меноспг на майте. НТМ, 1962, кн. 4, б.с.
—От индиан.
МАИЛКА ж. Остар. и диал. Маене, залисия, губене на време. Бабини баилки — дядови маилки. Послов. Д. Манчев, БЕ II, 119.
МАИНЯМ, -яш, несв., прех. Диал. Махам, изоставям. Йован Йовану маиня,/ макя Йовану говори: /—„Синко Йоване, Йоване, /защо гю, синко, маиняш, / дали е малко допела [невестата]“. Нар. пес., СбВСтТ, 433. Я девере я говорят: / „Не е на Марко сестрица, /..— / на е на Марко женица, / nà си я с нея маиня, / та тебе да си доведе!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 208.
МАИНЯМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал.
1. Махам се, отивам си. — Еванке, взимай сега децата и да бягаме, чедо, в село. Жените може да се радрънкат по колибите и общинарите ще научат, че сте тук. Хайде да се маиняме оттук! П. Здравков, НД, 237.
2. Отказвам се, преставам. Па се бият [два млади близнаци], па се не познават, /та се били тъкмо девет дена, / деня ношкя ич се не маинят. Нар. пес., СбНУ XXIX, 32. Скара се Стана с свекръва, / та са се три дни карали — / нито са Стана маиня, / нито Станина свекръва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 215.
МАИС1 м. Остар. Книж. Царевица. Те [маймуните] не са от рода на плътоядните зверове, защото ся хранят с листове, с плодове, с просо, с маис, с птичешки яйца, а най-много обичат ябълките и гроздето. Пч, 1871, кн. 1,9. Царството на растението также е твърде богато: тука [в Мексико] много се ражда: ориз, маис, захарен тръстик, жълад,.., банани. Ив. Богоров, ВГД (превод), 300.
— От амер. през иси. mai/e.
МАИС2 м. Остар. и диал. Месец май. Едни думат — по Благовец ще си закър&авим ножовете, други — по Гергьовден, а вуйчо Божил го туря на връх маис. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182.
— Гр. рац.
МАИС3 л". Оспгар. и диал. Тор; гюбре. После откак са завърже [кората], замазува са върхат на дръвчето с мехлем, който са прави от една част желта пръст и 2 части кравешки маис. 3. Княжески, ПР1И, (превод), 39.
МАИСВАМ СЕ, -аш се, "есе.; майсам се, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. В миналото — излизам сред природата, за да отпразнувам първи май — празника на цветята. Рано сутринта, на Еремия, още в тъмни зори, почти целият град бе излезнал по градините, по близката гола рътлина и из полето на „теферич“ да са маисва. Н. Поп-филипов, РЛ, 112.
— Друга форма: майосн ам се.
МАИЦА, мн. няма, ж. Разг. У мал. от мая; малко мая. Сега отнякъде да се зададе голямо овче стадо, ще тръгна след него. Хубава стока е живата мъка — с нея най-сладък пазар става. Дойчин от такава работа си има Златката маица. К. Петканов, ЗлЗ, 155.
МАИ нечленувано и (диал.) маят, мая, мн. няма, м. Петият месец на календарната година. Изваляла априлските дъждове и месец май нахлу с много слънце, ведрина и цветен аромат. М. Грубешлиева, ПП, 261. Познавах лично много от тия песнопойки приятели и през май почти всеки ден им отивах на гости. Елин Пелин, Съч. II, 128. Рашид бей дохождаше на чифлика си по май всяка година да се наяде с пряспа риба. Ц. Гинчев, ГК, 31. Чух гласа ти, славей сладкогласний /между листи в ки-чести гори, /ти посрещаш месца май прекрас-ний / преди слънце, през злати зори. П. Р. Славейков, СК, 139. Зимата са е веки минала доде пролет, доде месец мая. Нар. пес., СбНУ XXIX, 129. Изминаха първите две седмици от май. А Отложих заминаването си за май. • Обр. Душата ми над тебе бисер ще поръси, / че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май. П. К. Яворов, Съч. 1,128.
О Първи май. 1. Празник на межднународ-ната работническа солидарност и на труда. Беше Първи май. В просторното, светло и чисто помещение,.., още от предния ден, бяха окачени първомайски лозунги. Ем. Станев, ЯГ, 113. 2. Народен празник на плодородието. Димитър Старков,.., с гойна фигура и благодушен поглед, празнуваше заедно със семейството си завчера първи май. Ив. Вазов, HP, 4.
—От лат. Maius, 'месецът на богинята Мая'.
МАЙ частица. 1. Разг. За изразяване на предположение, несигурност, съмнение; като че ли. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата. Ив. Вазов, , Съч. VIII, 161. Не се раждаха всекиму близнаци, и то момчета. Ала триста лева за черпня — май множко бяха за сиромашията на бай Пондя. Г. Ка-аславов, Избр. съч. II, 208. — Хайде, госпо-ин ревизор, да вървиме, докато е ладови-на, че конете на връщане май из стръмно-то ще видят коджа зор. П. Михайлов, ПЗ,
152. В началото Василев се държеше сантиментално — май лигаво е по-точната дума. И. Попов, ЧП, 33. Прости ма, боже, прости ма, /../ На мама да си помъмра, / че ма май мама мразила, / .. / Затуй ма далеч ожени. Нар. пес., СбВСт, 386. • Удвоено м а й-м а й. За усилване. — Исайчо казва, че до идното лято руският човек май-май ще прецапа Дунава. А. Гуляшки, ЗР, 182. Еврейка си е Сара по име. Ама ето на, тая Сара май-май царица скоро ще ни стане. Ст. Загорчинов, ДП, 235. // За предпазливо посочване на факти поради деликатност, учтивост. Отзад в каруцата,.., лежеше друга жена,..ц Ти май болно имаш — каза Моканина. И. Йовков, ВАХ, 110. Преди да си легнат, тя [жена щ] не се стърпя и го попита: — Ти, Маноле, виждаш ми се май променен. Да не си болен? Ив. Мартинов, М, 109.
