за да ни познае кои сме ние шумненците. Ил. Блъсков, ПБ II, 43. Майка му стара. Простонар. Грубо. Възклицание, обикн. за израз на неприятно чувство — яд, недоволство. Оцапахме я, майка му стара, — въздъхна Боримечката страховито. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 175. Хай, майка му стара, в тия банки нямат ли друга работа, ами си играят с лева, да не си знае човек сметката. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. — Не ми върви, майка му стара, и това си е! В. Цонев, ЕВ, 19. Майка на ротата (батареята, взвода). Жарг. Ирон. Старшина, фелдфебел. — Слушай! иди в склада с бракуваното имущество, подбери две по-здрави одеала.. — Тъй вярно, гоподин фелдфебел, разбрах! — отговорил ключарят и незабавно изпълнил заповедта на майката на ротата. Сл. Трънски, Н, 661. — Всички са изпратени тук от тебе — нали ти си „майка на ротата“? Л. Стоянов, X, 88. Майка плаче. Простонар. Пренебр. Като междум. За изразяване на неодобрение, недоволство и др. — А бе пиши там един ред, че благодарение на животновъдния ни бригадир... той е един бригадир, майка плаче, ама нейсе, от назе с тебе да мине, Гано! Ст. Даскалов, СЛ, 370. — Нямаш свидетели. Утре той може да каже, че не е минавал през просото и ще стане една... майка плаче! Ст, 1968, бр. 1182, I. Майката му е. Разг. За подчертаване, че най-важното, най-същественото при конкретен случай е нещо, изразено чрез съществителното или изречението, за което се отнася. — Една лисица научи ли се да мър-сува, с нищо не можеш я спря — .. — Хитро животинче е тя. Ни куче я лови, ни куршум ^ стига. Само капан, капан му е майката. Й. Стоянов, ПД, 82. От тази година сме студенти, четене му е майката. Сл. Македонски, ЕЗС, 115. Майката ще разгоня (разкатая, разплача) някому. Разг. Грубо. Употребява се като закана за жестока, груба, безогледна разправа с някого. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! — И взе да хвърля камъни въз нас да не го наближаваме. Н. Хайтов, ДР, 8. — Ще разплачем майките им на тия варвари! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 14. Майките ни на едно слънце са сушили ризите си; Майките ни на едно слънце си пекли задника; Моя майка и негова на една река си прали ризите; <Моя майка и негова> на едно' слънце си сушили дрехите. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме роднини. — Нека най-напред бай Ставрю да иде при него., да го поразприказва.. — Близки сте, де — смънка Петелката и се дръпна назад. — Ба, майките ни на едно слънце са сушили ризите си — отвърна троснато Ставрю. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 19. Майко мила; Майко моя <мила>; Мале мила. Разг. Вък-лицание, обикн. за израз на неприятно чувство или неприятна изненада. Метнал съм се на майка си. 1. Разг. Приличам по лице, по конструкция на тялото или по характер на майка си. 2. Диал. Ирон. Кьосе съм. Моя майка и негова <от> две жени <деца>; Моя и негова майка жени. Ирон. Не съм никакъв роднина на някого. Обещавам майка и баща. Диал. Обещавам всичко, което имам или което мога да дам, обикн. за да постигна някаква цел, да получа нещо. До вечерта хората от Извор забравиха, че огпзаран е идвал някакъв ага и им е обещавал майка и баща. Отдавна нищо вън от хляба и кръвта не важеше за раята. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 452. Одрал съм скожата на> майка си. Разг. За син, дъщеря — извънредно много приличам на майка си. Момчето кимна. Брадата му бе гъста, макар и още нежна. Личеше си, че ще стане здрав мъж. Беше одрало майка си. Не приличаше никому друг. Г. Стоев, КЛ, 13. От две майки деца сме. Ирон. Нямаме никакви роднински връзки, не сме никакви роднини. От стара майка дете (син, чедо). Разг. Много хитър, опитен. Помня кога съм от майка си бозал. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които не мога да зная. Прав като от майка роден. Диал. Невиновен, невинен. Продавам майка си и баща си. Неодобр. Не се спирам пред нещо за постигане на целта си, като си служа с непозволени методи; безскрупулен съм. С черен (чер) повой (пояс) ме е повила майка ми. Разг. Много съм нещастен, нямам късмет, имам злочеста участ. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) майка; майка ти (му, й, ви, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или недоумение от някого, нещо. — Не може да се налее. Пукат [турците], майката им. Не дават да припари човек до извора. Д. Талев, ГЧ, 469. — Щом не държат пътя, а са ударили през полето, не ги чакай на портата. Научили са, майка им, че през дервента не може. Ама ние държим не само пътя, това не знаят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 625. Ти <за> баща, ти <за> майка. Употребява се при настоятелна молба към някого за помощ или подкрепа. Бирниците дошли.., паднали на колене и се замолили: — Аман, царю, ти баща, ти майка, недей ни погубва. Не сме крали много. А. Каралийчев, С, 15. — Ти за майка, ти за баща, бабо Митро, моля ти се да ме отървеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 303. Ти ли си най-умния на баща си <и на майка си>. Ирон. Употребява се като реплика за изразяване на несъгласие с някого, който е направил неприемливо за другия предложение или е изказал несъстоятелно мнение. Умряла е майка ти. Диал. Употребява се, когато някой отиде в някакъв дом и завари домакините в края на яденето или тъкмо когато са дигнали трапезата. Хващат ме / хванат ме майките. Диал. Полудявам, побърквам се.
МАЙКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Майчин. Безмерната майкина любов и отвънредно галение на родителите напра
