растяха, растяха и разноските, а заплатата не помръдваше. Ех, дадоха там по някоя стотарка за децата, но то беше капка в море. Г. Караславов, Избр. съч. II, 210. — В кулата на болярина невям има оръжие: копия, мечове, лъкове,.., а нам ни трябва всичко това: Щото взехме плячка от татарите след боя, бе капка в морето. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. Като че <ли> (сякаш) са му потънали (изгорели, пропаднали) гемиите в морето (в Дунава, в Черно море). Разг. Ирон. Казва се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. Море<то> е до колене (коляно) за мене; морето ми <е> до коляно (колене). Разг. 1. Твърде самонадеян съм, вярвам, че мога да постигна всичко без затруднение. Калчев добре познаваше тия са-монадеяни и наперени момчета, за които морето е до колене. В. Нешков, Н, 120. 2. И наи-големите трудности, изпитания, препятствия ми изглеждат леки и не могат да ме отклонят, да ме спрат в изпълнението на нещо. Пъргавият Стамболов беше готов да отиде не само в Търново, но и на оня свят, стига само да може да ся направи нещо [за
