МОЛОКАНИ 637 МОЛЯ
М. Марчевски, МП, 79. Дуварът молозът го държи. Послов. П. Р. Славейков, БП1,153.
— Тур. moloz. Друга форма: молос,
МОЛОКАНИ мн. Привърженици на руска християнска секта, която отрича обредността и догмите на православната църква. Населението е разнородно и пъстро: румънци от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски татари, руски преселници от всевъзможни секти — старообрядци, молокани, безпопов-ци, липовани. Й. Йовков, Разк. III, 179.
— От рус. молокане.
МОЛОС м. Диал. Едро овчарско куче. После слязоха по същата тясна стълба долу, във вътрешния двор на кулата. Двата молоса с радостен лай се хвърлиха върху им. Ст. Загорчинов, ЛСС, 42.
— От гр. jioXoaaoç.
МОЛОХ, мн. няма, м. Книж. Нещо, което изисква кървави човешки жертви (по името на древносемитския бог на слънцето, огъня и войната, на когото са принасяли човешки жертви, деца от знатни семейства). Държавата е най-жесток, ненаситен молох за своите граждани. Всяка държава. Д. Талев, ГЧ, 78. Пречиствателните съоръжения ще струват вероятно стотици милиарди долара. Тези средства трябва да се изземат от молоха на войната. П. 1978, кн. 1, 8.
— От финик, през гр. роХох-
МОЛОХА ж. Диал. Градинско цвете мушкато; моловка. Тя [Станка] чупеше кръст из двора, стегната и наконтена, набелена и начервена, забучила от лявата страна край възела на коприненото було стръкче цвят от червена молоха. Г. Карасла-вов, ОХ И, 56. Неочаквано се разля нов, току-що внесен аромат. Така можеше да мирише само молоха. По-точно — листата на молоха, защото цветовете й нямат дъх. Л. Ми-хайлжова, Г, 20. И посадената миналата седмица молоха беше цъфнала с ясночервени, пряснокървави цветове. М. Кремен, РЯ, 281.
— От гр. poXôxa. ;
МОЛЮСКИ мн., ед. (рядко) молюска ж. Животни без вътрешен скелет, безгръбначни животни (миди, охлюви и др.); мекотели. Много често хората са се отравяли вследствие консумация на съвършено пресни и здрави молюски, като стриди, миди и други подобни. К, 1970, кн. 7, 37. Броят на мекотелите (молюските) е малък, но затова пък те са се разпространили твърде много.
H. Боев, Г, 134. Най-големите безгръбначни трябва да се търсят сред молюските. Гигантските калмари, измерени от изследователи, са имали дължина 18 метра. НТМ, 1967, кн. 22, 40.
— От лат. molluscus 'мек'. Друга форма: м о л у с к и.
МОЛЯ, -иш, мин. св. молйх, несв., прех.
I. Изказвам, изразявам молба. Някога през влажните летни вечери ние посрещахме баща си, когато се връщаше от нивата. Молехме го да се наведе, за да бръкнем в мократа му торбичка и потърсим някакъв плод: дива круша, орех, киселица. А. Кара-лийчев, С, 19. На тръгване тя силно ми стиска ръцете и ме моли да не забравя обещанието си. К. Кюлявков, СПП, 11. Подсъдимите направиха пълни самопризнания и както в своите показания, така и при последната си дума заявиха, че се разкайват за извършените от тях престъпления и молят съда за снизхождение. РД, 1950, бр. 239,
3. Забавих са да Ви отговоря от много работи, что ми ся случиха извънрядно в това время, та Ви моля за прошка. АНГ I, 42. Перущице бледна, гнездо на герои, /../ Твой-та гибел беше тържество за нас, / .. /Защото ти — сетня — пример даде пръв / как да мре народа, и не молй бога, / и не рече: милост! в общата тревога. Йв. Вазов, Съч. I, 179-180. • Нар.-поет. молба моля. — Имам дума да ти думам, момне ле, / .. / молба имам да та мола: / повърни ми йот парите / да си купя макар коня, момне ле,/../да не ода сирак-пешак — / смей ми са дружината! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,219.
2. Диал. С предл. с. Предлагам настойчиво някому нещо. —- Той дава дъщеря си, но не моли с нея. Ив. Вазов, Съч. ХП, 10. —Далеч ще за-бегна, мамо, /.. /долу във Тракия, мамо, / ../че там мене молят, мамо, /../ с къщи и дворове, мамо. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 178-179. Коня стега, назад да бега, / кърщелници го с вино молаха. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 349.
3. Като междум. а) За израз на учтива покана.
— За вас ли се обадиха от пропуска? — попита [мургавият мъж] и без да дочака отговор, посочи дъсчената скамейка до вратата. — Моля, седнете. А. Гуляшки, МТС, 32. Мизин-чев отвори вратата на отделението си: — Моля! Инспекторът пристъпи важно. Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 102. б) За учтив израз на несъгласие, недоволство, възражение, отрицание. — Моля, урок не ща. Ив. Вазов, Съч. IX, 37. — Как са организирали работата си,..
— за това и думичка не отронвате... Не може така! — Моля! — каза помощникът.
— Изнесъл съм факти. А. Гуляшки, МТС, 4.
— Но и вие изглеждате много поетичен.. — Аз? — Ванко се изплаши. — Моля, моля.. Аз съм един груб работник и нищо повече. М. Грубешлиева, ПИУ, 115. —Доколкото разбрах, ти оспори нашето право на култура.. — Моля. Казах — материална култура. И оспорих не едно право, а отрекох една възможност. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 48-49. в) За израз на учтива молба. — Ало! Ало! Не прекъсвайте, моля! Хр. Смирненски, Съч. III, 45.
— Моля, моля, търпение. Аз ще ви обясня всичко. Й. Йовков, ПГ, 264. — Има заповед да Ви придружа до милиционерското управление по една бърза справка.. — Сега, моля, да се облека. Н. Каралиева, Н, 38.
4. Като частица. За запитване: а) При недочути или неясно схванати думи. Непознатият посетител се поклони учтиво и си по
