МОЛИТВЕНА 635 МОЛИТЕЛ
По молитвените столове множество коленичили богомолци, вкаменени, с наведени глави, слушат далечния глас на свещеника, К. Константинов, ПЗ, 190. По образец на първите християнски общини богомолите организирали свои богомолски общини. Събирали се на молитвени събрания, устройвали общи трапези. Ист. VII кл, 28. Черквата на сектантите е бивала там, дето са се събирали съвършенните на молитва. Обаче на Запад еретиците имали особени молитвени домове. ПСп, 1873, кн. 7-8. 100.
2. Който е като при молитва* (в 1 знач.). — Стига! Аз няма да ги предам! Не съм подлец! — Тогава — с мек, почти молитвен глас попита мама, като не откъсваше очите си от него. — Какво тогава?.. Смърт! П. Михайлов, ПЗ, 7.
МОЛИТВЕНА ж. Църк. Помещение, място, предназначено за отслужване на молитва. И той, забъркан и смутен, отиде да намери игумена. Потърси го тук, после в килията му. Надникна в молитвената. М. Смилова, ДСВ, 216.
МОЛЙТВЕНЕ, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от молитвя и от молитвя се.
МОЛИТВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сборник с молитви* (във 2 знач.). Той придърпа трикракото столче,.., и отвори малък молитвеник. Прочете полугласно някаква молитва. Ц. Лачева, СА, 78-79. Издигнатата му на гърдите ръка придържаше молитвеник с кожена подвързия. П. Славински, ПЩ, 65. През следващия XVII в. никополският католишки епископ на „велика България“,.., Филип Станиславов напечатал в Рим с кирилица молитвеник, наречен „Абагар“. Ист. X и XI кл, 111.
МОЛЙТВЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от молитвеник. Като ся събуди, видя до краката си панерче, оплетено хубаво от по-вият,.., и едно малко книжче молитвениче. И. Ненов, ЧГ (превод), 28. Ддбре поръча, та му донесох из Пловдив хубаво молитвениче, подари го Елени. КН, 16.
МОЛЙТВЕНО нареч. Като при молитва, по начин, характерен за молитва. Всички се извърнаха към оброчния камък и молитвено сведоха глави. И. Вълчев, СКН, 41. Новината, че скоро ще имат сигурна закрила, успокои отеца. Той скръсти ръце молитвено. Ц. Лачева, СА, 22. Тати повдигна очи нагоре молитвено и продума: „Господи, неизповедими са твоите пътища“. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. За тебе плаках, и се причастих, / и пях молитвено смирени песни. Е. Багряна, ВС, 18.
МОЛЙТВИЦА ж. Разг. Умал. от молитва1; молитвичка. И тозчас излезна зад гората., отец Моранд, опрял ся на патерицата си и си прочиташе някои молит-вици. Й. Ненов, ЧГ (превод), 8.
МОЛЙТВИЧКА ж. Разг. Умал. от молитва1; молитвица. — Помогни му, Сте-(Ьане! — молеше тя. — Билки ли ще му да-оеш, молитвичка ли ще му прочетеш, ала го отърви от тази пуста болест! Д. Неми-ров, Б, 185. Мама,., с насочен към куната поглед, тихичко мълви своя някаква молитвичка и от очите й отвреме навреме се отронва по някоя едра сълза. Т. Влайков, Пр I, 82. Трябва да кажеме нещо и за някои други молитвички, що ги има накрая на книжката. Добре е от малък още да се усилва в човека чувството на истинно благочестие. ПСп, 1871, кн. 4, 123.
МОЛИТВОСЛОВ м. Остар. Книж. Молитвеник. Монашеските му закони не са опазени. Нещо от тях е останало в Си-найския глаголически молитвослов, друго
— в практиката на следовниците му. Н. Драгова, КО, 79. Книги, които ся относят към частни и случайни богослужения.. 3) Молитвослов, в който ся съдържат ут-ренни и вечерни молитви. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 36-37. ^
МОЛИТВОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Молитва1. „Аз и подведомственото ми духовенство — пише Климент
— никой друг владетел не споменуваме в черковните молитвословия освен владетеля на онзи велик народ, който., не пощади драгоценната кръв на стотина хиляди свои мили синове за освобождението на България“. Г. Константинов, ПР, 58. Проводеният от архиерея священик при събранието на нарооа чете обично молитвословие.
3. Петров и др., ЧБ (превод), 131.
МОЛИТВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех, Остар. и диал. Благославям, изказвам благопожелание. — Е, како поминяфте со вечерта? — Се арно беше — рече [ученият]; .. После,.., тие фатии да молитвет: „Сее арно ни беше, господ да придаит, да сте живи“. Нар. прик., СбНУ XXIX, 197. „Ами се кревале орихи и со вили?.. Немойте така, братя, ами земете по една лопата, та изринете ги накуп; после земете врешча, та наполнита ги!“ Tue зеле лопати и врешча, та тойчас ги собрале орехите накуп и ги наполниле врешчата, та го молитвеле старецот, шчо ги научил таков ум. Нар. прик., СбКШ, 86. молитвя се страд.
МОЛИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Книж. Мъж, който моли някого за нещо.
2. Адм. Лице, което подава молба в някаква инстанция. Познавам инспектори по жи-лищното настаняване, които дори не забелязват молителя, сякаш пред тях е празно място, или, ако е по-настойчив, го пропъждат като досадна муха. НК, 1970, бр. 52, 8. Ако необходимите документи не бъдат представени в тримесечния срок от подаването на молбата, тя заедно с приложените към нея документи се връща на молителя. ОФ, 1958, бр. 4166, 2. В молбата ся бележи местожителството на третето
