МОРАЛИЗАТОР 663 МОРАЛИЗЙРАМ
4. В който се съдържа поучение, наставление, съвет; поучителен, назидателен, наставнически. Нина; Защо се смееш? Мери: Защото бях дошла да те моля за услуга, а ти ме посрещна с морални проповеди, сякаш съм някоя... Д. Димов, ЖСМ, 20. Статиите .., които носят заглавие „Първо познание с детский свят“, приличат на оние морални разкази, които омръзват даже и на оние деца, които обичат да слушат и съветите на селските терзие. Знан., 1875, бр. 24, 376. Гражданска добродетел, човеколюбив, братска любов, състрадание, со-циална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования. Криворазбраната свобода на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално назидание. Д. Войников, КЦ, II.
5. Който е свързан с духа, психиката, съзнанието на човека, с неговите душевни преживявания. Струваше им се,.., че Гита именно сега се нуждае най-много от морална подкрепа в този критичен миг от живота си.
С. Калчев, СТ, 238. На адвоката подобна умора не тежи — ... Ние работим с мисълта, че сме последната надежда на подлежащите на наказание престъпници и това ни дава голямо морално удовлетворение и си-ла.-Х. Русев, ПС, 118. Български революционни централни комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие. 3. Стоянов, ЗБВ I, 114. Морален стимул. Морален тормоз. Морална издръжливост. Морална отговорност. Морална сила. Морално оръжие. .
6. Остар. За наука — хуманитарен, обществен. Фотиновото „Любословие“,.. е изобщо взето цяла енциклопедия, в която са застъпени почти всички no-главни клонове на естествените и моралните науки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 686. Това название [филология] трябва да бъде взето изобщо в по-широка смисъл, както то се разбираше едно време. Под филология влязваха тогава всички тъй наречени морални науки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 687.
МОРАЛИЗАТОР м. Книж. 1. Неодобр. Лице, което морализаторствува, наставлява, проповядва строг морал; моралист. Станах морализатор и бичувател на обществените пороци и с тая цел поглеждах и под леглата на хората. Ив. Вазов, Сьч. XVIII, 124. Българските политически морализатори,.., дават най-превратни обяснения. „Политическият разврат“, според тях, се дължи на злата воля на водителите или на монархическата власт. Г. Георгиев, Избр. пр, 87.
2. Остар. Лице, което оказва въздействие в морално отношение. Гогол е бил в своето време първи представител на етическото направление в изкуството и морализатор в руската публицистика. Б. Балкански, X, 1909, кн. 5-6,55.
— От фр. moralisateur.
МОРАЛИЗАТОРКА ж. Книж. Нео-добр. Жена, която проповядва строг морал, поучава в морално отношение; моралистка.
МОРАЛИЗАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Неодобр. Който се отнася до морализатор (в 1 знач.) и до морализатор-ствуване. Положителните герои на нашата сцена продължават да бъдат недействени, риторични, морализаторски. Живият живот не се чувствува в тях. Т, 1954, кн. 5,
11. Ако г. Попов продължи да пише още песни за деца, да зема за теми повече картини от природата .., като избягва в също време да влага в тях каквито ида е морализаторски тенденции. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 333-334. Морализаторски идеи.Морализаторски подход. Морализаторски тон.
МОРАЛИЗАТОРСКИ. Книж. Неодобр. Нареч. от прил. морализаторски. Говори морализаторски А Държи се морализаторски
МОРАЛИЗАТОРСГВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Неодобр. Морализаторствувам.
МОРАЛИЗАТОРСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ от морали-заторствам; морализаторствуване.
МОРАЛИЗАТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. 1. Проява на морализатор; морализаторствуване, морализиране. Струва ми се, че разбирам опасенията на младите хора — страха от морализаторство, от внушения,.., от изработването на об-щоприложими рецепти, които ще нивели-рат различията и ще игнорират тъкмо ли-чностното. О, 1978, кн. 13, 40.
2. Качество на морализатор. — А защо ти, уважаеми, допусна синът ти да попадне в милицията?.. Защо не взе мерки да му внушиш, че не всичко му е позволено?.. Усети морали-заторството на тия думи, преди още да ги е произнесъл. Сг. Поптонев, НСС, 86.
МОРАЛИЗАТОРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Неодобр. Проповядвам прекалено строг морал, поучавам в морално отношение, обикн. досадно, натрапчиво; мора-лизирам, морализувам. — Ех; ех, Авраме... Ти пак ги захвана твоите! — .. — Горките момичета [слугините] ... Народът! Те без пари да не ни служат, бе! — Не е там въпросът, Драка. И за парите — не сме ги позлатили толкова — упорствуваше учителят; той обичаше да морализаторствува. Г. Райчев, ЗК, 25-26. На редица места [авторката] е скована от драматургичния материал и принудена да морализаторствува. ОФ, 1958, бр. 4395, 3.
МОРАЛИЗАТОРСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от морализаторствувам; морализиране, морализаторство.
МОРАЛИЗЙРАМ, -аш, несв. Книж. 1. Непрех. Поставям, разглеждам морален проблем с цел да въздейсгвувам, да възпитавам.
2. Непрех. Неодобр. Морализаторствувам. Той [писателят-педагог] не морализира, не дава наставления, не изрежда правила за възпита
