МОНОЛОГИЧЕСКИ 652 монополия
логически. Монологична е речта, при която говорещият сравнително дълго време излага своите мисли, без да бъде прекъсван от слушателите. Псих. XI кл, 69.
О Монологична форма. Литер. Форма на изложение в цяло литературно произведение, която се състои от изказване на едно лице.
МОНОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Монологичен. Словото на сцената може да бъде монологическо. Монологът, както знаем, е речта на актьора в отсъствието на другите действащи лица. Н. Лилиев, Сьч. Ш, 298. Мислите, които са развиват в едно съчинение, могат да бъдат изложени в трояка форма: монологическа, диалогическа и епис-толярна. Т. Шишков, ТС (превод), 130.
МОНОПЛАН м. Авиац. Самолет с един чифт крила, разположени в една равнина; ед-ноплощник. Самолетът представлява свободно носещ моноплан с ниско разположени ст-реловидни крила. АК, 1971, бр. 1, 16. „Фау-1“ е безпилотен летателен апарат — самолет-ракета, моноплан, използван за обстрелване на Лондон. НТМ, кн. 1, 24.
— От гр. povoç 'един' + лат. plana 'равна повърхност'.
МОНОПОЛ м. 1. Обикн. мн. Иконом. Стопански обединения, осъществяващи контрол над пазара, посредством концентрация на материалните и финансови ресурси и научно-техническия потенциал.
2. Иконом. Изключително право върху известен вид стопанска дейност, предоставена на държавата, на група лица или на отделно лице. Радославистите,.., водиха преговори за един заем срещу залаганието на следую-щите три монопола: на солта, на газта и тютюна. Бълг., 1902, бр. 449, 3.
3. Прен. Книж. Привилегия, изключително право. Последната ми грижа беше да сложа и аз моето име върху камъните. Защото жаждата за безсмъртие не е монопол на фанариотите. Стр. Кринчев, СбЗР, 365.
О Държавен монопол. Изключително право на държавата върху производството или търговията с отделни стоки.
— От гр. povoîitûXiov през фр. monopole или нем. Monopol.
МОНОПОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до монопол. Целещо да изключи конкуренцията и да запази чрез това монополното положение на занаятчиите всред обществото, цеховото устройство не е давало да се откриват нови, no-съвършени предприятия. А. Бешков и др., ИГ, 52. Техните [на корифеите] обвинения към правителството са две: едното е, че членовете на кабинета поддържали монополните договори, другото, че прогреси-вно-либералната партия обещавала, а нищо не вършела. Бълг., 1902, бр. 448, 4. Вие знаете,.., че след монополното проникване на немския капитал у нас надниците ще станат още по-ниски. Д. Димов, Т, 234.
О Монополна печалба. Иконом. Печалба, присвоявана от монопола в резултат на установеното от него господство в един или няколко отрасъла на икономиката, значително превишаваща средната (общата) норма на печалбата. Монополна рента. Иконом. Една от формите на поземлена рента, която се образува при продажбата на стоки по цени, превишаващи тяхната стойност поради това, че са произведени при изключителни условия. Монополна цена. Иконом. Цена на стоките, рязко отклоняваща се от стойността или производствената цена и осигуряваща на монополите висока печалба.
МОНОПОЛИЗАЦИЯ ж. Иконом. Установяване на монопол върху производството, търговията и др., над даден отрасъл.
— От фр. monopolisation.
МОНОПОЛИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Иконом. 1. Упражнявам изключително право върху производство или продажба, ограничавам производство и търговия с монопол. Наред със съществуващите създадени бяха голям брой нови картели, които монополизираха вноса и износа на редица стоки в страната, определяйки най-произ-волно цените им. Ист. X и XI кл, 296.
2. Прен. Книж. Присвоявам си изключително право върху нещо. Напразно някои при-страстно искат да монополизират това [патриотическо] въодушевление само в полза на оная част от народа, на която краката обуваха цървули в ущърб на историческата истина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86. Сержантът се усмихна презрително и това издаде омразата му към йезуитите. — Те отдавна са монополизирали правото да се грижат за ближния. Д. Димов, ОД, 171. монополизирам се страд.
— От нем. monopolisieren или фр. monopoliser.
МОНОПОЛИЗИРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от монополизирам и от монополизирам се.
МОНОПОЛЙСТ м. 1. Иконом. Лице, предприятие или държава, които имат изключително право върху известен вид стопанска дейност.
2. Прен. Книж. Притежател на изключително право върху нещо. Но можете ли ни приведе барем един факт из нашия частен или обществен живот, който да потвърди думите ви, че ние сме монополист в народните работи? Хр. Ботев, Съч. 1929, 243-244.
МОНОПОЛИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Монополистически. Големите монополистични обединения образуват международни монополистични съюзи, които поделят икономически света помежду си и започват да използуват неговите богатства. Геогр. X кл, 4.
МОНОПОЛИСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до монополист и до монопол; монополистичен.
МОНОПОЛИЯж. Остар. Книж. Монопол. Ротшилд предложил на правителството
