MOKÀHCKH 627 МОКРИЦА
MOKÀHCKH, -a, -o, мн. -и, прил. Диал. Който ce отнася до моканин. Един висок, малко приведен и плещест селянин, разгърден, с отъркани потури и с голям мокански калпак от черна агнешка кожа, се показа на прага на кръчмата. Й. Йовков, ЧКГ, 12.
МОКАСИНИ мн., ед. мокасина ж. и (рядко) мокасин м. 1. Вид меки затворени обуща от неощавена кожа с козината навън, често украсени с шарки и рисунки, носени от индианците в Северна Америка. „Бледолики брате, старейшините искат да изберат тебе,., за главатар на червенокожите. Ако си съгласен, то утре,.., покачи се на стария дъб и без да обуваш мокасините, три пъти тупни с боса пета по първия клон“. ВН, 1959, бр. 2462, 4. Понякога той [Лальо] превръщаше другарите си в „индийци“ — с лъкове, копия, томахавки, мокасини и стрели, други път рибарчетата ставаха "финикийци " — вземаха лодките на бащите си. О. Василев, ДГ, 27.
2. Вид леки ниски обувки без бомбета и фортове. Изобретението е внедрено във всички обувни предприятия, които произвеждат топлинки и мокасини. ВН, 1960, бр. 2914, 1. Както виждате, през трите горепосочени сезона човешките нозе се нуждаят от любвеобилност и топли грижи, в смисъл на топли чорапи, юфтени габровски чепици, мокасини. ВН, 1960, бр. 2645, 4.
— От англ. moccasin.
МОКАСЙНЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до мокасини. Мокасинено токче. Мокасинен цех. Мокасинна промишленост.
МОКЕТ м. Вид текстилна мъхната тъкан. употребявана обикн. за- подови настилки. Стаята ни посрещна с неподозиран уют: отлично цветово съчетание на тапети, мокет, мебели и пердета, оригинално осветление. Е, 1979, бр. 20, 2. Нямам склонност към вещи, а най-хубавите от тях бе прибрала жена ми,.. Имаше няколко добри картини по стените, пиано и много хубав виенски мокет на пода, нежно портокалов на цвят. П. Вежинов, Б, 15.
— От фр. moquette.
MOKPÈEHE, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мокрея.
МОКРЕЖ м. Диал. 1. Мокро, дъждови-то, влажно време. Конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд,.., отиваха като замаяни не там, дето трябваше;..кj—"Бре, че време, че мокреж
— каза Тодор. Й. Йовков, ЖС, 100-102.
2. Мокрота, влага. Хайдутите никога не палили огън нощя, спали в тъмнината и в мо-крежа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 64-65. А когато им пипна дрехите и забеляза, че са мокри, изведнъж стана строга и незабавно разпореди: — Я да се преоблечете — ще загинете от тоя мокреж. Сл. Трънски, Н, 174.
3. Пиене, смучене (Н. Геров, РБЯ).
МОКРЕНЕ ср. Отгл. същ. от мокря и от мокря се; квасене2. При често мокрене на лицето със студена вода кожата загрубява и се напуква.
МОКРЕЦ1 м. Диал. Мокрица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МОКРЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Болест при коне, при която заболява кракът между копитото и глезена. Калциевият карбонат служи и като източник за добиване на основния алуминиев ацетат, който влиза в състава на ветеринарния препарат., който,.., дава много добри резултати при лекуване на акутни и субакутни възпаления,.., мокрец, контузии. Пр, 1952, кн. 6, 23.
МОКРЕШ м. Диал. Вид диво растение, употребявано обикн. за салата. — Що не иде Цана да набере мокреш по вадата накъм Топ курия, ами все марули купувате? Чудомир, Избр. пр, 8.
МОКРЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) мокрях, прич. мин. св. деят. мокрял, -а, -о, мн. мокрели, несв., непрех. За нещо — мокър съм, възприемам се като мокър; влажнея. Бодко изведнъж усети, че ризата му мокрее под мишци-те, че е потънал в пот, че е страшна жега. В. Ченков, СНД, 104. Опипвам се — рубашката мокрее / от кръв и пот. Н. Марангозов, ЯВ,
40.
МОКРЕЕ МИ несв., непрех. Получавам усещане за влага, мокрота, обикн. при допир; мокри ми. Краката му [на Янко] сякаш бяха откъснати и той не ги усещаше, във врата му мокрееше паднал между яката сняг. Ем. Станев, ПЕГ, 25.
МОКРИНА ж. Рядко. Мокрота. Тая река, сега многоводна, влачеше бързо мътните си вълни към пролома. По мокрината на бреговете й, облепени с пясъчна тиня, познаваше се, че тя преди ден или два е била още по-голяма. Ив. Вазов, Съч. XVI, 27-28. Когато посипването на пръст е веке свършено, тогаз направят от сякоя страна на пътя .. един насипан с камъчета път да не попива мокрини, който да пуща стечната и дъждов-ната вода да се стича, без да развреди железницата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2,26.
МОКРИЦА ж. 1. Дребна ракообразна животинка, която живее по влажни места, короба от8со1с1еа. Запалваме клечка кибрит. На слабия и колеблив пламък се вижда как по стените [на пещерата] пълзят стоножки, мокрици и светломразци. К, 1963, кн. 2, 17. По крайбрежните скали се срещат няколко вида водорасли,.. От раците тук живеят мраморният крив рак (..), морският жълъд и една мокрица (..). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 13. Мокрица, въди ся във влажните къщя, от което носи имято си. Д. Мутев, ЕИ, 79.
2. Само мн. Зоол. Подразред висши ракообразни животни със сегментирано тяло (дълго от няколко мм. до 5 см.), които живеят по
