2. Разг. За подчертаване на нещо, с отсянка на недоволство или закана. Тоя смях смути Ти-мур-Елана. / Насър-Еддина викна той завчас: / „На таз издявка що ли те подстори? / Ти знаеш, май не се шегувам аз“. П. П. Славейков, ЕП, 1907, 61-62. Големанов: — Кога ще вляза в кабинета? Г о р и л к о в: — Не бой се} додохме ли веднъж на власт, има време и да влезеш, и да излезеш.. Големанов: — Такива думи май не ми се слуишт. Ст. Л. Костов, Г, 24-25.
3. Като нареч. Разг. Почти, кажи речи, комай. Една петдесетгодишна май жена,.., шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IX, 43. Разбира се, да се търси у Змая,.., такъв език е май смешно. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 124. Ние неусетно бяхме очушкале по двой съдове и купа в кюшето се беше май смъкнал, а край нас беше се изправил друг куп от шушулки. Т. Влайков, Съч. II, 38.,
О Май с <из> човек (жена, дете, момче, мома, чиляк и др.). Диал. Възклицание за изразяване на: а) Изненада, учудване, с отсянка на задоволство, възхищение. — Той [отец Никодим] ми каза, че Богатин и дура-лийската учителка се венчали и заминали за станцията. С каруца били от Дуралий. — Бре-е!- извика бай Модро. — Гледай го, май с момче, рече и направи го! Ив. Кара-новски, Разк. I, 172.- Работи му ченето на тоз главанец, ей! — каза някой. о— Говори, май с чиляк, като разпран. Й. Йовков, ЧКГ, 260. б) Съжаление, недоволство, възмущение. Умря май с мома, за 24 часа умря, хем годеница умря. П. Р. Славейков, Йзбр. пр, II, 45. Отиде за брата си, заедно с брата си, защото брат му каза, че ще запали дюкяна, ако го оставят., май из юнак! Ив. Вазов,Съч. VI, 74. По целия път не продума една дума, май с човек. Мълчи като сянка. И. Петров, НЛ, 26.
> Май че сложна частица. За изразяване на предположение, несигурност; като че ли. Иван спря колата, поогледд. се и каза: — Ний май че сме сбъркали пътя! Й. Йовков, ПГ, 17. — Това май че са гъски — каза старецът. Той сложи ръка пред очите си и се вгледа към двете петна. Ем. Станев, ЯГ, 61.
МАЙКА, дат. (диал.) майки, майци (си) и майце (си), зват. майко и (диал.) майке, ж.
1. Жена по отношение на децата, които е родила. — Виждам ясно погледа на майка си, тоя незабравим поглед, в който имаше не укор и не зарлцшване, а някаква кротка и тиха скръб. Й. Йовков, Разк. II, 63. Намери си Младенчо добър късмет.. Доведе майци си отмяна и помощница. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / хайдутин, майко бунтовник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Баба Тихо вица, тази доблестна и примерна майка, заръчвала на жените да не плачат. НБ, 1876, бр. 27, 108. Аз вярвам, майко: те се изживяха — / ония дни на скърби и нера-дост. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. Бащата тегли от синовете, а майката — от дъщерите. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 37. По майката ще познаеш и дъщерята. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 64. Рождена майка. II Разг. Обръщение на такава жена към детето или децата й; мама, маминото. Тонка издрънча с веригата, пусна я на земята и изхлипа: — Дръж се, майка.. После се откъсна от Ангела. Ст. Дичев, ЗС II,
101. Дремка ми са дреме, / сън ма не намира /за нащо комшийче! /../— Одила съм, синко, майка, / та съм го искала, / ала го не дават. Нар. пес., СбНУ XLIII,539. • Обр. Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата й гръд. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 104. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята, /.. / Тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч.
1. 110. //В съчет. със същ. и гуменка, царица, кралица и под. — за изразяване на почит, уважение, преклонение. Майката игуменка ми каза, че сте искали да ме вземете — започна тя първа с тих, почти неузнаваем глас. В. Геновска, СГ, 216.
2. Жена, която има дете, деца. — Аз съм майка, хаджи, и искам да зная какви дни очакват децата ми. Л. Каравелов, Съч. II, 62. И сама Ния се страхуваше, че може би някакъв неин недъг й пречеше да стане майка. Д. Талев, ПК, 89. Жената са ражда на света да бъде съпруга, майка и възпита-телница. А може ли да бъде нещо по-свя-то,.., по-сладко и нужно от тез трите неща. С. Николица, ДП (побълг.), 3. // Жена, която очаква дете; бременна. Райка П...ва след няколко месеци, като се почувствувала майка,.., нямала кураж да посрещне неволния си позор и се обесила на една ела в полите на Карлъка! Ив. Вазов, Съч. XVI,
102. Сам можеше и той да види ясно, / невястата му, че ще стане майка / наскоро. П. П. Славейков, ЕП 1907, 160. // Прен. В съчет. със същ. в ж. р. като Родина, България и др. — за изразяване на обич, признателност, преклонение пред нещо. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? /.. / Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, / затуй, че ти си черна робиня. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях, / и те за теб достойни, майко, бяха. Ив. Вазов, Съч. II, 169. Стефан Караджа, като верен син на майка България, задаваше добри надежди за в бъдеще на народа ни. НБ, бр. 53, 206.
3. Свекърва или тъща по отношение съответно на снаха или зет. Вейте домашни лю-дие, .., назовават невестата с названието: „сана“, т.е. снаха, а тя свекра си и свекърва си:..,свекъря — татко, свекървата — майка. СбНУКШч. III, 83. Ой, хайде, хайде, стара ле майко, / свекърво, — / що радост има, стара ле майко, / депърво! П. П. Славейков,
