МОЛЙТЕЛЕН 636 молоз
лице и ся излагат обстоятелствата на делото и основанията, според които молителят смята, че това лице требва да ся привлече към делото. ВП, 40.
МОЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Който е свързан с молба. Гърцкият цар, без да ся усъмни от лукавото Телериково молително писмо, веднага му явява своите верни человеци в България. Д. Войников, КБИ, 48-49.
2. Който изразява молба. Гледа [гълъбчето] мя с молителни очи, неговий неповинен поглед показва, че иска да ми каже: „Недей ми струва зло“. Р. Блъсков, ТПД (превод), 79. И светът, уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, пла-чущи взор / към всеблагата, кротка любов. Ив. Вазов, ИГП (превод), 127.
МОЛИТЕЛКА ж. 1. Книж. Жена, която моли някого за нещо.
2. Адм. Жена, която подава молба в някаква инстанция. — Здравейте! — Здрасти! — подадох дървено ръката си и си казах името, като се досетих, че момата, която беше ме издебнала, ще е нещо като първа братовчедка или дори по-малка сестричка на моята молител-ка, защото приликата беше поразителна чак и в облеклото. ВН, 1960, бр. 2658,4.
МОЛЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до молител.
МОЛЙТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Молитвен. Молитствени възгласи. Молитствен поглед.
МОЛЙТСГВЕНО нареч. Остар. Молитвено. Какъв мургав цвят на кожата, какви по-луизвърнати, малко попукани, белезникави устни, очи, които я гледат натъжено, сякаш молитствено — големи, изпъкнали, зесенчени с дебели вежди! М. Кремен, РЯ, 325.
МОЛЙТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. 1. Произнасям, отправям молитва, моля се (във 2 знач.) за някого или за нещо. А сега тя молитствуваше за негово здраве и го оставяше в ръцете на благоволението висше. П. Константинов, ПИГ, 40-41. — Иди сега, иди, а утре намини да те благословя за път! Докато се върнеш, ще молитствувам за тебе и ще те крепя духом. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Стихотворението е прекрасен лирически къс, в който авторът, пристъпвайки към книжовен труд на един „нов език“, молитствува за прослава на тоя език. ТВ I, 187. Като се присъединявам към вашата скръб за голямата загуба на съпруга ви [П. Кравелов] и моя неоценим приятел и многодостоен държавен мъж, молитствувам бога да подкрепи със сила всинца в тези скръбни минути. Пряп., 1903, бр. 76, 3.
2. Пожелавам, изказвам благопожелание; благославям. „Сурова година, весела година, и догодина живо и здраво“. Така приветст-вуват и молитствуват по нас децата, кога на 1-ий януария ходят по къщите да сурва-кат. БКн, 1857, кн. 1, 1. Ние, като благодарихме и молитствувахме младоженците, станахме всички заедно да си отидем в домовете си. Ч, 1871, бр. 7, 213-214. — От моя страна, Иванчо, аз ти молитствувам легк път и добра срета [среща]; ще та благословя, ще моля бога да та запазва, където и да отидеш. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.
МОЛЙТСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от молитствувам. Днес опълченското дружество, като празнува деня Освобождението България, поднася ви поздравленията си с молитствувания към Всевишния да закрепи здравието на стария народен ратник и защитник на народа и неговите поборници опълченци. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Приемете също моите молитствувания за честит живот през настъпващата нова 1899 го дина. Ив. Вазов, НПис., 97.
МОЛЛА м. 1. Мохамедански съдия в голям град. Съдебната част на вилаета, отделно от управителната власт, стои под главний молла (..), който ся назначава с царский ферман,., и наглядва всички съдилища. Лет., 1871,88.
2. Мохамедански проповедник. — Ти иди и попитай вашите молли и дервиши, а тие ще да ти разкажат какво е във вашата книга написано. Л. Каравелов, Съч. II, 136.
— От араб, през тур. molla.
МОЛНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от молния; молниен, мълниен. Слухът за убийството се разнесе с молниева бързина из целия град и произведе потреса-юще впечатление. Бълг., 1902, бр. 453, 3.
МОЛНИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Остар. Книж. Мълниен; молниев. Госпожа Христодактлица върляше отвре-ме навреме молнийни погледи връз бея, но пюй не крияше, че ся не смуищва от това никак. П. Р. Славейков, ЦП цпревод), 82. Веднага ново известие ся раздава с бързота мол-нийна. С. Радулов, ГМП (превод), 204.
МОЛНИЯ ж. Остар. Книж. Мълния. На звездното небе не било ни един облачец. Изведнаж на горизонта се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния и сичко приняло друг вид. Л. Каравелов, Съч. VIII, 107. Петгодишният син,.., се хвърля между скараните родители с молнии в очите и заставя баща си да прехапе устни. П. К. Яворов, Съч. II, 171.
МОЛОВКА ж. Диал. Градинско цвете мушкато; молоха. Когато вече бе цъфнал зимбилът,.., всички стари кофи,., и гърнета със закум, моловка и лимончета бяха изнесени от зимника и поставени в градинката. Г. Краев, Ч, 8.
МОЛОЗ м. Диал. Объл, голям камък. — Никой ли не иска? — попита Петърчо. —Да знаете каква риба има под молозите до яза!
