МОРАЛИСТКА 665 МОРАТОРИУМ
лософи, създали оригинални моралистични жанрове, каквито е имала например френската литература. С. Радев, ССБ I, 5.
3. Неодобр. В който се поучава, морализаторс-твува; морализаторски. Маяковски, когато бил обвинен, че пише дидактични и моралистични стихове за деца, спокойно отговорил:1 Аз обичам докрай да посочвам в моите стихове кой е сволоч„. С, 1952, кн. 10,186.
МОРАЛИСТКА ж. Книж. Жена моралист. Вярно даде [актрисата] ролята на наив-ната моралистка мис Грей. К, 1926, бр. 88,2.
МОРАЛИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. и диал. Грък.
— От собств. Мора 'Гърция'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МОРАЛИЯ1 ед. неизм., мн. -ии, прил. Диал. Морав, виолетов; мор, морен2, моров, морничкин. Премени се гюзел Тодора, / тен-ка ленена кошуля / сос моралия сагия, / запаша пояс савички, / та отиде на хорото. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 9.
— От тур. шог 'морав'.
МОРАЛИЯ2, ед. неизм., мн. -ии. прил. Диал. Който се отнася до мор, мора2. Майко, задало са / паша джумалия, / майко, то не йе било / паша джумалия, / майко, най е било / чума моралия. Нар. пес., СбВСт, 51.
МОРАЛНО нареч. 1. По отношение на изискванията на морала, във връзка с морала; нравствено. Той се е отказал да отхвърли от себе си обвинения, способни да го излагат морално. М. Арнаудов, БКД, 171. Забравих да мисля и за бригадата, в която трябваше да превъзпитаваме морално застрашения младеж. К. Калчев, ДНГ, 59. — Напускай краварника! — хвана я той за двете ръце и я дръпна напред. — За морално паднали хора няма място тука! Ст. Даскалов, СЛ, 525.
2. По отношение на духа, на психиката на някого; духовно. — Аз считам мъжа и жената юридически и морално, равни помежду си. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 37. Германският фашизъм искаше да ни унищожи морално и физически. Г. Димитров, ПФС, 195. Когато се качи на трибуната, всички ще го слушат със страх и почитание, защото той [Тъкачев] ще бъде силен морално и безпощаден в изразите си. Г. Караславов, ОХ I, 184. Морално задълженият човек е като крепостен на своя кредитор. А. Гу-ляшки, ЗР, 98. Гръцките владици, като ни събличаха материално, бт една страна, бяха ни завладели и морално, от друга. УД,
10. Морално задължен.
3. Нов. Спрямо най-новото, съвременно състояние на науката, техниката, изкуството и под. Внасят се машини, които са морално остарели. РД, 1960, бр. 5, 2.
МОРАЛНО Първа съетавна част на сложни прилагателни със значение: който се отнася до морала, духа, психиката, напр.: морално-политически, морално-бо-еви, морално-волеви и др.
МОРАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на морален (във 2 и 3 знач.). Тия селян-дурчета идват в града така покварени — намеси се и Райна. — Ти заради това ли не искаш да вземеш момиче? — поласкан от моралността на жена си, усмихнато я погледна Цеков. В. Нешков, Н, 263. Истинна-та и чистата религия е самата твърда подпорка на моралността и на истинното благоденствие на человеците и на народите. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 26. През стогодишното робувание на българската чъркова не само българският язик беше прогонен от лъжепастирите,.., но още и набожността на българина,.., неговата моралност бяха секи ден съблазнени от “наемниците". Г. Драганов, Лет., 1873, 104.
МОРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до мораториум (в 1 знач.).
◇ Мораторна лихва. Спец. Лихва, която се дължи на кредитор като законно обезщетение при забавяне на изплащане на парични задължения.
МОРАТОРИУМ м. 1. Юрид. Всеобща отсрочка на плащания и на финансови задължения, давана от правителството със закон поради някои извънредни обстоятелства (война, природни бедствия и др.). Почва [войната] от Шанхай, нали? Върви нагоре, минава през червените провинции,., и удря в болшевишка Русия.. И изведнъж настъпва облекчение: дават мораториум, откриват се пазари, търговията се оживява. Г. Караславов, Избр. съч. II, 367. — Правителството не си кара работата както трябва. Защо вдигна мораториума на търговците, който им даде на трети ноември? Ако народът и правителството нямат — търговецът откъде ще вземе. В. Геновска, СГ, 442. В 1931 г. президентът на САЩ .. прие молбата на германския президент Хинден-бург и обяви мораториум (отсрочка) за ре-парационните задължения на Германия. Ист. IX и X кл., 152.
2. Полит. Временно въздържане от изпълнение на действия, свързани с военната отбрана (ядрени опити, използуване на ядрено оръжие, с политическите борби, стачки и др.). Става дума да се спре ядреното въоръжаване с всякакъв вид оръжие — било атомни, водородни или неутронни бомби и снаряди;.., да се обяви мораториум на ядрените взривове за мирни цели. П, 1978, бр. 1, 8. Авторите на писмото молят президента да се продължи мораториумът върху всички ядрени опити. ВН, 1960, бр. 2638,
1. Съветският делегат., заяви, че най-актуалният въпрос понастоящем е западните сили да уточнят атомния мораториум, засягащ опитите с малокалибрени ядрени оръжия. ВН, 1960, бр. 2638, 3. // Книж. Разш.
