МОНОТОНИЕ 654 МОНОФИЛ
Читалище, 1870, 100.
МОНОТОНИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Монотонност. Ние сме изненадани от тънката му [на младия учен] наблюдателност, от способността да прониква зад привидното монотоние на ежедневието и да разкрива интимните радости, надежди и мечти на хората. Е. каранфилов, Б III, 283-284. „Нашият писател, мисли той [Цено Тодоров], живее в голямо монотоние и макар да говори и пише по литературните вестници за народа, за селото и пр., стои всъщност цял ден по кафенетата и гледа на улицата през витрината.“ С. Ка-занджиев, СбАСЕП, 488. Когато умствената работа е еднообразна, задължителна и трае всеки ден по дълги часове, създава особена мозъчна апатия,..: това е вседнев-но бреме, което автоматизира интелекта,.., и все повече угнетява със своето монотоние. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 24.
МОНОТОНИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Монотонност, монотоние. Гладкият слог, за да си има и приятността, трябва в течението на изреченията да владее разнообразие: инак може да изпадне в недостатъка на еднозвучието (монотонията), което състои в едно постоянно еднообразие в течението на периода. Д. Войников, PC, 27. Животът ни бе прозаичен и всеки ден едно и също. Нахраним се, после спане, пак ядене, и вечно тая убийствена монотония. Ив. Вазов, Н, 35. - Опитах ся да облегча монотонията на живота си с това, дето гледам болните, да помагам на сиромасите и на онеправданите. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45.
— Читалище, 1870, кн. 5.
MOHOTÖHHO нареч. 1. С един и същи тон, интонация, шум и под.; еднообразно. Тя говореше разсеяно и монотонно. В. Геновс-ка, СГ, 135. Две щурчета, скрити зад пещта, цвъртяха монотонно, приспивно. Цв. Ангелов, ЧД, 73. Тихо и монотонно шумеше Искъра отдясно, а вляво из храсталаците светваха и угасваха .. безброй светулки. Д. Калфов, Избр. разк., 218. Ние трябваше да оставим вече равнината и да тръгнем без никакъв път от лявата страна на една стръм-на долина, из която шумеше монотонно малка балканска речичка. 3. Стоянов, ЗБВ I, 401. Кален път. И по пътя кола—/монотонно и глухо скрибуцат. Хр. Радевски, П, 15.
2. По един и същ начин, без промени; еднообразно. Откакто са в тоя лагер, времето тече бавно, монотонно и скучно. И. Йовков, Разк. I, 13. Спокойно и монотонно каляската се търкаляше по сухия и прохъл-мен път. Ив. Вазов, Съч. VI, 182.
МОНОТОННОСТ, -ттй, мн. няма, ж.
1. Еднообразие на тон, интонация, звук, шум и под.; монотоние, еднозвучие, едно-звучност. Източната мелодия имаше увлекателна монотонност. Хр. Белчев, Избр. съч., 87.
2. Отсъствие на разнообразие, промени; мо-нотоние, еднообразие, еднообразност. Дружеските беседи и разговори са приятни, когато искаш да скратиш времето или да не забележиш отегчителна правота и монотонност на едно шосе в голо поле. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. Матей разбра, че брат му сериозно се вълнува от някаква мисъл, която цял ден го е човъркала, из тоя пуст кър, в дългите часове на самота и монотонност. К. Калчев, М, 89. На много места почвата е разпукната, нажежена и почерняла; сам-там разпръснатите няколко ко-рийки от полуголи дръвя едвам ли поотс-лабят тази особена монотонност. С. Боб-чев, ПОС (превод), 116.
3. Мат. Свойство на монотонен (в 3 знач). Монотонност на функция.
МОНОФАГ м. Зоол. Животно, което се храни само с един вид растение или животно или с няколко вида, сродни помежду си. Една от главните причини за масовото разпространение на гъботворката у нас е бързото унищожение на високостъблените гори .. От такъв характер е и широкото разпространение на овощните молци .., които обратно на гъботворката, са монофаги. Пр, 1952, кн. 6, 61.
— От гр. доуофауо"; 'който се храни само с (едно нещо)'.
МОНОФАГИЯ ж. Зоол. Приспособяване на животни към хранене само с определен вид растение или животно или с няколко вида, сродни помежду си.
МОНОФАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Еднофазен, еднофазов. Моно-фазен електромотор. Монофазен трансформатор. Монофазна помпа.
МОНОФИЗЙТ м. Рел. Последовател на монофизитството. Монофизитите биле последователи на Евтихия и се наричат така според учението си. Сега те са известни под името яковити. ПСп, 1876, кн. 11-12, 59. В XIV век (1423 г) цели укрепени градове бяха препълнени с еретици. Един от тези градове беше Мъглин. В Мъглин имаше богомили, павликяни и чисти армени (моно-физити), с които са бори мъгленският епископ Иларион. Р. Каролев, УБЧИ, 107.
— Ог гр. цоуск; 'сам, единствен' + (ристк; 'природа' през лат. топорИув^.
МОНОФИЗЙТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Който се отнася до монофизитство. Халдеите, повечето са последователие на несториевото учение, а пък сирийците са последователи на монофизитското учение наЯкоба. Лет., 1871, 85.
МОНОФИЗИТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Монофизитство.
МОНОФИЗЙТСТВО, мн. няма, ср. Рел. Християнска ерес, възникнала във Византия през V век, според която у Христа съществува само една природа — божествената; монофизитизъм.
МОНОФИЛ м. Диал. Манофил. — Фала
