кого, без той да усети, да одобрява всичко, което върша и да преценява нещата от мое гледище. Хитра е тя, Минка, снахо; завъртяла му е мозъка, току да склонява Генко, — с добро да склонява. Ц. Церковски, ТЗ, 75. 3. Внушавам на някого прекалена увереност в личните му възможности; главозамайвам. Изпарява ми се / изпари ми се (из-фирясва ми / изфиряса ми) от мозъка нещо. Разг. Забравям съвсем нещо, не мога да си го спомня. Изтичане на мозъци. Нов. Емигриране от дадена страна на високообразовани и способни специалисти в друга страна, където им се осигуряват по-добри условия за изява и по-високо заплащане. Кукувица (сврака, чавка) ми е изпила мозъка. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). Мисля със собствения си мозък. Разг. Самостоятелен съм в разсъжденията си, имам свое мнение, становище, не се влияя от чуждото мнение. Мътя мозъка на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Направям / направя на мозък някого. Обикн. в св. вид. Диал. Набивам жестоко някого, пребивам, смазвам от бой. Нямам мозък в главата си. Разг.\ Нямам мозък в кратуната (тиквата) си. Простонар. Глупав съм. Мозък няма в твойта тиква! Ив. Вазов, Съч. VI, 54. Плюя в мозъка на някого. Жарг. Поставям някого в лошо, притеснено положение. Раздвижвам / раздвижа (размърдвам / размърдам) мозъка си. Разг. Започвам да разсъждавам, замислям се върху нещо. Размътва ми се / размъти ми се мозъка. Разг. Изпадам в състояние да не мога да разсъждавам трезво. Размътвам / размътя мозъка на някого. Разг. 1. За ал-кохолно питие — правя някой да не може да азсъждава трезво, да няма ясно съзнание. . Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Няма да ви позволя да припарите до учениците,.., защото вие размътвате мозъците им, обърквате ги, научавате ги да се съмняват във всичко и да стават разсадници на неве-рие и малодушие. Г. Караславов, Избр. съч. II, 182. Сече ми мозъка. Разг. Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам. Ако бяха ни запитали за хляба — вкусен ли е или не е? — или за въздуха — на какво мирише той? — това бихме казали; за това мозъкът ни сече. А тук се говори за наука, и за книги, и за музика. ВН, 1964, бр. 3849, 4. С мозък в главата. Разг. Разумен, умен.
мой
623
мозъков
МОЗЪКОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от мозък; мозъчен. Мозъковият череп образува костна кутия, в която е поместен главният мозък. Анат. IX кл, 23.
МОЗЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мозък (в 1 и 2 знач.). Но пъргавото й мозъче работи трескаво, съобразява и ето че след малко чувам как съседната стая се изпълва с нейния смях — .. — Как да нямаме Космос
— с лукава подигравателност казва тя. Др. Асенов, СВ, 31-32. Вместо да пишат цифри — децата трябвало да мислят, да разгатват, да се учат за справяне с утрешните тежки гатанки на живота си. Числата имали смисъл само, ако детското мозъче би могло да долови действителното съотношение между силите и вещите. О. Василев, ЖБ, 355.
МОЗЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до мозък (в 1 знач.). Но и в Берлин Брем имал постоянни разправии около своята работа, изтощил се и получил тежко и опасно за живота му мозъчно възпаление. ПН, 1934, кн. 4, 51. Мозъчният череп има приблизително яйцевидна форма и образува мозъчната кухина, която може да се схваща като внезапно разширение на гръбначния канал. А. Гюровски, A4, 88. Големите полукълба на предния мозък почти закриват другите части на мозъка. Цялата им повърхност е покрита със сиво мозъчно вещество — мозъчна кора, на която различаваме доста дълбоки гънки. С това си обясняваме и сложното поведение, което наблюдаваме у котката — проява на сложни рефлекси и инстинкти. Зоол. VII кл, 122. Мозъчен процес. Мозъчен център. Мозъчен кръвоизлив. Мозъчно сътресение. Мозъчни гънки. Мозъчни клетки. Мозъчна тъкан. Мозъчен тумор. Мозъчна операция.
МОЗЪЧЕЦ, мн. няма, ср. Рядко. Умал. от мозък. Бъчваров се разсмя отново.
— Ха-ха-ха... Аз да се запаля?!... Все ми се струва, че в главата ми е останал още мъничко мозъчец... Д. Калфов, ИТШ, 51.
МОИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, притеж. местоим. Разг. 1. Умал. от мой. „Много си, булне, убава, / каква та й роса побила, бяло ти лице умила, / защо ми не си моичка, / ами си, булне, батюва?“ Нар. пес., СбВСг., 415. А и моичките родители си ги бива — сега намериха да отидат на курорт. А Детето, моичко-то, взе че легна болно. А То и той, моичкият син, де, ако беше чел повече, щеше да спечели конкурса, ама го мързи. А Той и моичкият брат се опита да вземе по-голямата част от наследството, ама не му провървя.
2. Като същ. моичкият, моичката, моичко-то, мн. моичките. Само членувано. Човек от семейството (съпруг, съпруга или дете) на лицето, което говори. — Ама той, моят, не си поплюва.. Той, моичкият, фамилията им ще разкатае, ще ги изтрепе, ти не го знаеш какъв е, като се амбицира! Г. Узунов, HP,
10. Нали си е мекушав и непрактичен, повлече се моичкият по акъла на девера Димитър. Тарас, СГ, 143. Оплакваш се от жена си, ама ако чуеш отнякъде какви скандали прави моичката, ще млъкнеш. А Нямаме пари за море, а моичкото горкото и то иска като другите деца да отиде някъде.
МОИ, моя, мое, мн. мои, род. и вин.
