МОМЛЕ 643 МОМЧЕ1
мъка (при сватба). Момкови и момини ще тръгват. Разшаваха се по пътища сватбари. П. Тодоров, И I, 111. Съберат се момковите и идат у момини с гозби и питиета,.., запият годеж и толкоз. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 35. <У> момкови. Разг. Домът на момъка (при сватба). У момкови [за сватбата] се докарва вино, купува се някой вол или крава, ако в случай, че нямат такива. СбНУ VIII, 51.
О Момкова сълза. Тревисто многогодишно растение с извито стъбло и бели увиснали цветове без миризма; ергенска сълза. Polygonatum officinale.
> У момини тъпан бие, у момкови хабер нямат. Диал. Употребява се, когато някой очаква внимателно посрещане и големи почести, а посрещаните го приемат равнодушно.
МОМЛЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от мома; момё, момичка, момица, моминка, момя. Развеселени и облекчени от страха си се тълпяха хората около войводата,.., майки водеха малчугани и момлета да си вземат дарената парица и на войводата ръка да целунат. П. Спасов, ГЛЗЗ, 19.
МОМЛЯЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Момиче (в 1 и 2 знач.). Отидох веднъж на пазар в града, бях си момляче вече и с дружки от селото се разхождахме по широкия мост. Кр. Григоров, Н, 49. Две малки момлячета и една стара жена събираха ръкойките. Елин Пелин, Съч. III, 48. Третята най-малечката [сестра] па рекла: „А менека па царо да оке да ме земе, я друго нищо не мога да му напраа, а ке му рода две близнета, едно момче и едно момляче“. Нар. прик., СбНУ X, 162.
— Друга форма: м о м я ч е.
MÔMHE. Вж. мома.
МОМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Момински. „Девойкя мари хубава, / .. / сит-но премятай но гите, / послед та юнаци гледаха, / юнацко мирно гледане, / момско ми кипро вървяне“. Нар. пес.,, СбНУ XXXIX, 4. Юнак са чуди, зачуди. / „Мълчи, юначе, не плачи, / я ща та тебе премена / с голяма руба байрамска, / с моето момско гиздило, / ега та, юначе, преведа / през среди село нагоре“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 4.
момство, мн. няма, ср. Диал. Момин-ство. Де гиди млади години, / колко се бърже минахте, / минахте и заминахте! / Ер-генство, джанъм, левенство, / момство, мори аянство. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 99.
МОМУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг.
1. Държа се, проявявам се като мома за женене; момея се. От няколко дни тихомълком, като котка, Станка измъкваше една по една новите си рокли, новите си блузи, новите си чорапи. „Е, има нещо — радваше се в себе си Кръстевица. — Момува вече, не ще да излиза с какво да е пред хората“. Г. Караславов, ОХ I, 57. И Пенка си ходеше и момуваше без да помислюва нещо лошо. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Йовка се оправи и почна да момува, но с£ още беше слаба и хилава. Елин Пелин, Съч. III, 86.
2. Живея като мома, живея неомъжена; момея се. Кета момува една-две години, па като я знаеха каква е работна, каква е къщовница, а и в лице беше прилична, она си намери лесно късмета, ха се и ожени. М. Георгиев, Избр. разк., 232. — За кога ще момува Тинка? Ами време й е. — Говорех й, Салче, неведнъж. Не дава да й се рече. А. Каменова, ХГ, 195. МОМУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Мо-мувам. — Станете по триесе лазарника и още семомуват. Т. Влайков, Сьч. I, 1925, 16. Па и Тинка нали е още малка. Има време да се момува и да се кити. Т. Влайков, Сьч. 1,1925,193.
МОМУВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ от момувам и от момувам се. Колко малко беше хубавото в живота й [на Севда]. Ученичеството, после онова време, когато на момичето вкъщи гледат като на товар, който трябва да се изхвърли след време, краткото момуване и първите закачки с ергените. Г. Караславов, С, 225. Така и продължаваше тя да кара свойто момуване — отдалеч само да гледа хорото, отдалеч да гледа и ергенете. Т. Влайков, Сьч. И, 243.
МОМЧАК, мн. -ци, м. Диал. Момче1, момък. Овните се донесват тържествено. Отиват един-двама момчаци престройни-ци от зетова страна заедно със свирците там, откъдето им се известило, че има да превземат овена. СбНУКШ ч. III, 77. Най-после се престрашила майкята. Ошла [отишла], разкарала ги, кога гледа — наместо змейо — млад момчак, да му се ненагледаш. Нар. прик., СбНУ XI, 420.
МОМЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Момчана рожба. Диал. Мъжка рожба, дете от мъжки пол. Всред къщи виси опъната цедилка, а в нея момчана рожба, първи сън заспала. П. Тодоров, И I, 1-2. — Пази се, сине! Ти си едничко мамино момчано чедо. А. Кара-лийчев, НЗ, 67. —Ако добияш/рожба момчана, /хабер ми изпрати / по керванджия. Нар. пес., СбВСг, 391.
МОМЧЕ1, мн. -та, и (разг. пренебр.) момчетйи, ср. 1. Дете от мъжки пол; мъжка рожба. — Кака Елена си има момче. Преди час се роди. В. Геновска, СГ, 157. — Ами дечица имате ли си, Велинчо? — Пет — есе момчета! Елин Пелин, Съч. I, 59. Когато ся роди момче, радостта е най-голяма. Ст. Шишков, ЖБ, 66. Де се е чуло видяло / три пъти жена да близни, / три пъти по три момчета. / Станали девет момчета. Нар. пес., Христом. ВВ II, 240. // Със съгл. или несъгл. опред. Син. Едвам се забелязваше и дим, като лека мъглица се издигаше нагоре и се разтапяше в небесните висини. Тоя дим и пърполенето показваха къде орат тракторите. Там ще да е и Симо, момчето на бай Илия. Кр. Григоров, Н, 20. — Много ми харесва Ниновото момче — добър търговец ще излезе от него. К. Петканов, В, 135. —
