MOP 659 МОРА3
население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47. - Една година хвана мор по овцете. На ден по десет умираха само от моите. Голяма мъка бе. К. Петканов, П, 152. И ще бъдат на места гладове, морове и трусове. КТЕМ, 502. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува,.. / А то — градушка ни удари. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Холерен мор. • Нар.-поет. мор моря (заморя, изморя). Припаннала тъмна мъгла, / .. /. Вредом света изгладила: / .. /. По овчари мор морила. Нар. пес., СбНУ IX, 7. Бре, клето село Калугерово! / Мор го замори, черната чума. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 116. // Стесн. Диал. Болестта чума или холера; мора. По онова време в България върлуваше мор и свински бяс, от който всякой се спасяваше, както и дето може. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13.
2. Масово измиране, смърт; мора. Сега наставаше ред за погребенията. А такива имаше твърде начесто поради необичайния мор от една нищо и никаква "испанска муха7 А. Христофоров, О, 24. Стана един с хлътнали скули мъж и, целият настръхнал, изкрещя: — Стига вече! Децата ни мрат от глад! Мор надвисна над града! Д. Линков, ЗБ, 61. — Ти навярно си спомняш какви тежки години минаха след войната — оскъдица, немотия, храна за добитъка не остана. И умираха говедата като мухи наесен... Мор, ти казвам! П. Михайлов, ПЗ, 176. Земята остана скована под ледената снежна кора и през месец Сухи, когато настана истински мор по добитъка. Д. Талев, СII, 286.
3. Като прил. неизм. Диал. През който има епидемична болест, от която умират много хора или животни. Що требеше се си купиф, / се си купиф, ке се женя; / се погоди мор година, /
/ сите моми изумреле. Нар. пес., СбБрМ, 354.
МОР прил. неизм. Остар. и диал. Морав, виолетов; морен2, моров, моралия1, морнич-кин. Кога дойде лудо-младо / при тебе, при тебе: / да съблечеш мор фереджа, / гелино, ге-лино. Ив. Вазов, Съч. XVI, 55. Лепо чем ви дар дарити: /църна чоха, некроена, /мор калпаци, неносени. Нар. пес., СбНУ I, 5. Три се орли вият над Будина града; първи орел носит от юнака глава: /.., /втори орел носит от юнака ръка / со се мор долама, со се бурма пърстен. Нар. пес., СбБрМ, 351.
— Тур. шог.
МОР частица. Диал. Море, мори, моро. Марийка дума майци си: / „Майне ле, мор моля ти са, /пак ти са молй на бачка, /давно ма даде на Николча“. Нар. пес., БО, 1874, бр. 3,11.
МОРА1 ж. Х.Диал. Тежък мъчителен сън с кошмари, при който човек има усещането, че някой го души, натиска, мачка.
— Не знам какво ми стана на съне, като че нещо ме душй, искам да викам — не мога, искам да мръдна — не мога. Какво беше туй нещо, не знам.. — Мора е туй, тъй се казва. Й. Йовков, ЖС, 157. — Коляното ме върти, опустяло, ето тук... Та и мдрата ме души ноще. Г. Караславов, Избр. съч. II, \\\.Къде са тежките, горчивите ми грижи, /които ме душеха всяка нощ като мора / и всеки ден верига нова на врата ми нижеха? Е. Багряна, ЗМ, 101.
2. Диал. Според народните вярвания — ми-тологично зло същество, зъл дух, който души, измъчва спящите хора. Заспал ли съм, не зная; какво сънувах не помня; но насън ли или наяве, знам, че видях принц Батем-берга като караконджо,.., като мора, която беше ма натиснала. П. Р. Славейков, ПХС, 93. Който легне да спи с претоварен стомах, той има да спи немирно, ще сънува и ще усеща, както казват простите, „мора да го натиска“. Лет., 1874, 69. Мората е нечист и зъл дух, който измъчва човека през време на сън. СбНУ XLII, 113.
3. Прен. Поет. Мъчително страдание, преживяване; мъка. Ако бихме могли да премахнем от своята мисъл идеята за смъртта, животът ни би се освободил от тежка мора. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 73. Щом сглъхнеше дневна мора и стихнеше буря на дневно безумство, изново се връщаше Симеон в подземната килия. Н. Райнов, КЦ, 79. Колкото Мариула беше хубава, гласът й беше три пъти по-хубав — мек, гърлен, той галеше и будеше люта мора. Д. Спрос-транов, С, 158. Морна мора страдна гръд отмина. Светла радост в жална жал изгря.
В. Марковски, ПЗ, 81.
МОРА2 ж. Диал. 1. Болестта чума или холера; мор. Щом йе Петкана отишла, / черна йе мора, бре дошла, / измори девет душ сина/и девет мили снашици. Нар. пес., СбНУ XXV, 16-17. • Нар.-поет. мора м о р й л а. „Я имах до три сестрици; / скоро е мора морила, / та ми сестрици умори.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 174.
2. Масово измиране, смърт; мор. Четири лета върлувала вихрушка, / четири години тегнела мора. В. Марковски, ПЗ, 400.
О Жива мора. Остар. и диал. Според езическите вярвания на българите —богиня на смъртта. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в жива мора. Д. Войников, КБИ, 19. Сред звъна на бубните и песните на свирачите той чуваше неистови, убийствени гласове: „Проклет бъди, проклет бъди!“ .. Те го преследваха като жива мора. Д. Спространов, ОП, 388.
МОРА3 ж. Остар. и диал. Фабрична па-мучна прежда. Селяните плъпват из чар-шията.. И нахлуват в дюкяните за мора, за макари,.., пулове, пулчета,.., огледалца и за какви ли не джунджурии. Ст. Чилингиров, ПЖ, 9-10. На тебе приляга, лудо, / на дукян да седиш, лудо,/.., /мора да продаваш, /мора да продаваш, лудо, / пари да си зимаш. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 95.
— Неизв.
