мой 625 мой
или е родено лицето, което говори, който е свързан с мене; Байлово се казва моето малко и хубаво село. Елин Пелин, ПБ, 5. Благодаря ви, приятели, за доверието, което имахте към мене и за любовта, която показахте към моето поробено отечество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 410. — Отдека си ти? — попитал дядо Коста тоя нови мъченик. — Из Белоградчик — отговорило момчето и закашляло са. — Е-е-е, та ти си из моя велеят [вилает] и из моя градец? — извикал дядо Коста. Л. Каравелов, Съч. IV, 5. А тъй опивах се до вчера жадно /от мисълта за моя роден край. К. Христов, ПВ, 49.
5. Който се отнася до, свързан е с или е присъщ на лицето, което говори, който е свързан с мене. Река ли да извикам в паметта си спомените за моето детство, пред духовния ми поглед на първо място се откроява очертанието на нашия дом. Т. Влайков, пР1, 19. — Аз бих Ви оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия глас мнението Ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Пък и характера на моята работа не ми позволява да се впущам в подробности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. — Баща ти иска да ма направи подобен на себе си: той иска да убие моята честност и моята совест, иска да ма унизи пред света и пред тебе. Л. Каравелов, Съч. IV, 146. Може би искате /да я сразите /моята вяра / във дните честити, / моята вяра, / че утре ще бъде / живота по-хубав, / живота по-мъдър? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. — Не ми задавай ядове, / ядове, тежки дертове, / малко ли са си моите, / деке да туря твоите? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 215. Скъп мие и неговият, но и моят живот. А Моето здраве изисква сериозни грижи. А Моята любов е всеотдайна и искрена. А Моите успехи се дължат на моя труд и упоритост. И Който изхожда от лицето, което говори. — Аз предварително ви казах, че не разбирам от картини, но щом сте дошъл така или иначе да питате за моето мнение — трябва да призная: аз не виждам на вашата картина никакви младежи. никакви бригадири. Това там изобщо не са хора. О. Василев, Л, 62. Поднасям ви от дълбините на душата си и аз моите най-горещи благопожелания за Новата година. Ив. Вазов, ПЕМ, 12. От този връх над Шезиер, от-дето се види лазурното Женевско езеро, изпращам ти моя сърдечен поздрав. Ив. Вазов, ПЕМ, 88. Моят съвет е час по-скоро да заминеш оттук. А Извини ме, че забавих моя отговор на писмото ти. А Приеми моята искрена благодарност за помощта ти и за добрите думи. • В учтива формула. — Другарю академик, преди всичко моите съболезнования... П. Вежинов, НБК, 32. — Отчаян съм, че му до-дявам, но противник като него няма в целия квар^пал. Моите почитания. К. Кюлюмов, ПШ, 27.
6. Който е създаден от лицето, което говори, от мене. Ще отбележа най-накрай, че между песните и стихотворенията в тая Антология има няколко, които съм печатал вече по-преди, но които по непредвид-ливост,.., съм пропуснал навремето да отбележа, че не са мои, а преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 7. — Позволете ми няколко минути... да Ви прочета един мой трудец. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. Може моите брошури и да не са харесват някому, но с тях аз ще да дам материал на други, по-достойни от мене хора. Хр. Ботев, Съч. 1929,406. И аз на своя ред ще си замина, /трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, /но мойте песни cè ще се четат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168.
7. В обръщение (към роднини, близки и др.)
— при изразяване на хубаво отношение, привързаност, обич. — Да си жив, сине, да си живо, моето момче — казваше старецът и го милваше по главата. Елин Пелин, Съч. III, 84-85. — Ала не, не това искам най-пър-во от вас, юнаци мои — изви гласа си Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Братя мои, бедни мои братя — / пленници на орис вечна, зла — / ледно тегне и души мъглата — / на живота сивата мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 58. Разсърди се млади Крали Марко, / па си пита коня отпод себе: / " Ой те тебе, мой добър конъю, / дал не виде Вида дек се скрила?" Нар. пес., СбНУ XIIX, 14. Но чудно нещо е, читателю мой, човек, който е научен да владее и секи, който са е родил в робство, първият гледа на втория като на същество недеятелно и безчувствено. НБ, 1876, бр. 30, 116. • В съчет. с ч о в е к. При фамилиарно обръщение, обикн. към човек, чието име лицето, което говори, не знае или не помни. — Мой човек, наточи вино, сложи на скарата наденици. Тия хора са гладни като вълци. А. Каралийчев, СР, 43. — Виж какво, мой човек!.. На друг няма да я [стаята] дам, само защото си ми симпатичен. К. Калчев, ДНГ, 66.
8. Разг. Като същ. моят, моя м. Съпругът (по-рядко синът) на лицето, което говори.
— Когато отидох да целуна света Богородица, той [отец Никифор] ма бутна с лакът.. Очите му светеха като две звезди на небето.. Сърцето ми изгориха mue очи. Истина казват умните хора, че женското сърце е мегко и роховито.. А моят само за пари мисли — съвсем са е обазергянил! Л. Каравелов, Съч. VIII, 17. моята и (съкр.) мойта ж. а) Съпругата (по-рядко дъщерята) на лицето, което говори. — Тя София за нас ли е? Какви софиянци ще станем ние... Кой е той този, дето ще ни даде жителство, и защо ще ни го дава.. Ама не чува тя моята
— жената де. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. б) Като компонент на фразеологизми — всичко, което е свързано с лицето, което говори, с неговата участ, съдба. — Ами ти, бай Петре, какво ще правиш, като ти ги [парите] вземем? — Моята е лесна. Ще пробия още една
