МОНОФИЛЕТЙЧЕН 655 МОНТАЖИСТ
вазе, тате, мале, /не женете мене младо:/още немам тънки дари, /да наготвим тънки дари, / тънки дари, бел монофил. Нар. пес., СбАИ, 164.
— От ф. jiovôcpuXXoç 'еднолист, еднокрил'. — Други форми: манбфел, монбфел, монбнил, манбвил.
МОНОФИЛЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до моно-филия; монофилетически. Монофилетично схващане за произхода на организмите.
МОНОФИЛЕТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Монофилетичен.
МОНОФЙЛИЯ, мн. няма, ж. Спец. Схващане в еволюционното учение, според което отделни групи организми и целият органичен свят имат общ произход, общ родоначалник. Противоп. полифилия. Монофи-лията е основен принцип в еволюционното учение на Чарлз Дарвин.
— От гр. Jiôvoç 'един' + (риАл] 'род, племе'.
МОНОХРОМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Едноцветен; монохромен. Отделните цветни лъчи от спектъра са неразложими. Такива лъчи се наричат едноцветни или монохроматични. Физ. X кл, 19э1, 170. Лазерът излъчва своята енергия във форма на монохроматичен сноп лъчи. ВН, 1964, бр. 3865, 1.
О Монохроматична светлина. Спец. Светлинни колебания с еднаква честота.
МОНОХРОМАТОР м. Физ. Оптически уред, който може да изолира от спектъра монохроматична светлина. Зеленият цвят на миниума и червеният цвят на лазура при осветляване през монохроматор със съответната светлина били пълна изненада и за Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 238.
— Нем. Monochromator.
МОНОХРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Едноцветен; монохроматичен. Вместо прост профил само в контури явява се композиционна рисунка, с перспектива и с монохромно или полихромно обагряне. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 270.
МОНОХРОМИЯ ж. Изк. Едноцветност.
— От гр. povoç 'един' + хршца, -axoç 'цвят'.
МОНСЕНЬОР м. 1. Титла на княз или друг висш сановник в монархическа Франция.
2. Лице с такава титла.
3. Титла на висш католически духовник във Франция и Италия.
4 Лице с такава титла. На перото на [белгийския конник] монсеньор Леметър принадлежат знаменитите трудове, в които се изчислява „радиусът на света“. И. Спасова, ЧК(превод),
— Фр. monseigneur.
МОНТАЖ м. 1. Сглобяване, свързване на отделни елементи или части на машини, инсталации, заводи и под., за да бъдат готови за работа, експлоатация; монтиране. Противоп. демонтаж, демонтиране. - Като ви докарат новите машини — позвънете. Ще прескоча до вас, ще ви помогна в монтажа. А. Гуляшки, МТС, 280. Машините вече са доставени — чакат само монтаж! Стр, 1958, бр. 51, 2. Синът й, който ръководел монтажа на машините в една фабрика, паднал от високата скеля и починал. П. Славянски, МСК, 13. Ако мъжът ù беше тук, щеше да му разкаже всичко,.., но той беше далече, ръководеше монтажа на нов завод в Девня. А. Михайлов, ДП, 65.
2. Строеж на сгради от готови, сглобяеми елементи и конструкции; монтиране.
3. Изк. Подбиране и подреждане на отделно снети кинокадри в логичен ред, отговарящ на последователността във филмовия разказ. Филмовият монтаж при изготвяне на оригиналния кинофилм дава възможност да се подберат и определят според кино-сценария само най-добрите и най-силните по своето въздействие киноснимки. И. Венов и др., К, 5-6. -И до ден днешен монтажът, едно от най-специфичните за киното средства, е моя страст. Отеч., 1978, кн. 4-5,54.
4. Изк. Смислово или идейно цяло от части на различни произведения (обикн. литературни), снимки или части от тях и др., което се представя пред публика. Колективът на театъра е подготвял кратки сценки — етюди и монтажи, посветени на борбата за мир. ВН, 1960, бр. 2619, 4.
5. Прен. Целенасочено подбиране или на-гласяване на факти, действия, за да се прикрие или изопачи истината. По-късно в ограничена среда се обсъжда и един проект за убийство на Борис III чрез монтаж на катастрофа с автомобила му. Д. Казасов, ВП, 537. Произнесе [Ирина] разсеяно: — Не намираш ли, че Отечественият фронт е монтаж на англичаните? — Не — сухо отговори експертът,.. — Англичаните и американците са против него. Д. Димов, Т, 649.
— Фр. montage.
МОНТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е свързан с монтаж (в 1, 2 и 3 знач.). Противоп. демонтаж. От мен се иска в близко бъдеще да овладея монтажното дело, пък то си има своите тънкости, тях ги научаваме в учебния комбинат. Сл. Македонски, ЕЗС, 116. Точността — ето това е всичко. Това е всъщност и трудността в монтажното строителство. ВН, 1960, бр. 2743, 1. Монтажни бригади. Монтажен цех.
О Монтажни работи. В строителството — основен вид работи при изграждане на постройки и съоръжения от готови конструкции (стоманени, стоманенобетонни или дървени).
МОНТАЖИ СТ м. 1. В кинематографията, телевизията — специалист, който подбира, изрязва и свързва отделните филмови кадри в цялостен, завършен филм.
2. Рядко. Монтажник, монтьор. — Остави ги.. Да учат занаят. Де да знаеш твоя Ван-чо, че няма да стане монтажист! — защищаваха работниците момченцето му. Ст.
