да изплати на Германия 3 милиарда франка, ако само правителството пристане да му даде за 30 години монополията на тютюна.. С, 1872, бр. 32, 256. И тъй, гърците два пъти са давали на българите патриарх: и двата пъти са го събаряли със собствените си ръце. Пита са прочее: ще са покаже ли у тях охота да изпуснат из ръцете си третий път монополията на черковното управление? Т. Шишков, ИБН, 317.
МОНОРЁЛСА ж. Техн. Съоръжение за вътрешен транспорт в завод, мина и под., представляващо релса, прикрепена на 2-3 м височина, по която се движат колички, вагони и др. с товар. Транспортирането на продукцията от едно помещение в друго става с помощта на монорелси. Тр, 1965, бр. 286, 1. Пренасянето на материалите, на отделните части и полуфабрикати трябва масово да се механизира, като за тази цел се използват електрокари, кранове, монорелси и др. РД, 1961, бр. 139, 1.
МОНОРЁЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до монорелса; едно-релсов. Преди години леярите в „Електро-метал“ .. се осмелиха да поискат направата на монорелсов път,.., за да могат да дават по три хиляди тона отливки на година. ВН, 1958, бр. 2266, 4.
МОНОТЕЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Религия, според която има само един бог; еднобожие. Учението за „светата троица“ е едно твърде .. атакувано място на християнския монотеизъм. Атакуват го юдеи, мюсюлмани и др. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Той [Ехнатон] е първият египетски владетел, който по революционен път, в жестока борба с жреческото съсловие на Тива е искал да премахне многобожиепго начело с Амон Ра и да наложи монотеизма, вярата в единния бог-слънце Атон. С. Север-няк, ОНК, 259. Религията на семитите била по-наклонна към монотеизма или към едино-божието. Н. Михайловски, РВИ (превод), 2. Мюсюлмански монотеизъм.
— Ив. Момчилов, Земеописание, 1869, 54.
МОНОТЕЙСГ м. Книж. Последовател, привърженик на монотеизма; еднобожник. По вярата може да се раздели всичкий човеческий род на два големи дяла: на езичници или идо-лопоклонници и на монотеисти или почитатели на едного истиннаго Бога. К. Смирнов, 3,69.
— Ог гр. povo? 'един' + i3e6q 'бог' през фр. monotheisme.
— К. Смирнов, Земеописание, 1879, 69.
МОНОТЕИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до монотеизъм и до монотеист; монотеистически. Монотеистична религия.
МОНОТЕИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Монотеистичен.
МОНОТЕЙСТКА ж. Книж. Последователна, привърженичка на монотеизма; едно-божница.
МОНОТИП м. Печат. Вид наборна и бук-воливна машина, която се състои от два самостоятелни апарата — наборен и отливен.
— От гр. povoQ 'един' + тбяо*; 'отпечатък' през фр. monotype или англ. monotype.
МОНОТЙПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Печат. Който се отнася до монотип. В печатницата се работи с монотипни машини. А Монотипен набор.
МОНОТЙПИЯ ж. 1. Спец. Обикн. ед. Начин на печатане на рисунка, нанесена с маслени бои върху гладка метална плоча, след чието загряване и пресоване се прави само един отпечатък на специална дебела хартия. Творбите на виетнамските живописци имат всички прелести на техниката на монотипията, но се издигат над нейните капризни изненади с превъзходния рисунък. ЛФ, 1959, бр. 1, 4.
2. Изк. Рисунка, отпечатана по този начин. В много от монотипиите прозрачността и лекотата на цветния акорд придава лирична задушевност и романтика на родния цвят. ВН, 1959, бр. 2466,4. Изложба на монотипии.
МОНОТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който звучи с един и същ тон, интонация, звук, шум и под.; еднообразен, еднозвучен, еднотонен. Княжевският гуслар бе седнал недалеко от нас и бе подфанал някаква монотонна песен. Ив. Вазов, Съч. XIII, 33. Една цигулка реди монотонна мелодия в тишината. К, 1963, кн. 3, 38. Песента на щурците не замлъква. Монотонна и приспивна, тя се носи отвред — сякаш извира от земята... Ст. Марков, ДБ, 266. Всичко сякаш е спотаило дъх и тревожно чака нещо. Чуват се само монотонните и дремливи удари на дъжда. Й. Йовков, Разк. II, 152. Мелницата беше вече близо. Митко чуваше нейното монотонно бръмчене, смесено с ритмично потракване. М. Марчевски, МП, 160. Студеният и монотонен шум на речната вода, прохладата .. — всичко му действу ваше успокоително. К. Калчев, СТ, 185.
2. Прен. Който е един и същ, в който няма разнообразие, промени; еднообразен. Хората се оживиха .., защото сред монотонния живот на градчето дойде нещо странно, нещо небивало. Елин Пелин, Съч. IV, 69. Дните течаха безкрайни и монотонни, снеговете затрупаха полетата край Прага. В. Геновска, ПЮФ, 132. — Иванка Ботева идваше от далечен край и се появи на фона на монотонните улици като необикновено явление, носещо дъх на нещо свежо. Н. Фер-манджиев, РХ, 217. Пътуването е монотонно и скучно. Б. Шивачев, ПЮА, 122. От ниското небе ръмеше монотонен и ситен дъжд, върху планинските склонове пълзяха мъгли. Д. Димов, Т, 654.
3. Мат. За функция — който постоянно расте или намалява.
— От гр. povoxovos през нем. monoton. — В. Пундев,
