МОРАЛ ИЗ ЙР АНЕ 664 МОРАЛИСТЙЧЕН
ние и за поведение. Но читателят остава дълбоко убеден в правотата на прочетеното, в голямата полза от него. ВН, 1960, бр. 8607,4.
3. Прех. Остар. Възпитавам някого, правя го съзнателен, морален, нравствен. У труда има голяма сила, която морализира, очло-вечава. И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 189.
4. Прех. Остар. Правя нещо да се възприема като морално, да изглежда морално. Гръцките и римски ратници бяха женени и те победиха всички народи. Тези съображения са доволно силни, за да накарат началствата да насърчват женитбите от всичката си сила,..; накъсо да кажем да морали-зират съединяването чрез добрите закони. Ч, 1875, бр. 4, 165. морализирам се страд, от морализирам (в 3 и 4 знач.). МОРАЛИЗИРАМ СЕ несв. Остар. Ставам морален (във 2 знач.), съзнателен. Сичко, което трябва да се желае, то е, не да се унищожат партиите,.., а да се морализират те постепенно и да се очистят от онова наслоение, което им дават многочислените кандидати за служба. Пряп., 1903, бр. 21,3.
— От фр. moraliser или нем. moralisieren. — Сп. Читалище, 1875, бр. 4,165.
МОРАЛИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от морализирам и от морализирам се; морализаторствуване, морализаторство. Литературната критика не трябва да бъде регистраторска критика, суха, страхлива, с досаден тон на морали-зиране и поучаване. С, 1955, кн. 3, 150.
МОРАЛИЗЙРАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Морализиране, морализаторствуване, морализуване, морализаторство. Учителят у труда ще намери друго силно средство за морализирание и още по-добре за дисциплина. И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 189.
МОРАЛИЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Неодобр. Морализаторствувам, морализирам (във 2 знач.). Нашето младо поколение очаква да срещне в училището наред с всичко друго учителя довереник, търпеливия съветник .. и мъдрия слушател, който съпреживява, а не само морализува. ЖД, 1967, кн. 6, 18. Смирненски не натрапва своите идеи, той не морализува. Лит. XI кл, 199.
МОРАЛИЗУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от морализувам; морализаторствуване, морализиране, морализаторство.
МОРАЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Моралност. Неговият [на Т. Икономов] страстен и дълбок морализъм остава чужд и непонятен за живописеца на следосвобожденската епоха. Т. Жечев, БВ, 409.
— От фр. moralisme.
МОРАЛЙИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Гръцки. До щампата на новия свети Георги с моралийския фес и с арнаутска ризница виждаше се бомбардирането на Севастопол. Ив. Вазов, Съч. VI, 154. Имал си чи-букчия, млад лангера, с червена фланелка и с пъстри моралийски чорапи. 3. Стоянов, ЗБВ
1. 298.
— От собств. Môpa 'Гърция'. Друга форма: мора л йски.
МОРАЛЙСТ м. 1 .Книж. Лице (философ, мислител, писател и др.), който поставя, разглежда в творбите си проблеми на морала, на нравствеността, обикн. за да въз-действуват възпитателно. Говорят за добродетелта като за една дума само на днешно време, без някакво реално значение, съществуваща само в книгите на моралистите. Ив. Вазов, HP, 58. В подножието на софийската планина той [Яворов] бе изстрадал трагично любовта с млада чорбаджийска дъщеря — сестра на писател-мора-лист и на учен доктор по философията. М. Кремен, РЯ, 282. Гогол е моралист по натура. Неговата сатира не е нищо друго освен изповед на националните грехове и позив кам наказание и нравствено изправ-ление. Б. Балкански, X, 1909, кн. 55. Ако моралистите и да говорят, че човекът се отличава от животните и във физическо, и в нравствено отношение,.., то действителният живот ни показва противното. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 466. Той [Бешков] е един войнствуващ моралист в най-добрия смисъл на тази дума, за когото моралът е преди всичко въпрос на лична чест и чувство за лично достойнство. Е. Каранфилов, Б III, 108.
2. Разг. Неодобр. Лице, което проповядва строг морал, поучава в морално отношение; морализатор. — Обикновено увлечението прави хората безразсъдни, но ти май си станал моралист. Др. Асенов, И, 14. Ненадейно у Дако се пробуди забравеният, загрижен моралист. — Ти слушай, Николино
— започна той наставнически — ти си проста, неопитна... От вчера си в София. Ти не знаеш какво нещо е София. Г. Райчев, ЗК, 81. „Лъжата е голям грях“, /— казва моралистът. Л. Каравелов, Съч. I, 135.
3. Остар. Книж. Лице, което е свързано с хуманитарното направление в науката. Той [Друмев] богословът и моралистът, изпитва голяма радост, като вижда как физиологията, химията и другите положителни науки изтласкват схоластиката в обучението. М. Арнаудов, БКД, 121-122. Станете филолози, / станете моралисти. Ст. Михайловски, СБ, 49.
— Фр. moraliste. — Сп. „Читалище“, 1871, кн. 24, 761.
МОРАЛИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е характерен за моралист. У него [Т. Икономов] явно се чувствува, че е израсъл на стабилна жеравнен-ска почва: чистота и строгост на нравите,..; и онази тънка склонност към мора-листична трактовка на всеки жизнен факт. Т. Жечев, БВ, 349.
2. В който се поставят, третират проблеми на морала. Не можем да се похвалим с фи-
