въстанието]. Труд, мъки, неволи, глад, смърт и пр., бяха за него море до колене. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203. — Женски акъл! — маха безнадеждно с ръка капитанът. — Ама и аз какво съм седнал да споделям с тебе. За тебе морето е до коляно. П. Незнакомов, ПС, 157. Морето е до коляно (колене). Разг. Самост. Лесно по-стижимо е (нещо). Станкулов продължаваше разговора: — Е, морето не е до коляно, зная. Но нали от нас зависи... М. Марчевски, П, 201. От древни още времена /ръмжи / на страстите ни псето / и до колене е морето, / щом свиваш / леко колена. Кр. Вълков, МДД, 228-229. Направих (пробих) дупка в морето. Разг. Ирон. Усилията ми, трудът ми останаха без резултат; нищо не съм постигнал. Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. Ив. Вазов, Съч. XIX, 24. Не ще ме умие ни Бяло море. Диал. Нищо не може да ме оправдае, много съм виновен. Нося вода в морето. Диал. Върша нещо напълно безполезно, излишно. През (зад) девет <земи и> морета. Разг. Много далече. Защо неговият Крумчо, вече доктор,.., вместо да си дойде и да си гледа живота, се е запилял в чужда държава, през девет земи и морета да се бие? Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. Аз ги [родителите си] обичам, аз през девет морета си ида само за тях. Ив. Кирилов, Ж, 54. Закъде си готвил тоя вързоп? За саракинс-ката ли земя, дето е зад девет морета? Ст. Загорчинов, ДП, 481. През море. Разг. ; През море. Диал. Надалече. Ти искаш да ми отведеш сина, да го заведеш в бащината си къща.. — Нема да отидем през море — ето: на същата улица. Ела и ти с нас, елате сич-ки с нас, там е по-широко. Д. Талев, ПК, 166. —Да пее сама [Пенка] — през море да е, ще я позная! Елин Пелин, Съч. I, 162. През море му (й) вечеря. Диал. Във 2 и 3 л. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далече от нас (обикн. за някаква болест и под.). Половин година се не бе минало, откак се доби Райка, кога, отде да се земе невярна болест — през море й вечеря! — та нагази Младенча. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 7. — Е... като не искаш да ни попееш — върви си! През море ти вечеря! — рече Пелинко. Елин Пелин, Съч. I, 250. През море те прекарва вода да не пиеш. Диал. Голям, изкусен лъжец е. Рибата още в морето, а той <тя> тигана слага.; рибата още в морето,той ттоил тиганя, <за да я пържих Разг.Ирон.; Пгоатав морето, ний туряме кошлето.Диал. Ярон.Употребява се, когатонякойпредприемапредварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. — Тетко, когато свърша института и взема първата си заплата, ще ти купя нова рокля. А ти си помисли дотогава какво точно искаш, та по желание да е.. А Нели вика: — То рибата още в морето, а тя тигана слага. В. Бончева, АП, 133. У море да го хвърлиш и морето ще го изхвърли.
Диал. Много е лош, проклет. Хваща ме / хвана ме (фаща ме / фана ме) море<то>. Ос-
тар. Заболявам от морска болест. Там [на парахода] добре хранят, стига само да не тя хваща морето, та да можеш да ядеш. АНГ I, 420. Много пъти щях да падна от камилата си, на която от люшкането ми прилошаваше, като че ме фаща море. Ив. Вазов, Съч. VII, 180. Черпя морето с лъжица. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша работа, от която няма никакъв резултат.
МОРЕ частица. 1. Нар.-поет. При обръщение или само като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност.
— Море Тодоро, медена душо, / тегли ли вода, напой ми коня. К. Христов, СК, 71. Море лудо, море младо, / женено си или не си? Нар. пес., СбБрМ, 388. Цветето ми проговори: /— Море, лудо, лудо младо! / Ти ме бери, ти ме носи, / не ме давай на момите. П. Р. Славейков, КНГ1, 113. Думите на песента все пд допадаха на самия певец — той пееше: Сладно ле, тиха гълъбка море, / Сладно ле, златна ябълка! / Расла си, Сладно, при майка море. / Кахъри не си виждала. А. Сграшимиров, ЕД, 26. — Бре, шопе, ние со свещ те бараме! Едвай те изнайдосме. Бре, не ни познаваш, море? Ив. Вазов, Съч. XXV, 118.
2. Разг. При реплики в началото на изречение или самостоятелно за изразяване на възражение, несъгласие; ами2. Когато бях малък, мама често казваше пред хората:
— Я, какво хубаво пее! Той ще ми стане даскал! Но баба веднага я пресичаше:
— Море, даскал! Само поп, баба, само поп! Ст. Даскалов, БП, 9. Наближи зима,.. — а за амнистията нито дума.. — Ама нали... Народният блок... — Море! — рече непознатият. — Лъжат народа и това си е! Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. Какво й се случи? Вълк ли я сдави? — Море, какъв ти вълк, Па-влович? За вълци по тоя край от месеци вече не се е приказвало.. Мойта кобилка отиде за царщината. Н. Попфилипов, РЛ, 27.
3. Разг. При реплики — в началото на изречение за изразяване на закана, заплаха; леле. — Ти пък какво си се разкрещял, бе дас-кале!.. — Море, ако изляза, ще ви науча аз, хаймани такива! П. Здравков, НД, 21.
— Смей да ми се върнеш! Пак ще те наложа... — Море, да ме бутнеш само веч с ръ-чица, мигом ще те смажа като дървеница! А. Разцветников, ОНН, 22. Море ти... само да не си оставила [храна за добитъка], аз ще те оправя!.. Телците сега не вземат ли си кърмилката, все ще са слаби после, недорасли, като дете, дето не е сукало от майка си! Ст. Даскалов, БМ, 267.
4. Разг. При реплики — в началото на изречение при подкана, повикване; ей, хей.
— Море, я кажи нещо бре, Иване — подвикна Виктор, — или още не можеш да прежалиш кравите на баща си. Зарежи, не мисли! Нема файда. Сл. Трънски, Н, 627. — Море я
