МОМА1 638 МОМА2
даде ръката: — Венецов. — Моля? — приповдигна се също така учтиво полицейският инспектор и наклони глава. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 39. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. б) При изразяване на недоумение. А как ще щурмувате, моля?/ С куршуми? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,17.
МОЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обръщам се с молба към някого. Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде. Елин Пелин, Сьч. III, 148. — Свилене, пусни ме, моля ти се, късно е! — Не, постой... Елин Пелин, Сьч. I, 1925, 189. Мнозина от тие момчета плачеха и молеха ми са да ги не оставям, но в състояние ли бях аз да изпълня желанието им? П. Хитов, МП, 78. Моето либе коня сед-лае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: /— Поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ И, 220. • Нар.-поет. молба се моля. Мен ма пусна моя баща, /да ти са молба молям: / три дни Велиден да си сторим. Нар. пес., СбНУ VI, 60.
2. Отправям молитви1 (в 1 знач.). Да стои е метоха,.., това на никаква цена! Да се моли от ден в ден? Но за какво да се моли! Какво можеше да помогне тук молитвата? Ръцете — да; хладната мисъл — да; оръжието
— да; но молитвата? Ст. Дичев, ЗС I, 261.
— Във всяка стая има икона, иди се моли — каза Добревица, — Не тук... искам на чер-кова. П. Стъпов, ЖСН, 71. — Отде ме позна, че съм благочестив и набожен?
— Защото те видях,.., че се често кланяш и молиш. — Глупав си ти! — отвърнал главатарят на разбойниците. — Да се кланям и да се моля — то е моя длъжност, а да обирам людете — то ми е занаят. Христом. ВВ I, 55-56. От времето на Арнолда целта на возпитанието е да направи от децата джентълмени и христиене; по-голямата част от тях посещава черковите, ходи да са причестява и без принуждение са моли вечер. Знан., 1875, бр. 1, 11.
О Моля ти (ви) се. Разг. При изразяване на учудване, възмущение — представи си! Може би мнозина си мислят, че през тоя месец,.., той от неудобство не беше посещавал дома на своя приятел. Нищо подобно, моля ви се! И за какво неудобство може да става дума? А. Гуляшки, ДМС, 74. Но ме дразнят крайните лозунги. Просто не мога да ги понасям. Особено тия, дето ограничават свободата и искат да натрапят тежкия физически и затворения умствен труд на всички граждани. Ами че как може така, моля ти се? Г. Караславов, Избр. съч. II, 422. — Моля ти се, снахата да ми чука на вратата и да ми иска огледалото, защото мъжът й го купил! ВН, 1960, бр. 2664, 4. На кой (какъв) господ се моля. Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. А ето, че след революцията в Русия изведнъж се видя кой на какъв господ се молил. Като стане дума за Съветска Русия, тесните социалисти не дават прах да падне върху името й. А чуят ли за съветската власт, широките социалисти змии и гущери започват да бълват. Г. Караславов, ОХ III, 54. Не зная на кой бог (светец) да се моля. Диал. Съвсем безпомощен съм, нямам при кого да отида за помощ, подкрепа. След дявола върви и богу се моли. Диал. Двули-чен, неискрен (е).
МОМА1, зват. моме и (диал.) момне, ж. Девойка, която вече е станала на възраст за женене. Но Божура сега беше мома. Големите черни очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. И. Йовков, СЛ, 58. А Райка като цвете в градина. И ей я вече и мома! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8. — Реших да се оженя.. И мома съм си избрал.. Комин-кина Цвета.. — Че тя кога стана мома! Вчера беше дете. Елин Пелин, Съч. III, 101-102. — Можех, даскале, аз и сега да си живея на село, ама... — Той се изкашля смутен и току продължи с твърд глас. — Имах аз сестра. Мома. Немаше ни седемнайсет години. Полякът, Меемед ага му викахме, почна да я задиря. Д. Талев, ПК, 158. // Неомъжена жена. — Куна защо не се омъжи? Стара мома ли ще остане? К. Петканов, МЗК, 219. — Я да те оженим бе, а? — Я се остави, холан! — Не, не, шегата на-страна, ожени се наистина, ще ти намерим тука някоя мома. Ал. Константинов, Съч. I, 269. — Честна дума ви казвам, че аз предпочитам да остава всякога мома, отколкото да се продам тъй евтино. Елин Пелин, Съч. I, 146. Доста си мома ходила, / отсега глава превързвай, / отсега кахър да береш. Нар. пес., Ив. Хаджийски, БДНН I, 109. — Че йоще ли, Йонке ле, мома одиш, / мома одиш, света гориш, / света гориш, мене лъжеш? Нар. пес., СбВСтТ, 580. // Нар. Обръщение, обикн. към млада жена. Тогава някак глухо произнасяше: — Е па, Стойно, снахо, стара съм, моме. Недовиждам вече. Кр. Григоров, Р, 139. — Защо толкова бързате? Останете да ви нагостим! — Моме, не сме гладни! — отговори Филчо. К. Петканов, X, 133-134. Генко пламна.. — Моме!.. Минка се яви плаха и разтреперана. — От днес нататък от прага навън да не си мръднала.. Тук, вкъщи — и толкоз! Каза и от-ряза. Ц. Церковски, Съч. III, 87-88.
О Мома под корито. Нар. Девойка, която не трябва да се ожени, защото има по-голяма неомъжена сестра или по-голям неженен брат. Мъча се да изкарам от две баби мома. Диал. Ирон. Полагам безполезни усилия за нещо неосъществимо. Сама мома дома дошла. Диал. За неочаквана изгода, сполука.
МОМА2 ж. Рядко. Карта за игра с изображение на жена; дама. — Цакам... Не бързай... Размеси картите... Дай момата...
