то рошаво момченце, да го запише на училище. Самотна майка. Жена, която има дете, без да е встъпила в брак. Държавата отпуска помощи на самотните майки. Стара майка. Майка на някой от родителите по отношение на техните деца; баба. Майката на моя баща бе стара майка не само за нас, внуците й, но и за цялото семейство на Михалаки Георгиев. Б. Гинчев, СбЦГМГ,
104. Щели сте с брата си да идете на гости в Дряново. — Гласим се, ще повидим стара майка. Д. Марчевси, ДВ, 74.
> Баща си и майка си искам (вземам). Разг. Прекалено скъпо, прекомерно висока цена за нещо (искам, вземам). — Не те ли е срам, бе, — захвана да го съди един пазарянин, — малко ли пари ти даде човекът, баща си и майка си ли искаш за един бивол! А. Каралий-чев, ТР, 195. От специалния магазин му взеха за едни нищо и никакви сувенири баща си и майка си. Г. Узунов, НР, 51. Бозая (суча, цицам) от две (девет) майки. Разг. От две или повече места извличам облаги за себе си. От неговите думи излизаше, че за всичко са виновни ингилизите. — На две врати хлопат те! — заключи той. — От две майки искат да цицат! Сг. Дичев, Р, 96. Бързам като муле (пале, теле) пред майка си. Разг.; Бързам като пуле (пърле) пред майка си; Преварим като <мал-ко> пуле (пърле) майка си. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа нешо недобре обмислено (предложение или мнение) или да извърша нещо. Сервитьорът тръгна да изпълни поръчката му,.. — Чакай, какво бързаш като пале пред майка си? Не съм свършил: донеси ми червено вино след това! Тарас, ВН, 1965, бр. 4229, 4. — Жалко, ако е убито [момчето] — намеси се Хрътката. Воспир го пресече: — Ти, Хрътка, не бързай като пърле пред майка си! Не се знае. Ив. Хад-жимарчев, ОК, 343. Вземам дете от майка. Диал. Изпечен крадец съм. Видяла те майка ти на бяла кобила. Пренебр. Казва се на някого, който се намесва в разговор, без да е осведомен или без да го питат. Дете в (у) майка проплака (заплака, пропищя); Дете в майка ще проплаче (ще заплаче, ще пропищи). Разг. Страданията, мъките от зверствата, жестокостите на някого достигнаха (ще достигнат) най-висока степен, станаха (ще станат) нетърпими. — Много е патила и мойта глава, ама таквоз чудо не съм виждал. Еле откак дойде тоя капитан Николчев, дете в майка проплака. М. Марчевски, ГБ, 290. И пътници от Едрине разказвали, че много бил платил бегликчията на паши и везири, за да откупи правото си данък да събира и че от хората му дете у майка щяло да заплаче. П. Спасов, ГЛЗЗ, 14. — В Аджар са дошли аскери.. Дете в майка ще пропищи. М. Марчевски, П, 10. Дете в (у) майка разплаквам / разплача. Разг. Страшни жестокости извършвам (ще извърша), големи страдания причинявам (ще причиня). Дете в майка беше разплакал Саадулах ефенди, почти нама-ше село, махала и колиба, където да не са виждали зулумите му или да не са чували за тях. Б. Геронтиев, Б, 91. Али Пехливан махна с ръка, закряска. — Вие ги криете и храните. Живи ще ви одера, селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. На кол ще ги набуча, на огън ще ги опеча! К. Петканов, X, 146-147. Дете в майкауэазплаквале тези анадолски, черкезки и башиоозушки толпы! НБ, 1876, бр. 32, 125. Жива е била майка ти. Разг. Употребява се, когато някой отиде в дома на някого и завари домакините да се хранят обикн. с нещо вкусно, с което могат да го нагостят. Зяпам като теле в майка си. Разг. Прехласнато гледам или слушам нещо, но без да го разбирам. Ами българите докога ще зяпат като теле в майка си, докога ще спят и няма да се събуждат Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 256. Изпаднал майци из ръце. Диал. Нещастен, злочест, онеправдан. Изпросвам дете от майка. Диал. Крайно настойчиво, досадно моля за нещо и успявам да получа и невъзможното. И мен<е> е майка раждала / родила; и аз съм от майка раждан / роден. 1. Разг. И аз се нуждая от човешко отношение, и мене трябва да ме зачитат, и аз съм човек. Защо до днес никой правоверен не се сети, че човеците са равни пред бога, че всеки носел сърце, че и нас майка е раждалаI, че и нас боли за мъките на децата ни? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 19. 2. Диал. Не се боя, не се страхувам от някого. Тошо: — С Горана ли ще се мериш ти бе, хапльо!.. Ко сь о:— И мене е майка раждала. Ц. Церковски, ТЗ, 107. И мен<е> ще майка ожени <и аз ще си доби булчица>. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Както го майка родила. Разг.; Както от майка излязъл. Простонар. Съвсем гол. „Разправят, че я [врачката] виждали нощем в потайно време да бере цветове по скала-ци и гори гола-голеничка, както я майка родила“. Ил Волен, МДС, 105. При крал Артур живеел весел мъж. / Покрай реката яздел той веднъж, / когато в миг пред него се явила / мома — тъй както майка я родила. Ал. Шурбанов, Худ. С I (превод), 365. Като посрано дете майка си, гледам. Разг. Грубо. Виновно, гузно (гледам). Кога чумата върне па майките децата. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Майка и баща. Разг. Наистина, честна дума (за подчертаване, че нещо ще стане, ще бъде направено, изпълнено). Беше един негов приятел, с когото три месеца се уговаряха да отидат да плуват.. Същите думи, същите най-искрени намерения. Този път вече — майка и баща. Д. Цончев, ЛМ,
10. Майка му мечка. Разг. Възклицание за израз на силно чувство — радост или недоволство. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех че келепир, майка му мечка! Ал. Константинов, Съч. I, 213. Майка му мечка; този селянин трябаше един вечер да го загащим на някое тясно място, да му напълним очите,
