МОРАБЕ 660 МОРАВКИ
МОРАБЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Мурабе. Дойдоха един ден в Сенебир, — в руското морабе^ беше,., докараха стада като облаци. Й. Йовков, В АХ, 137. — Нали ти казвам, Антиковият падна през сръбското морабе, пък царщината прибра сина му, нагърби се да го учи и го направи офице-рин. Ил. Волен, НС, 33. До Севастополското морабе градът [Силистра] се делеше на две — същинският град иВолна, извън, на изток от Калето. П. Мирчев, Е, 72. Морабе като станало, / мама ми като бягала, / меня на пътя фърлила. Нар. пес., СбВСг, 405.
— Други форми: моарабй, моаребб, мураабе, мухарабе, мухареб£.
МОРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който има синьочервен цвят; лилав, виолетов. Ето и градинките на Добринище с първите морави и жълти димитровчета. К. Константинов, НЗХ, 45. Чист, спретнат беше тоя старец, с бозяви потури и морав пояс. Й. Йовков, АМГ, 214. Лицето му беше червено, дори мораво от студа. Ст. Дичев, ЗС I, 593-594. Тук бяха наредени .. всякакви училищни вещи, хартии за писане, пера, мастила морави и черни. Д. Талев, ПК, 310. Планинский кристал понякога ся намира в морав шар и ся нарича аметист. Д. Мутев, ЕЙ, 124. Седи Еленка в градинка, / в градината под зарзалинка, /../ и под морава ли-ляка. Нар. пес., СбНУ IX, 57. Изгрея дзвез-да морава, /морава, дору кървава /на Бидек поле широко. Нар. пес., СбНУ VI, 46.
2. Като същ., морави мн. Диал. Патладжани, мораво ср. Морав цвят. Над затвора се издигаха „Сините камъни“.. През деня те ме-неха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето. Ем. Манов, ПЯ, 176. Колкото по-бързо се издигаше слънцето, толкова по-често се променяше цветът на водната повърхност. Розово, червено, синьо, мораво — всичко се сливаше в едно и се смесваше с някакъв златист прах. Ал. Бабек, МЕ, 35. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172.
О Морави домати. Диал. Патладжани, сини домати. Мораво рогче. 1. Отровна микроско-пична гъбичка по растенията, опасен вредител по житните култури,която намира приложение в медицината. Claviceps purpurea. Ръжта може да бъде нападната от моравото рогче. То поразява завръза. Бтн V и VI кл (превод), 171. Един брадясал селянин дотича и съобщи, че бабичката била много зле,устата и посинели. Лекарството не помогнало.. После разбрах, че съм дал на бабичката мораво рогче. Г. Бе-лев, ПЕМ, 96-97. 2. Болест по житните култури, най-често по ръжта, причинена от тази гъбичка.
МОРАВА ж. Равно място, покрито със сочна, зелена трева; поляна. На зелената морава край кладенеца, в сянката на висок клонест бряст, бяха се събрали десетина момчетии от Дипляново. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305. Мястото е хубаво и весело, вода бистра и студена, морава равна, зелена. Ил. Блъсков, ПБ I, 26. Лятно време [реката] прилича на една мътна жабунясала край брега си бара .. Завехнаха моравите, по които едно време пасяха овчи стада и припкаха ергелета. А. Гуляшки, ДМС, 210. Буйно великденско хоро се е завъртяло на поляната пред дядо Пенюва двора. И друга година по Великден се е въртяло то тука на тая хубава морава, но сега нечувано и невиждано е то. Ц. Церковски, Съч. III, 119. Лежи, умира млад юнак/.. /Дюшек му зелена морава, / възглавничка белий камък, /завивка му синьо небе. Нар. пес., СбВУ XXVI, 132.
МОРАВАНИ мн. Истор. Славянско племе от българската група, което в началото на VII в. се заселва по долината на р. Морава (днес в Югославия); моравци2. Тези тъй честити и укрепени против пагубно-то византийско влияние славянски племена бяха следующите: северянете,.., браничев-ците, кучеванете, тимочанете, мораване-те, загорците в Северна Тракия,., и още някои, които не ни са известни. М. Дринов, ППБН, 52. Този Агатон са нарича моравски.., т. е. от онази българска област, която е лежала покрай р. Сръбска и Българска Морава, дето са живели българските племена: кучевани, бранишевци и моравани. Р. Каролев, УБЧИ,31.
МОРАВЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от мора-
вея.
МОРАВЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) -ях, прич. мин. св. деят. моравял, -а, -о, мн. мо-равели, несв., непрех. Постепенно ставам морав. Лицето на майора стана розово, сетне почервеня и най-сетне започна да мо-равее. Г. Караславов, ОХ И, 133.
МОРАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от морав; лилавичък. Мо-равички цветенца.
МОРАВКА ж. Умал. от морава; малка морава. Двете дружки, седнали на моравка-та край кладенеца, приказваха си весели и безгрижни за това, за онова. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15-16. В двора пред двуетажната къща,.., с чимшири край малка морав-ка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК III и IV, 500. Ето там, на оная прелестна моравка,.., гладка и тиха, зелена като смарагд,., сядаш на нея,.., и ти мислиш, че се намираш в блян, изплетен от зеленини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 54.
МОРАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. гальов. от морав. Ей, на, погледнете на това малко возсиньо и малко моравко цветенце — у назе го викат „криво момиче“. Т. Влайков, ПСп, кн. 28-30, 447. Дете
