мой 624 МОЙ
(остар. и диал.) моегб (само за лица от м. p.), дат. моему и крат. форма (за трите рода и мн.) ми, членув. моят, моята, моето, моите и (разг.) моя, мбйта, мойто, мбйте, притеж. местоим. (I л. ед.). 1. Който принадлежи по природа или е собственост на лицето, което говори за себе си, който принадлежи на мене. Когато са поопомних малко, то Марийка обви ръцете си около шията ми, притисна главата ми на гърдите си и искаше да ми каже нещо, но заплака и аз почувствувах, че нейните сълзи се леят на моето лице. Л. Каравелов, Съч. IV, 142. —Дойде То-сун бей, направи плен и пожар Клисура — мойта къща, имот, стоки, всичко — пепел. Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Той още чувствува живот, щом може да усеща болки. Докато моят крак е като вдървен. Л. Стоянов, X, 37. — Сто-ой!.. Тая нива няма да ореш!
— Да ми даде заповед председателят! — отвърна омаслен Маринчо машинистът,..
— Никакъв председател, тая нива е моя...
— Тая нива е обща... махай се! Ст. Даскалов, БМ, 262. — Аз купих от тойзи си побратим една нива, у която, като орах, намерих една делва жълтици; аз ги не приемам, защото купих само нивата, а тези пари не са мои, но негови. У, 1871, бр. 19, 301. // Като сказ. опред. За хазартна игра, състезание и под. — който е спечелен от мен, в който побеждавам аз. Попчето и Дерибеев играят на книги.. — Господине, защо престаяш? Играта е моя. Плати тука един франк. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 9-11. — Това [Черната акула] е прякор на негъра от Бронкс. Боксьор, който ме победи по точки. Но вторият мач ще бъде мой. Ал. Бабек, МЕ, 21.
2. Който е в някакви отношения (роднински, приятелски, служебни и др.) с лицето, което говори, с мене. — Виждаш ли двата бряста, двете дървета? Тях баща ми ги е садил с ръкатаи сиЛ когато аз и моят брат сме се родили. И. Йовков, В АХ, 139. — Моя невеста ще бъдеш ти и майка на децата ми. Ст. Загорчинов, ДП, 178. — Оценки на едно ваше произведение,.. — От кого? — От моите ученици. Ив. Вазов, Съч. IX, 194. Тежко щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, / и като срещнеш погледът / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното, майко, и твойто! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6-7. Мойта стара майка — / първа ми душман-ка: / на вода да ида / либе да си видя — /и тя след мене доде / вода да налее. Нар. пес., Христом. ВВ II, 215. Един от моите в това село доброжелатели, бащин ми приятел, покани ма, та ма нахрани. Г, 1863, бр. 8, 63. А я съм дошел/ снаа да си тражим, /.., / за моего сина. Нар. пес., СбВСтТ, 190. Моите родители са добри хора. А На сватбата се срещнахме с моите и неговите родители. А Моите приятели заминаха на море. Моят мъж. Моята дъщеря. Моят съсед. Моята жена. Моите колеги. Моят началник. II
В съчет. счовек, хора. Който се ползува с доверието, благоразположението на лицето, което говори, на който аз разчитам и вярвам. — Кой е той? Какъв е? — Манастирски човек... гостенин... — За какво е дошъл той? — попита усъмнен в нещо дядо Ганчо и се извърна към гостенина, който следваше колата като сянка. — Водя го... мой човек е — отвърна сухо Тинко. Г. Караславов, СИ, 11. — Къде го [партизанина] уловиха? —.. — В корията.. Види се, чакал да се мръкне, та като вълк да долази до селото. Но косачите го спипали — мои хора са! — гордо натърти Анадолеца. Ц. Лачева, СА, 22. — Напиши заявление. Лич-но ще го занеса. Най-важният е мой човек. ВН, 1960, бр. 2627, 4. // Със собств. име. Който ми е съпруг (съпруга) или дете. "Моят Алекси като султан ходи " — беше казала за него женр му, а тия думи ги знаеше цяло село. Й. Йовков, ЧКГ, 42. — Аз като се върна вкъщи от къра и хляба омеся, и чорба направя — от всичко разбирам.. Това е, че моята Тодора малко мързелива пада, затова съм си и сиромах. П. Вежинов, ВР, 197. — И мой Яначко беше добър, сиромахът, ама лека му пръст. Имала съм късмет, че се помина. Елин Пелин, Съч. II, 22. В това също време кир Георги размишлял така: „Това момче няма да ми са изплъзне из ръцете. Аз отдавна вече търся за своето момиче добър ергенин — и намерих го. Мъжът на моя Марийка трябва да е богат, а Смилчо има около пет хиляди лири“. Л. Каравелов, Съч. IV, 148. // Като сказ. опред. За жена, мъж — който ми принадлежи интимно, сексуално. — Тая нощ Тамара е моя, или света ще раздрусам. Ив. Вазов, Съч. XX, 69. — Аз не согласувам никоги да я [жената] зема, защото съм грозен и знам как тя не ще бъде сичката моя. ВУХБ (превод), 61. Милица жена разумна, /нали си дума Косану: /—Либе Косане, Косане, /сега съм твоя и ти мой. Нар. пес., СбВСтТ, 949. Пърсна мома да бегат, яз йе рекоф, надре-коф, /яз йе рекоф, надрекоф: „Немой, моме, не бегай, / немой, моме, не бегай, ти си мое, пък мое“. Нар. пес., СбНУ XXIX, 110.
3. Към който принадлежи, като част от някаква общност, колектив, лицето, което говори. „Кажи ми, сестро, де е Караджата? / Де е и мойта вярна дружина?“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Ревността обаче мя не оставя да мирувам, без да ся явя отчасти полезен роду моему. П. Р. Славейков, СбНУ XX,
7. — Недейте прави никакво досаждение, нито притеснение народу моему; защото нему и тъй ще му бъде тежко, дето им водя синовете на война. П. Тодоров, МГ (превод), 5. Моята компания умее да се весели, но и да работи добре. А Моят клас беше най-силният по успех в училището. А Аз и моето семейство очаквахме с нетърпение новото жилище.
4. Който е свързан с мястото, където живее
