Временно задържане, отсрочване изпълнението на нещо, обикн. с административен акт. Синдикатът настоява за мораториум върху пенсионирането на хабилитирани лица до приемането на закон за науката.
— От лат. moratorius 'забавящ' през фр. moratorium.
МОРБИЛИ, мн. няма, ср. Мед. Детска за-разна болест, която протича със специфичен обрив от ситни пъпчици; дребна шарка. Морбили е остра заразна болест. Тя се причинява от вирус, който е неустойчив към вънишата среда. ВН, 1960, бр. 2659, 4. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка,.., морбили, заушка. Хр. Одисеев, ТН, 154.
— От лат. morbilli.
МОРГА ж. 1. Помещение към болница, в което се оставят временно трупове на покойници. Тя не заплака и пред трупа на мъжа си. Само го погледна с просълзени очи, погали лицето му, стисна устни и мълчаливо си тръгна от моргата. П. Славински, ПЩ, 39. С разтреперани колене забърза и си помисли как сега щеше да лежи простряна на тротоара, как щяха после да я откарат в моргата и да чакат да я потърси някой от близките. М. Грубешлиева, ПП,
134. В моргата бяха експедитивни. — Ето ви я бабата! — каза старецът — прислужник и посочи ковчега. П. Незнакомов, СНП,
19. • Обр. Цялото поле пред нас беше покрито с трупове. Една страшна и безкрайна морга. И. Йовков, Разк. II, 193.
2. Прен. Разг. Ирон. Болница, в която медицинското обслужване е на ниско равнище, поради което смъртността сред болните е голяма. — Добре ли ще е да го изпратим в болница, а? — Ако имате средства, изпратете го,.. — рече лекарят и тутакси прибави: — Но не в държавна болница, държавните болници са морги. Г. Караславов, С, 182.
3. Прен. Разг. Нехигиенично, студено помещение. Мазетата бяха все едни и същи. Понякога някакъв наперен момък ще кресне в лицето на надзирателя:„Кажи на мистър Дилс, че в тази морга не може да се работи!“ Бр. Йосифова, БЧМ, 195.
— От фр. morgue.
МОРГАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Учение в биологията за механизма на наследствеността, създадено от американския биолог Т. Морган и допълнено от неговите последователи. Същността на морганизма се свежда до няколко основни положения. Най-характерно е схващането, че наследствеността се определя от особено вещество, включено в хромозомите на клетъчното ядро. ОБиол. X кл, 72.
— От англ. собств.
МОРГАНЙСТ м. Спец. Привърженик на морганизма. Морганистите твърдят, че гените са носители на някакво наследствено вещество, чрез което се предават различни белези. ВН, 1959, бр. 2506, 4.
МОРГАНЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
Спец. Който се отнася до морганизъм и до морганист. Морганистки възгледи.
МОРДА ж. 1. Рядко. Предна част на глава на животно, обикн. на куче; муцуна.
2. Прен. Разг. Грубо. Лице на човек; мутра, муцуна. Стойчо не искал да дели властта с първия си помощник. На ви юмрук по мордата. Н. Каралиева, СМ, 55. Само да ми се оплачат, че не си изпълнявал обязаностите си редовно — мисли си: мордата ще ти разбия, знаеш ли ти това? Т. Влайков, Мис., 1896, кн.
1, 9. Той [Масалитинов] казваше [за Сарафов]:'Това е характерен руски градоначалник. Стихия. Човек, който бие по мордата, рита в корема, а пред Хлестаков почти пълзи. " Ив. Димов, АИДЖ, 125.
— Рус. морда.
МОРДИЧКА ж. Разг. Умал. от морда. Сайков смигна и посочи банята насреща.
— Сряда е женският ден за къпане през неделята. Стой тука, има приятни мордич-ки да видиш. Ив. Вазов, Съч. X, 15.
МОРЕ , мн. -та и (остар., сега поет.) -я, ср. 1. Естествено огромно пространство от солена вода, по-голямо от езеро и по-малко от океан, което покрива значителна част от повърхността на земята. Морето беше тихо и гладко, като застинало стъкло. Й. Йовков, Разк. II, 54. Във вълнолома отмерено биеше морето, разлюляно от далечно мъртво вълнение. Д. Добревски,- БКН, 20. Португалците,.., потърсиха по море път, който по море да води в Индия. С. Бобчев, ПОС (превод), 248. Повръхнината на Земята стои от големи суши и големи води — моря и океани. П. Р. Славейков, ПЧ, 4. Видях аз морето — зелено и тъмно, / и белият кораб на път. Е. Багряна, ВС, 35. От жеравите сив е небосклонът. / Студено им е в родните места, / потеглят те отвъд моря да гонят, / което се не стига — пролетта. Бл. Димитрова, Л, 73. Убава мома род немат, /.., / дълбоко море дно немат. Нар. пес., СбБрМ, 437. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов. Майчина клетва и през море стига. Погов., СбНУ ХЬУП, 448. Жена, огън и море да не срещаш по-добре. Послов. Пътувам в открито море. А Стоките се пренасят по море и по суша. А Излаз на море. Тропически морета. Арктически морета.
2. С предл. на. Брегът на това пространство, обикн. като място за почивка, лечение, спорт и др. Навярно майка ще отиде някъде
— или на море, или на Средногорските бани и татко ще остане съвсем самичък... Д. Ангелов, ЖС, 129. През лятото ходя на море, а през зимата — на планина. // Разг. Почивка, летуване, курорт край този бряг.
— Защо, аз си работя всяко лято за едно море пари! Заедно с бензина... О, 1979, кн. 17, 42. • Обр. Слезнал ненадейно от университетската скамейка в житейското море, той беше като човек, паднал от небето на земята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94.
