МОМИНСКИ, -а, -о, мн. -и, пршI,
МОМИЧЕ
641
момински
1. Който е присъщ, свойствен на мома1. Наместо предишното голобрадо момче,.., с една почти моминска срамежливост1.., рега се яви заякнал и възмъжал левент. И. Йовков, Ж 1945, 52. Лицето й, обхванато под едва закръглената гушка от бялата коприна на блузата й} поруменяло от смущение, изглеждаше още по-м^хадо със своята моминска, чиста свежест. Д. Талев, ПК, 413. То [девойчето] бе още намусено и строго.. Мразеше ли ме то мене,.., или това бе просто от един момински свян? Д. Калфов, ПЮН, 56. Милка сега, при сиянието на утрента, освежена от здравия сън, беше очарователна в своята моминска красота. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 36. Тая доолестна мома от дохожданието още на апостолите нея зима престанала да се занимава със своята моминска работа. Главното й занимание е било да приготовлява на баща си книжни фишеци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 356.
2. Момин. Мургавото девойче веднага дойде. Черните му като смола плитки висяха отпред върху бялата рокля, която придаваше на високата му моминска снага непорочност и чистота. Ем. Оганев, ИК I и II, 230. Тя [девойката] се усмихваше и не ме кореше, че съм влязъл в нейната моминска стая. И. Петров, ЛСГ, 64. Как треперат треперушки, / тъй трепери момку сърце/за моминско бяло лице, /за момински тънки вежди, /за момински черни очи. Нар. пес., СбНУ 1П, 47.
МОМИНСКИ 1 .Нареч. от прил. момински (в 1 знач.); като мома, като на мома. Жена му, изтерзана от тревогата през дългата раздяла, .. беше дала изблик на радостните си чувства и го посрещна така момински живо, че на Койно му стана неловко. X. Русев, ПС, 193. Нежният и куци-чък доктор Сами Меворах, с мека къдрава коса и с момински розово лице,.., го следваше някак припряно. Д. Ангелов, ЖС, 39.
2. В съчет.: По момински. По същия начин като мома. Тя [Койка] оживено бърбореше на децата за новата служба на баща им,..; доде им разправяше, изплакна лицето си с малко вода, забради се назад по момински, бодна на ухото си една китка, от което лицето й се поразхубави. Ил. Волен, БХ, 47. С дълги черни коси, които и сега носеше по момински пуснати, цяла лъхаща свежест и сила, Велка умееше да работи, да се радва и да се възхищава. Н. Каралиева, Н, 78.
МОМЙНСТВО, мн. няма, ср. 1. Време, период от живота на жената, прекарано като мома; девичество, девство. После, през краткото си моминство, тя гласеше брат-четата и сестричетата си за училище. Г. Караславов, ОХ I, 9. Мама не беше склонна да омъжи сестра ми толкова малка. Защо да се зачерня на шестнадесет години? Не е разбрала още нищо от моминството си. К. Калчев, ПИЖ, 104. Изправиха се за миг пред очите й и нейното моминство, и нейните срещи с Младенча вечер пред тях под върбето. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 111. Тя си спомни моминството, любовта си към Пав-ла. Много искаше тя да му стане жена. К. Петканов, ОБ, 167-168. —- Ти ли си, Севдо! — възкликваше мама, познала дружката си от моминство. Кр. Григоров, ОНУ, 91.
2. Целомъдрие на мома; девственост, девство. Нещо по-страшно от мъките на стенещите беше притъпило в душата й всичко друго и беше оставило само мъките по озлочестеното й моминство, неспособна да го възвърне, безсилна да го отмъсти. X. Русев, ПС, 209. Подир малко Росинка влезе в стаята и мина край Евгени. Полата й до-сегна коленете му и на него се стори, че никога в живота си не е преживявал нещо по-хубаво от това леко докосване. Стори му се, че го обвея ароматът на самото й моминство. Д. Ангелов, ЖС, 245. Със таз възглавница — така /я [девойката] взех в прегръдките си аз. / Тя трепна в моите ръце / и каза, като в мен се сви: / „О, ако има в теб сърце, / моминството ми остави“. Вл. Свинтила, Худ СI (превод), 388. И йе далеко отишла / у пусти гори зелени / до самодивски селища / на моминския кладенец: / там се Марийка окъпа, / моминството й се повърна, че у мамини си отиде. Нар. пес., СбАД, 9.
МОМИЦА ж. Диал. Умал. от мома; мо-мичка, моме, моминка, момле. Току погледнали — и една момица иде по пато към них.. И си останали най-младио брат и момицата тамо. Нар. пес., СбНУ XLIV, 438. От-дек дочу перво либе, / па отиде във горица, / във горица при момица, / па я хвана за ръ-чица. Нар. пес., СбВСтТ, 849. „Юначе лудо и младо, / главено ли си или не?“ / „Мари мо-мице, момице, / не съм главено, женено“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 202.
МОМИЦИ мн., ед. (рядко) момйца ж. Було с ядки, което обвива червата на някои животни и се използува като храна, приготвено на скара. И ние ядем. Но вече стомасите са пълни, а в блюдата има още пържоли, кебапчета,.. и момици. С. Таджер, ПНМ, 112. Тогава той поръчваше., агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момици, свити като мидени черупки далачета, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежинов, ДБ, 53.
МОМИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от женски пол; женска рожба. Едва петото или шестото дете можа да се зачува. То бе момиче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Новото училище,.., шумеше с няколкостотин деца, момчета и момичета. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. — Хайде, хайде — .., нека ти е живо, ако е момиче. Д. Талев,ЖС, 94. Като напуснал [царят] първата си жена, която била тежка, дал й едно голямо място да си влада на него и й заръчал: ако роди момиче — да си седи при нея, тя да си го гледа. Нар. прик., Христом. ВВ II, 30. На г. Салчо
