вят нежното дете да се показва толкоз плачливо и упорно (инат), щото внеднъж разглезено, мъчно се вече умирява. У, 1870, бр. 1, 7. Защо ли султанът позволява на гърците и арменците да си учат матерния си язик, а на българите,., защо ли не дозво-лява да си учат майкина си язик в това общо учебно заведение? ДЗ, 1868, бр. 30, 110-111. Легнало моме заспало / на майкино си колено, / во една бафча широка, / на една сенка дебела. Нар. пес., СбБрМ, 506.
2. Като същ. майкин(ият), майкината, майки-ното, мн. майкини(те). Галено обръщение на майка (в 1 знач.) към дете или млад човек; на майка. Баба Катерина се щураиш из двора и като го видя, заклати се бързо към него и проплака: — Ох, майкиният! Кога, бе чедо, кога ми пристигнахте? Защо не ми пратихте хабер? П. Здравков, НД, 172. майкини мн. Домът и семейството на майка (в 1 знач.). В това време Кръстаница,.., отиваше да çe оплаква ту в общината, ту у майкини си. И. Йовков, ПК, 35. — Ти оставяш булката си да ходи у майкини си често, ама не знаеш каква е майка й, я? Ил. Блъсков, ПБ I, 59. „Иди си, иди, снахо лъо, /иди си у майкини си“. Нар. пес., СбГЯ, 125.
МАЙКОПРОДАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Недостоен, долен, безчестен човек; предател. Тия хора предпочитаха да водят безличен светски живот, безразлични и немощни към съдбата на тая страна, която ти искаш да спасиш от., селяндурщината и простащината, изникнали благодарение на такива парвенюта, рентиери, дворцови блюдолизци и майкопродавци. Ем. Станев, ИК III, 106. Ние не знаем какво мисли да прави турското правителство с тая шпионска сган, та е набрало около си mue лъжци и майкопродавци. НБ, 1876, бр. 6, 23.
МАЙКОУБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Книж. Рядко. Убиец на майка си. И в грохота на гръмотевиците кънтяха отново ужасените викове на царе и царици, дъждовните капки повтаряха предсмъртните вещания на Касданд-ра, вихрушката uoceuie писъците на Еринии-те, коипю гонеха яростно обезумелия майко-убиец. К. Константинов, ПЗ, 213. Майкоубие-цът е заведен до мястото на екзекуцията .. облечен в риза, с главата обвита в черен плат. БД, 1909, бр. 17,2.
МАЙМАР м. Остар. и диал. 1. Голям майстор. Божа майка отговаря: / Скоро и бърже два златаря, двай маймаря, /да си изковат златнаракла, /да заключим свети Илия. Нар. пес., Сг. Илчев и др., РРОДЦ, 245.
2. Човек, който умее да разтрива (Н. Геров, РБЯIII, 46).
— От рум. mai-mare 'най-голям'.
МАЙМАРИН, мн. маймари, м. Остар. и диал. Маймар.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
МАИМАРКА ж. Остар. и диал. Голяма майсторка. Девет я [Станка] баби бабили, / десета баба маймарка. / Дор се детето добило, / три лакти земя изкопа. Нар. пес., СбВСтТ, 392.
МАЙМУН м. 1. Рядко. Мъжка маймуна; маймунек.
2. Остар. Маймуна. Някой си маймун видял господаря си, че ся бръсни и подир малко время отишъл, та извадил бръсначите да ся обрасни и той, и тай ся заклал. П. Берон, БРП, 96. Никой другий добитък не прилича толкози на человека, колкото маймунът. П. Берон, БРП, 95. Си бил еден бакал. Той, наместо измекяр, си имал на ду-кян еден маймун. СГ, 1894, кнЛ, 277.
3. Като прил. неизм. Диал. Маймунски. Маймун дере.
О Маймун сураклъ>. Простонар. Пренебр. Много грозен човек; грозотия.
МАЙМУНА ж. 1. Висш бозайник с окосмено тяло и понякога с опашка, най-близък до човека по анатомично устройство, който живее обикн. в тропическите гори и се храни с растителна храна или насекоми. Мястото, дето се красува днес прекрасната Зоологическа градина,.., със своите маймуни от индийските лесове и горди лъвове от Африка беше пуста ливада. Ив. Вазов, Съч. XVII, 138. Откъм воденицата пристигат двамина цигани, повели със синджири, единът — рошаво мече, другияг — маймуна. К. Константинов, ПЗ, 16. На големи и малки стада, навред из всички краища на джунглата и саваната, се движат различни по цвят и големина маймуни. Д. Филипов, Г, 9. В гъстите лещаци на Борнео, Суматра и Ява въдят ся слонове, носороги и множество различен род маймуни, от които най-любопитен е орангутанът. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 34
Прен. Разг. За изразяване на пренебрежително, презрително отношение към някого.
— Ти лично ще отговаряш за нейната смърт. — Маймуно! Кого заплашваш?
— Аз не те заплашвам, а те предупреждавам! Д. Ангелов, ЖС, 563. — Аз не мога да ви спася.. Подпишете това!...- Махни се, маймуно! Пусни ме да изляза! — Кондарев пристъпи към вратата и хвана дръжката. Ем. Станев, ИК III и IV, 548. — Ах ти, маймуна! Хем нямаш билет, хем ме уплаши. Слизай! Сп. Кралевски, ВО, 52.
2. Детска играчка, изобразяваща такова животно. На един стол седеше с протегнати напред ръце кадифената маймуна на Люб
чо. Д. Калфов, Избр. разк., 340, Други пък бяха отворили малки дюкянчета и продаваха найлонови чорапи, картонени маймуни. М. Марчевски, П, 150.
3. Прен. Разг. Много грозен, противен човек; грозотия. — Ето я, че заминува. — Тая ли е?— Тя. — Как, тая маймуна? Това плашило? Ив. Вазов, Съч. XIX, 42. — Щерката дължи покорство на бащата,/ макар да и даде маймуна за съпруг. А. Разцветников,
