МОМЧЕ2 644 МОМЧУРЛЯК
Убит ли е някой? — .. — Умряло е момчето на Илия Кинев. Г. Караславов, ОХ 1,470.
2. Разг. Млад мъж, младеж, момък. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас деветна-десет-двадесет годишни, с наболи вече мустаци, с оформени характери, почти мъже. А, Гуляшки, ДМС, 123. 11 и 24 полкове, като всички действуващи, имаха по-млади набори,.. Това бяха млади и хубави момчета, на които не можеш да се нагледаш. Й. Йовков, Разк. И, 97. Между това аз поизра-снах и станах хубаво, спретнато момче. С леки, от мека кожа обуща на голите си крака, с хубави платнени гащи до колена, с шарено елече. Св. Миларов, СЦТ, 23-24.
3. Остар. Прислужник, обикн. в заведение (кръчма, кафене и под.). Еньо се отби в кръчмата,.., даде разпореждане на момчето, което му служеше., и излезе бързо. Елин Пелин, Съч. III, 95-96. Изведнъж Палазов.., стана сериозен и като си наля ракия в чашката, която беше донесло за него момчето от хана, &етна глава назад и я изпи на един дъх. Й. Йовков, ВАХ, 43-44. Тенковица: — Ами отде ти е ратая? (към Бошка) — Отде си, бре момче? Ц. Церковски, ТЗ, 7.
О Язък за момчето, изгоря момичето; язък за момчето, че изгори момичето.
Ирон. Употребява се за мома и ерген, които дружат или са се оженили — за подчертаване, че и двамата имат еднакви недостатъци.
МОМЧЕ2, мн. -та, ср. Карта за игра с фигура на момче; вале, фанте. — Каре от дами! — Казански тържествуващо сложи картите на масата, Насю х. Грозданов погледна ветрилообразно наредените дами, засмя се и ги затисна с кент-флош от пика момче. Д. Ангелов, ЖС, 32.
МОМЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от момче1 (в 1 знач.); малко момче. — Как сте? — Как ще сме? Имаме си радост! Бистра си има момченце. М. Грубешлиева, ПИУ, 60. Преди два дни, когато пренасяше въглища в една кооперация, при него в избата влезе момченцето на портиера, с геврек в ръчичка — ненахапан. М. Грубешлиева, ПП, 108. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22.
МОМЧЕТИЯ мн. Събир. Разг. Пренебр. Много момчета като едно цяло. Край нея се завъртяха орляк момчетия, гладко обръснати и зализани. Ст. Даскалов, ЕС, 326.
МОМЧЕШКАТА нареч. Разг. По момчешки, момчешки. — Били са те, братко,., не зарад това, че си се закачил, та кой здрав и прав мъж ще изтрае на женско умилкване, а защото много момчешката си я карал. В. Нешков, Н, 434.
МОМЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е присъщ, свойствен на момче1. Цяла седмица преди това той с някакво момчешко увлечение бе нареждал в чантата многобройните стъкълца, бинтове и марли. П. Вежинов, ЗНН, 168. Малина вървеше край мъжа си и със своята отривиста момчешка походка,, висока, стройна, нежна. Л. Дилов, ПБД, 162. Тя се кискаше,.., криейки лице с шепи. Когато го откри, то бе цялото румено, а тъмните й очи святкаха с момчешка дързост. Ем. Ма-нов, БГ, 31. Беше рус, подстриган ниско като момче.. В държанието му обаче нямаше нищо момчешко. Ст. Христозова, ДТСВ, 25.
2. Който е на момче1. Пладнешкото огнено слънце целуваше голата, разрошена от вятъра момчешка глава. 3. Сребров, Избр. разк. 59. По стълбата отгоре затопуркаха момчешки стъпки. Беше Филип — най-големият син на Недялка. В. Геновска, СГ, 332. Черната крепост се открояваше настръхнала и зла върху далечния фон на белия планински връх. Със своите високи, непристъпни наглед стени тя вселяваше ужас в момчешката ми душа и като я гледах отвън, аз вече предсещах какво ще е вътре. Ст. Дичев, Р, 57-59. Калитко не разбра шегата. И виновно наведе глава. Засегнаха го на твърде чувствително място, засегнаха неговата момчешка гордост. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 301.
МОМЧЕШКИ 1. Нареч. от прил. момчешки. — Вие сте глави на семейства и момчешки не бива да я карате. Туй хули, патардии — да ги няма такива. Ст. Чилин-гиров, ХНН, 219. Черният му калпак, леко накривен над сивите коси, правеше сухото му набраздено лице с дълги, засукани и пригладени нагоре мустаци някак особено момчешки закачливо. ВН, 1960, бр. 2671, 4.
2. В съчет.: По момчешки. По същия начин като момче1. Някак нехайно и по момчешки тя държеше и двете си ръце в джобовете на палтото си и сините й очи гледаха спокойно и малко насмешливо. Й. Йовков, Разк. I, 219. Церски се изправи, устната му се врътна дяволито и той смигна по момчешки на старшината. Кр. Кръстев, К, 57.
МОМЧИЩЕ, мн. -а, ср. Грубо. Увел. от момче1. „Като не рачи това момчище да тя послуша, а ти дай мене осамте гроша, аз ща самичък отнеса писмото“. Кр. Пишурка, К, 128.
МОМЧУРЛЯК, мн. -ци, м. Разг. Голямо момче. За първи път днес той си помисли за децата си, за Мильо. Израсна седемнаде-сетгодишен момчурляк, ден и нощ беше пред очите му, а нито веднъж не беше приказвал с него. Кл. Цачев, ГЗ, 79. На хорото комай нямаше и ергени. Мяркаха се момчурля-ци, които се тъкмяха да отиват на наборна комисия. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. В дюкяна влезе един стар татков познайник. Зад него тихо й засрамено пристъпяше едър скоклест момчурляк на около четиринадесет години. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 82.
