влажни места. Isopoda.
МОКРИЧКО. Разг. Нареч. от мокричък. Трябваше да постелеш одеялото на по-слън-чево място, защото тук е мокричко.
МОКРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. У мал. от мокър. Тази блуза не е съвсем изсъхнала, мокричка е.
МОКРО нареч. 1. Рядко. С влага, с мокрота. Плочите по кея мокро лъщяха. В. Ге-новска, СГ, 257.
2. Като сказ, опред. а) Означава, че някъде има влага. Стана толкоз хладно и мокро, че прибраха воловете в дама. Й. Йовков, АМГ, 155. Днес е мрачно небето, нощес е валяло дъжд, мокро е навън. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. Конниците спряха при Тоша, при него беше и Костадин ловеца, излязъл докато беше мокро още да удари някой заяк. Й. Йовков, ЧКГ, 126. б) Рядко. При лич. местоим. в дат. пад. Означава, че от някого се усеща влага, мокрота. Не мога да седна направо върху тревата, защото там ми е мокро.
МОКРОТА, мн. (остар.) -и, ж. 1. Влага, влажност; мокрина. Нагазили бяха в мокрота зидовете и портите, влажно блестяха камъните по калдъръма на улиците, сърдито шумеше реката през града. В. Геновска, СГ, 163. Мокрота и студ ме проникваха до кости, умора и слабост ме вцепеняваха. П. К. Яворов, ХК, 88. От този сън я будеше обилна мокрота по бузите, по гушата. Ил. Волен, НС, 35. Тифосът и гладът и есенните мокроти отнасяха всеки ден със стотини жертви. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 66. В такава местност, дето дърветата са съединиле своите клонове и дето защищават почвата от слънчевите лъчи, почти сякога са бивале проливни дъждове, големи студове и извънредна мокрота. Знан., 1875, бр. 7,105.
2. Остар. Книж. Течна съставка в човешкия организъм (кръв, лимфа и др.) или в отделен негов орган; влага. Кръвта е мокрота, която ся разноси от сърцето по жилите из всички части на тялото. НКАФ (превод), 51. Кожата подпухне, та ся повдигнат ситни мехурчета, които помалко омякнат и ся напълнят с водява бистра мокрота, която ся нарича лимфа. Лет., 1874, 82. Най-харно и най-здраво питие за доителка е водата. Водата не пали и не мъти кръвта, а при това и помага, за да ся протурят и отличат мокротите. Й. Груев, КН 7 (превод), 58.
МОКРОТЙЯ ж. Разг. Мокрота. Мъглите слязоха в селцето; подир тях дойдоха дъждовете,u хората се лутат в есенната мокротия. И. Радичков, ЧП, 131 .На нашата Зорница,.., ние установяваме, че климатът е абсолютно подобен на земния. И там вали от сутрин до вечер, и пролетта е дошла, но от мокротия няма къде да стъпиш и си принуден да стоиш в между-звездното пространство.
Н. Стефанова, ОС, 69.
МОКРЯ, -ИШ, мин. св. мокрйх, несв., прех. Правя нещо или някого да стане мокро, мокър; квася2, намокрям, измокрям. Кофите се блъскаха в гривната [на кладенеца], водата се плискаше и мокреше престилките и полите им [на момите]. К. Пет-канов, СВ, 66. Браздулици пот шарят изгорялото лице на стареца и мокрят опънатата му от напрягане шия. Елин Пелин, Съч. II, 34. Тя се наведе над возглавието на драгите си синове, които лежаха редом. Решеше им с гребен младите къдрици и мокреше ги със сълзи. Н. Бончев, ТБ (превод),
10. Пералнята,.., бе ниска и тъмна. Парата се изстудяваше в тавана и оттам непрекъснато капеха едри тежки капки, които мокреха работниците от главата до петите. М. Гръбчева, ВИН, 112. Кроткио дъж по-добре мокри. Послов., СбНУ IX, 200. мокря се страд., възвр. и взаим. И в такива мигове се тръшвах на леглото и неудържимо плачех. Възглавницата се мокреше от сълзите ми. Сп. Кралевски, ВО, 33. Тополчани бяха пияни от радост. Не знаеха как да се държат. Като деца излизаха на дъжда, мокреха се и не се страхуваха от хладния ветрец, който даваше сили на капките. К. Пет-канов, СВ, 225. „Тодорке, млада робинъо, / хвърли си, мари, детето, / детето, пеленачето, / че щеш пред конче да вървиш, / на конче роса да пиеш, / коня ми да са не мокри“ Нар. пес., СбНУ XXVIII, 305.
МОКРИ МИ, несв., непрех. Усещам влага, мокрота, обикн. при допир с нещо; мокрее ми. Яйцето в джеба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още. М. Георгиев, Избр. разк., 117. Овчаря, ако вали дъжд, мокри му; ако не вали дъжд, пече му. П. Р. Славейков, БП II, 5.
МОКЪР, -кра, -кро, мн. -кри, прил.
1. Който е пропит, просмукан с влага или облян с течност; намокрен, измокрен, на-квасен. Противоп. сух. Той мушна коня и препусна надолу., по мократа още от не-давния дъжд трева. Ив. Вазов, Съч. XXIV,
11. Мартенското утро е топло и ясно. Снегът се е стопил, пръстта в нивите просветва мокра и черна. Н. Фурнаджиев, МП, 54. В големия вир,.., се къпеше Бойка гола,.. Косата й се пръскаше върху гърдите мокра, мека и лъщеше като ковано злато. Елин Пелин, Съч. I, 100. // За човек — който е с просмукани, пропити от влага дрехи, коси. Той беше мокър, измръзнал и още от вратата го огря и го полъхна с приятната си топлина големият огън на огнището. Й. Йовков, ЖС, 102. // За животно — който е с пропита с влага козина, пера и под. Мокро куче. Мокра кокошка. Мокро врабче. И За очи, лице и под. — който е силно овлажнен от сълзи, облян в сълзи. Най-малките хленчеха с мокри лица и едното обви ръце около майка си и с глас заплака. Ив. Вазов, Съч. XIII, 25-26. На връщане от черквата мама го посрещнала с мокри очи. — Неверниче го поех, християнче ти го давам, — продумал кръстник Йоаким и щом протегнал ръце да
