мой 626 МОКАНКА
дупка на кожения си колан. А. Каралийчев, СР, 15. — Ти, бате, деца нямаш.. — И ти нямаш деца.. — Моята се още не знае, аз вчера се ожених. Елин Пелин, Съч. III, 147.
— Тя е дълга мойта, ама аз накъсо ще разправя. И. Йовков, ЧКГ, 172. „Тя — моята свърши... / Ще висна обесен.“ Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. моето и (съкр.) мойто ср. а) Детето (синът или дъщерята) на лицето, което говори. Нека мойто да ме пъди, че не чуждо да ме съди. П. Р. Славейков, БП II, 305. б) Всичко, което принадлежи на лицето, което говори. — Ти ще ми помагаш ли, ще ме храниш ли?.. — Лесна работа е това. Кога от моето, кога от твоето — ще те храня. X. Русев, ПС, 171. — Приятелите, с които делях моето, не искаха да делят тя-хното с мене. Елин Пелин, Съч. 1У,м157. — Моето е мое, чуждото — чуждо. Й. Йовков, ПГ, 67. в) Всичко, което е свързано с лицето, което говори, с неговата участ, съдба. — Благодаря, не ме утешавайте, свършено е моето.. Остава ми едно: да умра от глад или да се убия. Ив. Вазов, Съч. IX, 147.
— Кажи, Нина, кажи: какъв смисъл има животът тук, далеч от барикадата, далеч от него! Що за живот е това, моето! Да се живей, за да се животинствува — живот ли е то! Пфу! Ив. Кирилов, Ж, 37. г) Това, което мисля, казвам, изразявам като собствено мнение, убеждение. — Помниш ли,.., какво ти казах? Една щерка имам, ще я дам на човек от коляно. Излезна ли моето? К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 386. —Аз си държа на моето. Да им подарим вършините, иначе никой нема да излезе на чегари. Ст. Даскалов, ЕС, 188. — Е, колко пъти съм ти казвал аз! — започна той, като притегли стола си към Матеев. — Стана ли пак на мойто? Тая жена носи покварата в жилите си и в кръвта си! Д. Калфов, Избр. разк., 352. моите мн. Семейството, сънародниците, близките приятели, съмишлениците на лицето, което говори. Сервитьорката: — Ония, моите, верно искат да вървят у Етиопия. Адам: — Кире-то и снаата? Н. Русев, П, 129. Как мога да остана тук, докато / тази нощ в гората моите ще гинат. / И той е там... и той, Ферино... Не — /аз трябва да ги известя да бягат\ Г. Райчев, ЕЦ, 87.
О Боже мой! Разг. Възклицание при недоумение, учудване, изненада и под. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие? Др. Асенов, СВ, 42-43. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю.. — Веднага! Незабавно.. Ах, боже мой, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Моя милост. За маниерно означаване на собствената личност — аз. Молеха ме да им отделя няколко минути и ако моя милост няма нищо против, да им даде по един автограф. Й. Радичков, СР, 176. И за да не седя съвсем айлък, реших да си водя някакви записки,.. Сега виждам колко бедничък е моя милост откъм мисли и преживявания. И. Петров, ОЗап., 65-66. Моя работа <си е>. Разг. Обикн. за отговор — нещо засяга само мен, не искам друг да се намесва. — Аз няма да дойда — каза той навъсено. — Че защо? — Защо? Моя работа — неохотноотвърна Събо. Сг. Загорчинов, ДП, 42. —Вашата незаконна заповед аз няма да изпълня! — А какво ще правиш?.. — То си е моя работа! П. Вежинов, НС, 215. — Я си прибери косата! Какво си я разперила като паунова опашка?.. — Моя работа е как да се нося. Аз мешам ли ти се? Б. Болгар, Б, 43. На мое място. Разг. В положението, в което съм аз. — С други думи — страхуваш се за службицата си. — Страхувам се, защо да не се страхувам?.. — Не разбирам защо ще те гонят от службата! — разпери ръце лекарят. — Ако си на мое място, ще разбереш — отвърна натъртено кметът. Г. Караславов, СИ, 64. —Друга на мое място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. XXI, 20. Не е моя работа. Разг. Обикн. като отговор — не ме засяга нещо, не искам да се намесвам в нещо. — Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши!.. — То не е моя работа! Елин Пелин, Съч. 1,214. Кой е крив, кой е прав
— това не е моя работа; аз излагам само моите пътни впечатления. Ал. Константинов, Съч. I, 221. Ни мой, ни твой. Диал. За дреха — лошо ушита. По моему. Разг. 1. Като вмет. израз. Според мен, както аз мисля, разбирам нещо; по мое мнение. — По моему сега коли-бари и еснафи трябва да имат само туй пред очи: да смъкнат хомотя на чорбаджиите. П. Тодоров, Оьбр. пр II, 346. По моему, това [откриването на слънчевото затъмнение] е най-славната победа, която человеческият ум е някога одържал. Д. Витанов, НС (превод), 36. 2. Като нареч. Както искам, според собственото ми разбиране, желание, убеждение. Измених нещо от вашето правописание и го направих по моему. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31. Слуша като с моите. Разг. Ирон. Не слуша, не иска да чуе нищо.
МОКАНИН, мн. мокани, м. Диал. 1. Румънски, влашки пастир. Но наместо румънските чокои и техните наемници — мока-ните и жестоките администратори — бяха се вече наместили българските бирници. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.
2. Прен. Селяндур, простак, грубянин. Неочаквано пред нея, с пушка в ръка, застана човек и препречи пътя й. Този човек беше омразният й писар. Работничката веднага го позна и ахна: — Назад, моканино! Ив. Хаджиев, ОК, 220.
— От рум. тпосап.
МОКАНКА ж. Диал. 1. Жена моканин (в 1 знач.).
2. Прен. Селяндурка, простачка, грубянка. Ту-траканки малко нещо моканки, /но добри са и работни стопанки. П. Р. Славейков, СЛ, 74.
