личествен. Красиви паметници на самопожер-твеността на свищовци са монументалната сграда на Търговската гимназия, издигната със средствата на букурещкия голям търговец свищовлия Димитър Хадживасилев още в 1895 г. П. Делирадев, Б1л, 57. Монументалните здания, напечени от слънцето, излъчваха задуха и горещина. Д. Димов, Т, 444.
2. Който е голям, внушителен по размер. Заслужава внимание картографската дейност на австриеца Хайнрих Киперт, който идва тук [в Мала Азия] за пръв път през 1841 г. във връзка с изработването на своята монументална карта на Турция. Ал. Бешков и др., ИГ, 126-127. Ние с копнеж поглеждаме от нашия автобус, когато прекосяваме някой от мостовете на Вълтава, към прибулените от дъждовен здрач монументални очертания на Храдчани. Н. Фурнаджиев, МП, 87. Оставаха много улици, където още можеха да се видят тихи, ед-новремешни къщурки,.., с тежки монументални порти. И. Йовков, ПК, 28.
3. Прен. Обикн. за творби на изкуството — който се отличава със своята задълбоче-ност, широта на обобщението, с висока ху-дожественост и сила на въздействието. Методът на критическия реализъм,., способс-твува за създаването на монументални творби — ярко разобличителни по характер, обвеяни с топла хуманност, съгрени от безпределна любов към обикновения човек. А. Гуляшки, ЛФ, 1958, бр. 13, 1. Чехов и другите класици на хумора са показали, че късият жанр е достатъчен за извайването на монументални, внушителни художествени образи. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. Скулптурите на Иван Лазаров от периода 1912-1918 г. са малки по размери, но имат качества на монументални произведения .. с дълбочината на съдържанието, с обобщението на чувствата. ЛФ, 1956, бр. 2, 3. По съдържание, архитектоника и размери тя [Осмата симфония на Шостакович] е едно монументално произведение. НК, 1958, бр. 3, 3.
О Монументално изкуство. Изк. Вид изобразително изкуство (живопис, паметници, стенописи, мозайка и др), за което са характерни големи, величествени форми като израз на значителни идеи и художествени обобщения. Първият паметник на монументалното изкуство в България е Мадарският конник от началото на VIII в.
— От фр. monumental през рус. монументальный. — Г. Бенев, Българското княжество (превод), 1878, 33.
МОНУМЕНТАЛИСТ м. Изк. Скулптор, художник, който изработва произведения на изкуството (паметници, живопис, стенописи, мозайки и др.) с големи размери. Майсторство на скулптор монументалист Иван Лазаров прояви в надгробния паметник на Яворов. ЛФ, 1956, бр. 2, 3. Тримата велики живописци монументалисти — Ороско, Ривера и Сикейрос, възкресяват образите на миналото. Л. Стефанова, ВМД, 16.
МОНУМЕНТАЛИСТКА ж. Изк. Скул-птурка, художничка монументалист. Вера Мухина е известна съветска скулпторка монументалистка.
МОНУМЕНТАЛНО нареч. Книж. По внушителен начин, с голяма изразителна сила и въздействие; величествено. Деветата симфония на Бетовен звучи монументално.
МОНУМЕНТАЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от монументален; величественост. Архитектурното оформяне на храма се отличава със своята монумен-талност. П. Теофилов, К, 100.
МОНЦОНЙТ м. Минер. Сива до тъмносива едрозърнеста скала, красива при полиране, която се използува като строителен и декоративен камък. При второто разширяване [на пукнатината] се е внедрила най-голямата маса от магма .. От нея са се образували скалите монцонити. Тези скали именно дават облика на Витоша. Ив. Борисов, НПГ, 73. Обликът на нашата столица се определя най-вече от витошките монцонити. Цоклите, външните стълбища,.., както и повечето от паметниците са от витошки монцонити. ВН, 1961, бр. 2967, 4. Той очуква-ше ловко и вещо един скален къс от монцо-нит. Ив. Борисов, НПГ, 70.
— От ит. собств.
МОПЁД м. Рядко. Мотопед.
— Нем. Moped.
МОПЕДЙСТ м. Рядко. Мотопедист.
МОПЛЕН м. Нов. Спец. Вид пластмаса, получена при полимеризацията на пропилена, с физико-химични качества, подобни на полиетилена. Мопленът притежава качествата на Металите: лесно се поддава на техническа обработка. ВН, 1958, бр. 2133,
4. Последното постижение в областта на пластмасите в Италия е получената пластмаса моплен (въз основа на полипропилена). ВН, 1958, бр. 2133, 4.
— Ит. moplen.
МОПС, мопсът, мопса, мн. мопсове, м.
1. Порода малки кучета с тъпа и набръчкана муцуна, подобни на булдог.
2. Куче от тази порода; мопси. В едното от тях [гнездата], свит на кравай, с израз на отчаяна досада, спеше малък породист мопс, а в чинийката до носа му се мъдреше недоизядено суджуче. К. Константинов, ПЗ, 135.
— Нем. Mops.
МОПСИ, мн. -та, ср. Куче от породата мопс. Между другото, тя съобщаваше, че му приготвила прекрасен сюрприз: — едно хубаво мопси. -„Ти сам ще се увериш, че аз имам вкус да ти подбирам кучета“. Д. Немиров, Д, 59.
МОР, морът, мора, мн. (остар. и диал.) мброве, м. 1. Смъртоносна епидемична болест, от която масово умират хора и животни; мория, морилка. В града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и
