ся добиха тия дни близнета момче и момиче Иованчо и Еленка. АНГ I, 396. // Със съгл. или несъгл. опред. Дъщеря. — Чие си момиче?.. — На Никола воденичаря. Елин Пелин, Съч. II, 45. Няколко жени си закриха очите, а момичето на г. Дочковича се притисна до баща си и прошепна: страх ме е. Ив. Вазов, Оьч. VI, 28. Прости ми, горо, прости ми!/ Че ща дома да си ида, / мама да ме погоди, / погоди, йоще ожени / за поповото момиче, / попово Попниколово. Нар. пес., Христом. ВВ II, 213.
2. Девойка, мома. Отзад в каруцата,.., лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. И. Йовков, В АХ, 110. Краличът, скрит в дупката си, подникна и видя воденичаря, едър, сух селянин, а до него едно момиче в късо мораво сукманче и босо — вероятно дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Та па заръча и той майци й да дири и пита за лекове,.. Нали тя им е едничка и е вече момиче за годяване? Т. Влайков, Съч. I, 1945,
41. Намислих да направя нечто, което да бъде и за обща полза.. Именно: да приканя по-големите села в епархията да проводят по едно момиче.., та в две-три години да може да доучи за учителка. АНГ I, 283. — Момиче, кузум севдице, / ти мене земи, момиче, /../Я си сам къща йоградил, /къща сас ново дюкянче, / ни [ние] двама с тебе жде седим. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 137.
3. Остар. Разг. Домашна прислужница. Позволи ми,.., драга Евгенио, да те видя. Отдели от времето си един час и излез по 10 часа да се разходим в Борисовата градина.. Очаквам отговора ти с нетърпение по момичето. Ив. Вазов, ПЕМ, 134-135.
◇ Язък за момичето, изгоря момчето; язък за момичето, че изгори момчето. Ирон. Употребява се за мома и ерген, които дружат или са се оженили — за подчертаване, че и двамата имат еднакви недостатъци.
МОМИЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. У мал. от момиче (в 1 знач.); малко момиче. Моята дъщеря Маргаритка е десетгодишно, синеоко и оледичко градско мимиченце. П. Незнакомое, МА, 7. Какини Донини имат четири деца — все момиченца. Т. Влайков, БСК I, 508. И едните, и другите се гледаха с голямо любопитство и докато по-малките момиченца стояха на местата си и все още се държаха за ръце,.., по-големите се трупаха напред и,.., nedqeepnueo се изглеждаха от глава до пети. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Той взел питката, навел глава, повел момиченцето си, завел го в гората. Нар. прик., Христом. КМ II, 174.
МОМИЧЕТЙЯ мн. Събир. Разг. Пренебр. Много момичета като едно цяло. Като ги [нанизите] режех от косата на мо-мичетията, толкова ми беше мъчно, та не съм нито видел как съм пререзал и косата им! М. Георгиев, Избр. разк., 215.
МОМЙЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на момиче. Здрави момчешки и момичешки образи с изрусели от слънцето коси, изпечени лица,.. Значката на републиката свети върху петлиците им. 3. Среб-ров, Избр. разк., 179. Тя се настаняваше удобно на дивана, на който спеше, с подвити под себе си крака, момичешките й колене светеха над зеленикавото одеяло като малки вечерни луни. П. Вежинов, Б, 52. Скоро момчетата излязоха на улицата.. В тоя миг зад гърба им се понесе момичешко гласче: — Пеииса-а... П. Вежинов, СО, 12. Тих, спретнат дом, прозореца отворен, / луна злати момичешки коси. Сл. Красински, БН, 113.
2. Който е присъщ, свойствен на момиче. Нисичкият шофьор веднага отвори една от кутиите цигари,.. На вътрешната страна на капака й бе написано с кръгъл момичешки почерк: „Боецо, отмъсти за черните забрадки!“ П. Вежинов, НС, 29.
— Тя не е имала с него нищо сериозно.. То е било само увлечение, момичешка работа. Ем. Станев, ИК I и II, 208. Наташа крачеше с малка момичешка стъпка до най-силния сред силните мъже на планетата. Л. Стефанова, ВМД, 94-95.
МОМЙЧКА ж. Диал. У мал. от мома; моме, момица, моминка, момле, момя. — А Кина дете ли я смяташ? — Та дете е, разбира се. Момичка, на седемнайсет-осемнай-сет години. Д. Ангелов, ЖС, 468.' Момички-те,.. — пъргави, неспокойни, пъстри като цветя. Притичват от чешмата за вода и бързешком се връщат. Н. Стефанова, РП, 101. Уловявам стражара манастирски,.., вмъквам се вътре, дето момите спят, обирам им дрехите,.. Да беше видял.. Бедните момич-ки в тъмнината търсят дрехите си, плачат, увиват се. Н. Бончев, Р (превод), 45.
МОМЙЯ ж. Диал. Кърпа за забраждане. Те кръщаваха едно малко дете.. Една старица, забрадена с алена момия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. А. Каралийчев, ПГ, 126.
МОМКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Момък. Занаглася тамбурата момко млади — / стар кадия по брадата се поглади. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 16. Момко се напусто крий —/любе го и скрит намира. П. П. Славиков, Събр. съч. I, 114.
МОМКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на момък, който се отнася до момък.
— Кажи й [на Харитина] — за нея всичко ще направя. — Не е за парите, Динчо.
— Тогава за какво? — Момковият глас отпада, превръща се в шепот. — Другиго ли обича? А. Каменова, ХГ, 112. А младата Магдалина прибавила още една мъка в момковите сърца — тя била най-хубавото момиче на света. Елин Пелин, Съч. I, 105. Освен момковите роднини тук са дошли повечето далечни и чужди хора, жадни за зрелища и клюки. Г. Белев, ПЕМ, 53.
2. Като същ. момкови мн. Нар. Роднини на мо
