косне мозъка [на хипопотама], последвала моментална смърт. Гр. Угаров, ПСЗ, 643. // За снимка — която се прави много бързо. Пияният Мичо правеше своите моментални снимки наляво и надясно, ала никой не вярваше, че ще излезе нещо. С. Северняк, ИРЕ, 104.
моминлък
640
МОМЕНТАЛНО
2. Книж. Моментен, краткотраен. Моментални и слаби са тия усещания, но достатъчни да извикат една болезнена бръчка по челото ти. Ив. Вазов, Съч. IX, 113.
— От рус. моментальный.
МОМЕНТАЛНО нареч. Веднага, незабавно. Когато се прибрахме в квартирата, искаше ми се да поговоря още малко с него, да поразсея тягостното чувство, но както и прежната вечер, той моментално заспа. П. Вежинов, НС, 12. — Малина! Жената спря моментално и от това, че не се обърна веднага,.., той разбра, че тя бе очаквала този повик. Л. Дилов, ПБД, 136. Боян Бъл-гаранов — ме посрещна добре информиран за моята дотогавашна политическа биография,.. Досетих се моментално — това можеше да бъде работа само на Вела. Ц. Драгойчева, ПД, 119.
МОМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с даден момент, който се отнася само до даден момент; краткотраен. С държанието си Геров като че искаше да заличи впечатлението от своята моментна уплаха. Ст. Дичев, ЗС II, 494. Но независимо от моментния си успех погромаджии-те не пожънаха плодове. Народът ги намрази още по-силно. П. Илиев, ЛВ, 14-15. Той [Ради] винаги смяташе, че моментните наслаждения носят разочарования. Ст. Мок-рев, ЗИ, 337. Моментни настроения.
МОМЕНТНО. Нареч. от моментен; само в определен, в този момент. Със своето неловко любопитство искаше да получи отговор, от който да почувствува, че този човек имаше моралния превес, пред който той, Руменов, трябваше да се засрами за моментно проявеното колебание. X. Русев, ПС, 133.
МОМЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от мома; моме, момле, момичка, момица, мо-минка, момя. Дето викаше онова засмяно моменце, режисьорката на драмсъстава: „Шефе, а си толкова добър човек иначе и явно разбираш, че са ти дали неподходяща роля“. Тарас, СГ, 20.
МОМЕЯ СЕ, -ёеш се, мин. св. момях се, прич. мин. св. деят. момяла се, -о се, мн. момели се, несв., непрех. Разг. 1. Държа се, проявявам се като мома за женене; мому-вам. — И друг път съм ти казвала, Брайко, къде ще ходя. — Ами дето ходят момите.
— Аз не се момея — казала съм.. — Че и да не се момееш, ти си си мома. — Не съм за никого мома — да разберат всички — затова не ходя никъде. А. Каменова, ХГ, 244. Едва що започна да се момее, тя вече се държеше строго като големите, остави настрана всякакви детски игри и забави. Д. Талев, С II, 262. По Великден тя току-що свърши седемнадесет години и почна да се момее. Елин Пелин, Съч. III, 95.
2. Живея като мома, живея неомъжена; мому-вам. Благодарна беше тя, че не остана до живот да се момее, като Цона стринина й и като леля й Куна. Т. Влайков, Съч. П, 95.
МОМИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мома, който се отнася до мома; момински. Алената пребрадка със сърмените краища се поиздига. Под нея огрява чудно момино лице. Елин Пелин, Съч. III, 94. Нищо по-добре, по-красноречиво не можеше да има за ответ от израза на тези очи момини, очи — росен синчец. Г. Манов, КД, 58. Отколе клепалото отзвъни и вече на моравата се извиваше лудо момино хоро. П. Михайлов, ПЗ, 94. Цветето е расло в момина градина, с роса е поено, със слънце е шарено. К. Петканов, X, 190. От пръв път момините родители никога не дават отговор. Ив. Вазов, Съч. XVI, 54. Ако зажалиш нявга за момини устни, — / прескочи нощем / портите пусти. / С одринско вино, с люта ракия / момини устни ще те опият. М. Минева, МП, 6. „Проклет да йе, кой си мома люби, / да я люби, па да я не земе!“/.. / Че де седя господ, де слуша, / та послуша таз момина клетва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 194-195.
2. Като същ. момино ср. Диал. Пари, които се дават от сватбари на булка, момини мн. Диал. Роднини на момата, които я придружават до момъка (при сватба). Към десет часа започнаха да пристигат момините.. —Дайте да гласим булката!.. — Ей, момичета, хайде, помагайте да гласим булката де! За какво сте момини, а? М. Ягодов, ГП, 290. <У> момини. Разг. Домът на момата (при сватба). Не след мого време момъкът праща у момини годеж-ници. Ив. Вазов, Съч. XVI, 54.
О Момина сълза. Многогодишно тревисто растение с дребни, бели ароматни цветове. Convallaria majalis. Момино сърце. Градинско цвете с розово-червени сърцевидни цветове; дамско сърце. Dielytra spectabilis.
> У момини тъпан бие, у момкови хабер нямат. Диал. Употребява се, когато някой очаква внимателно посрещане и големи почести, а посрещаните го приемат равнодушно.
МОМЙНКА ж. Диал. Умал. от мома; моме, момичка, момица, момле, момя. Като я съзря, певицата толкова се зарадва, че лицето й просия. Тя плясва с ръце и се засмива. Засмива се и моминката. С. Северняк, ИРЕ, 140. — Хайде, конъо, да идеме / дето сноща нощувахме. / Тамо има три моминки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 189.
МОМЙНКИН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от моминка; момин. — Турчин допадна, малка моме, на моминкини, / на моминкини, малка моме, равни дворове. Нар. пес., СбНУ XIV, 41.
МОМИНЛЪК, мн. няма, м. Диал. Мо-минство (в 1 знач.).
